Решение № 2763 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11345/2009 г.

Решение № 2763 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11345/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Саид Али Муса, гражданин на Сомалия срещу решение № 369/12.08.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като издаден в нарушение на материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище също за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата при проверка по реда на чл. 159 от АПК, намира, че жалбата е допустима като подадена от надлежна страна, която е участвала в административното производство, и в срока по чл. 160, ал. 1 от АПК. На основание предмета на съдебната проверка по чл. 168 от АПК съдът, като обсъди основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните писмени доказателства приема за установени следните обстоятелства по административния спор: С обжалваното решение в административно производство, образувано по поредна молба с ре г. № 213/11.03.2009 г. от Саид Али Муса, гражданин на Сомалия, агенцията на основание чл. 8, чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ е приела решение, с което е постановен отказ за предоставяне на чужденеца статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от наказание или изтезание на кандидата. В приложеното към административното производство становище, изготвено от експерт в отдел "Производство и настаняване в РПЦБ" - София, е отразено, че чужденецът за пети пореден път е поискал статут, но в проведените поредни интервюта е установено, че той не е споменал да е бил преследван и не е преживял насилие в Сомалия. Не е имал и няма политическа дейност и няма условия да изпитва основателен страх от евентуално бъдещо преследване по смисъла на Конвенцията от 1951 г. При тези установени обстоятелства в административното производство обжалваното административно решение е законосъобразно и не са налице поддържаните в жалбата основания за отмяна на административния отказ за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарна закрила по реда на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Административният орган обосновано е направил извод, че не са налице материалните предпоставки съгл. чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Не са налице данни, че лицето основателно се страхува от преследване, поради раса, религия, национална, социална или политическа принадлежност и не може да се ползва от закрилата на държавата си по произход или да се върне в нея. От приложената по делото справка относно обществено политическата обстановка в Сомалия се установява, че в страната има социално икономически проблеми. Наличието на вражди и междуособици между клановете в страната, не е обстоятелство, обосноваващо наличие на основателен страх от преследване, по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Твърденията за основателни опасения от преследване, не се подкрепят от каквито и да е обстоятелства, израз на преследване, поради основания изброени в чл. 8 от ЗУБ, вкл. и дискриминиране поради кланова принадлежност. Неоснователно е и позоваването на § 53 от Наръчника по процедури за определяне на статут на бежанец. Напускането на страната е поради икономически причини, което сочи, че несигурността в страната не е определяща при напускане на Сомалия. Относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут съгл. чл. 9 от ЗУБ, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Не се касае за тежки и лични заплахи срещу живота и личността на същия, като гражданско лице, поради насилие в случай на въоръжен конфликт. Вътрешната ситуация в Сомалия не може да се определи като въоръжен конфликт, още повече при наличието на временно управление. Причина за напускане на Сомалия за жалбоподателя са съображения относно получени заплахи с неизяснен мотив, за които доказателства не са представени. Напускането на страната е легално, с притежаван паспорт, издаден от държавните власти. Самият кандидат не сочи действия, които да имат характер на тежки и лични заплахи или други тежки посегателства, следващи от организация или група, на която държавата не може да противодейства ефективно. Спазено е и изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като са преценени всички относими факти, свързани с личното положение и относно данните по произход и отношения с трети лица. По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,