Решение № 10419 от 12.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 820/2011 г.

Решение № 10419 от 12.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 820/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Евростайл" ЕООД моли да бъде отменено решение № 3613/11.11.2010 г. по адм. д. № 1961/2010 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 100900345/4.12.2009 г. на ТД на НАП - Кюстендил като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуални закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по частната жалба ТД на НАП - София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА№ 100900345/4.12.2009 г. на ТД на НАП - Кюстендил, с който е определен данък върху социалните разходи по чл. 204, ал. 2, б. "б" ЗКПО, представляващи разходи за ваучери за храна за м. 11 - 12.2007 г. и 2008 г. с начислени лихви и допълнително начислени вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО върху стойността на предоставените ваучери за храна с лихви за посочените периоди и за периода м. 01 - 03.2009 г. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е достигнал до обоснован и правилен извод за законосъобразно определяне на задълженията на касатора с оспорения РА. По чл. 204, ал. 2, б. "б" ЗКПО разходите за ваучери за храна представляват социален разход, който се облага с данък върху разходите. Правилен е изводът на съда, че не са налице условията на чл. 209, ал. 1, т. 1 - 5 ЗКПО, за да не се облагат социалните разходи за ваучери за храна в размер до 40 лв. месечно. Не е изпълнено условието по т. 2 от цитирания текст - данъчнозадълженото лице да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите. Правилно съдът е приел, че условията по т. 1 - 5 следва да са налице едновременно. Страните не спорят, че към момента на извършване на разходите за ваучери за храна дружеството е имало изискуеми задължения по декларация за дължими осигурителни вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ. Правилно съдът е приел, че по чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК декларация, с която са определени осигурителни вноски за внасяне е изпълнително основание и при непогасяване на задълженията в срок е основание за предприемане на действия за принудително събиране на публичното вземане. Обосновано съдът е отхвърлил доводът на касатора, че задължения определени с декларация не са подлежащи на принудително изпълнение по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 2 ЗКПО. По чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК изрично е посочена декларация от задълженото лице с изчислените от него данъци и осигурителни вноски като изпълнително основание за предприемане на принудително изпълнение. Правилен е изводът на съда за законосъобразно определени осигурителни вноски по чл. 6, ал. 11 КСО, вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване по чл. 157, ал. 6 КСО и вноски за здравно осигуряване по чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЗО върху разходите за ваучери за храна, представляващи осигурителен доход. Съдът е обсъдил подробно противоречията и неточностите в заключението на вещото лице и в съответствие с чл. 202 ГПК правилно е възприел заключението като необосновано. Доводът на касатора за допуснати процесуални нарушения от съда е неоснователен. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като дължимото юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,