Решение № 50014 от 14.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2014/2022 г.

Решение № 50014 от 14.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2014/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Николай Иванов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на П. Д. К., подадена чрез пълномощник адв. И. М., за отмяна на влязло в сила решение № 432/31.07.2020 г. по гр. д. № 3906/2019 г. по описа на Хасковския районен съд, с което е отхвърлен предявения от П. Д. К. срещу Окръжна прокуратура - Хасково иск за присъждане на сумата от 15840 лв., представляваща дължимо еднократно парично обезщетение по чл. 354 ЗСВ в размер на 10 брутни месечни възнаграждения. В молбата за отмяна се поддържа, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение поради наличие на ново обстоятелство - признание на иска от страна на ответника обективирано в писмо изх. № АГП № 291/2022 от 22.02.2022 г. на Администрация на Главен прокурор. Ответникът по молбата е депозирал писмено становище, в който моли молбата за отмяна да бъде оставена без уважение. В открито съдебно заседание, молителят поддържа молбата за отмяна на посоченото основание и моли влязлото в сила решение на Районен съд – Хасково да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид изложените доводи и като провери данните по делото, намира следното: С решение № 432/31.07.2020 г. по гр. д. № 3906/2019 г. по описа на Хасковския районен съд е отхвърлен предявения от П. Д. К. срещу Окръжна прокуратура - Хасково иск за присъждане на сумата от 15840 лв., представляваща дължимо еднократно парично обезщетение по чл. 354 ЗСВ в размер на 10 брутни месечни възнаграждения. С посоченото решение районният съд е приел, че молителят е работил при ответника в периода 28.04.2006 г. - 01.10.2019 г. на длъжност "шофьор - призовкар", т. е. имал е качеството съдебен служител; че трудовото му правоотношение е прекратено по негова молба и поради придобито право на пенсия по реда на чл. 69б КСО; както и че от 29.12.1994 г. до 28.04.2006 г. е заемал длъжността "призовкар" в ОСС - Хасково, след което е бил освободен от нея и е назначен на същата, считано от 01.05.2006 г., като тогава му е било изплатено от ОСС - Хасково обезщетение в размер на 13 брутни месечни заплати на основание чл. 261, ал. 1 ЗМВР (отм.). За да отхвърли иска, съдът е приел, че изплатеното обезщетение, както и претендираното такова по чл. 354 ЗСВ представляват частен случай на благодарственото плащане по чл. 222, ал. 3 КТ в полза на работника или служителя, когато той е работил продължително във времето при един и същ работодател, и е израз на признателността му за неговите постоянство и усилия в работата. Посочил е, че това обезщетение не се поставя в зависимост от това дали органът, в който е полагана работата, се намира в изпълнителната или съдебната власт, и че след като тези обезщетения имат един и същи характер и ищецът е получил дължимото му обезщетение в размер на 13 брутни месечни възнаграждения от предишния си работодател, при който е изпълнявал същата длъжност, както и при ответника, т. е. с идентични функции, която макар в различни времеви периоди да се е намирала в зависимост от законодателните промени в две държавни структури, то той няма право на исканото обезщетение, доколкото вече е било реализирано. Решението на Хасковския районен съд не е било обжалвано от ищеца и е влязло в сила на 26.08.2020 г. Молбата за отмяна е неоснователна. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК нови обстоятелства, съответно нови писмени доказателства, са тези новооткрити /а не нововъзникнали, съответно новосъздадени/ факти и документи за тях, за наличието на които страната не е знаела и не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество. Те трябва да са от такова естество, че ако са били установени /съответно представени/ пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Представеният с молбата документ- писмо изх. № АГП № 291/2022 от 22.02.2022 г. съдържащо становището на ответника /към посочената дата/, че обезщетението по чл. 261, ал. 1 от ЗМВР е различно от обезщетението по чл. 354 от ЗСВ и се дължи се на различно основание и при различни предпоставки, няма тези характеристики и не може да бъде основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. В производството по отмяна на влезли в сила решения съдът преценява дали са налице въведените основания за отмяна на влязлото в сила решение. Допуснатите при обсъждането на доказателствения материал процесуални нарушения или неправилното приложение на материалния закон, не са сред предвидените в закона основания за отмяна на влезли в сила решения. Тези пороци на решението се отстраняват по реда на инстанционния контрол. Изложеното налага извод, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 3906/2019 г. по описа на Хасковския районен съд, се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение