Решение № 9920 от 24.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4304/2024 г.

Производство по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационната жалба на Алфамакс ЕООД, чрез адв. Т. В. Стойчев, срещу Решение 1655/20.02.2024 г., постановено по адм. дело 1649/2023 г. по описа на Административен съд (АС) Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение (АУЗ) 380-1/20.03.2023 г., издаден от главен инспектор в Отдел Събиране и контрол на Дирекция Местни данъци и такси (МДТ) при Община Пловдив, потвърден с Решение 35/05.06.2023 г., издадено от директора на Дирекция МДТ при Община Пловдив, с който за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2019 г. на Алфамакс ЕООД са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) в общ размер, възлизащ на 8 079,42 лева. С решението съдът е осъдил дружеството да заплати на Община Пловдив разноски по делото в размер на 1108,00 лева. В касационната жалба се излагат доводи неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място касационният жалбоподател посочва, че спорният въпрос по делото не касае обстоятелството дали данъчната основа ще бъде определена по една от трите възможни стойности - отчетната, данъчната оценка и справедливата пазарна стойност, а по-скоро начина, по който е определена тази данъчна оценка, респективно - размера на определените на нейна база данък върху недвижимите имоти и ТБО, като в този смисъл оспорва изводите на съда за прилагане разпоредбата на чл. 21, ал. 4 от ЗМДТ, с доводи, че счетоводни данни по делото са налични. Това обстоятелство се потвърждавало от една страна от писмените обяснения на управителя на дружеството, а друга и от обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание. Наред с това, оспорва изводите на съда относно счетоводната политика на дружеството и приложимите счетоводни стандарти. Посочва, че при съобразяване на чл. 263з от Търговския закон (ТЗ) новоучреденото дружество завежда активите и пасивите си на база заключителния баланс на преобразуващото се дружество, който баланс показва активите с техните балансови стойности. По тази причина според касатора новообразуваното дружество Алфамакс АД (в последствие трансформирано в Алфамакс ЕООД) е завело процесните активи по техните балансови стойности съгласно заключителния баланс на ИЦ Тракия АД, с което счита, като се позовава и на експертизата, че са спазени изискванията на ТЗ и НСС. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Пловдив, и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания АУЗ. Претендира присъждане на разноски. Ответникът директорът на Дирекция МДТ при Община Пловдив, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт В. Г. Янкова, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си АС - Пловдив е отхвърлил жалбата на Алфамакс ЕООД срещу АУЗ 380-1/20.03.2023 г., издаден от главен инспектор отдел Събиране и контрол на Дирекция МДТ при Община Пловдив, потвърден с Решение 35/05.06.2023 г., издадено от директора на Дирекция МДТ при Община Пловдив, с който за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2019 г. на Алфамакс ЕООД са установени задължения за ДНИ и ТБО в общ размер, възлизащ на 8 079,42 лева. Със същото решение първоинстанционният съд е осъдил дружеството да заплати на Община Пловдив разноски по делото в размер на 1108,00 лева. Решаващият съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорения АУЗ по чл. 107 от ДОПК, в това число декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, с която дружеството е декларирало притежавания от него недвижим нежилищен имот, находящ се в гр. Пловдив, [улица], представляващ: земя с идентификатор 56784.527.209, с площ - 4 306.00 кв. м, със застроена площ 250.00 кв. м., с отчетна стойност - 861,20 лева и сграда (здравна служба) с идентификатор 56784.527.209.1, с РЗП - 250.00 кв. м., с отчетна стойност - 856,40 лева, а също и приложеното към декларацията копие на План за преобразуване чрез отделяне на ИЦ Тракия АД - Пловдив. Описана е и подадената във връзка със Заповед 200А251/05.02.2020 г. на Кмета на Община Пловдив относно проект за изменение на ПУП-ПРЗ на част от кв. 1-нов по плана на Източна индустриална зона IV част, гр. Пловдив и Скица на поземлен имот 15-475972-08.06.2020 г. за поземлен имот с идентификатор 56784.527.209 от Алфамакс ЕООД, коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. 66090010035/25.06.2020 г. по партиден 6609F253523, с която дружеството е декларирало собствеността си върху земя с идентификатор 56784.527.209, с площ - 3 995.00 км.м. и застроена площ 268.00 кв. м., с отчетна стойност 801,05 лева и сграда - друга нежилищна (здравна служба) с идентификатор 56784.527.209.1, с РЗП общо 268.00 кв. м. с отчетна стойност 856,40 лева. Посочено е, че според Плана за преобразуване чрез отделяне на ИЦ Тракия АД - Пловдив, справедливата пазарна стойност на поземления имот е 394 634,00 лева, а на построената в него масивна едноетажна сграда - здравна служба е 46 645,00 лева. В решението са описани и представените от Алфамакс ЕООД във връзка с искане с изх. 21Ф-2770/16.04.2021 г. писмени обяснения с вх. 21Ф-2770-/1//05.05.2021 г., опис на документите, касаещи недвижим имот с идентификатор на имота по кадастралната карта 56784.527.209, изпратената покана по чл. 103 от ДОПК с изх. 21Ф-3115/08 06.2021 г. и последвалия отговор на дружеството, че няма основание за подаване на коригиращи декларация за притежаваните имоти в Община Пловдив. Коментирано е също така, че след отказа от подаване на коригиращи декларации, приходната администрация е приложила разпоредбата на чл. 21, ал. 4 ЗМДТ. При посочената фактическа установеност решаващият съд е приел, че спорният момент по делото касае размера на данъчната основа, върху който са доначислени процесните задължения за ДНИ и ТБО. В тази връзка е прието, че данъчната основа е правилно определена от органите по МДТ на основание чл. 21, ал. 4, изр. второ от ЗМДТ, като е взета предвид служебно определената отчетна стойност на процесните недвижими имоти, която се явява по-висока от данъчната оценка по приложение 2. На първо място е посочено, че според разпоредбата на чл. 263з, ал. 2 от ТЗ всяко новоучредено дружество съставя встъпителен баланс към датата на преобразуването на основата на балансовите стойности на получените чрез преобразуването активи и пасиви или на основата на справедливата им цена. Наред с това при тълкуване на разпоредбата на чл. 263и, ал. 3, изр. първо от ТЗ, съдът е приел, че правилното завеждане на процесните активи в новообразуваното дружество следва да бъде от една страна в съответствие с данните по плана за преобразуване на Индустриален Център Тракия АД, а от друга - при съобразяване правилата на счетоводна политика на предприятието, съгласно която счетоводна отчетност на дружеството се води в цялост. Предвид изложеното е прието, че счетоводна отчетност на дружеството не може да обхваща начина на завеждане само на едни ДМА на дружеството и да прави изключение за други, като в тази връзка не би следвало активите, находящи се в гр. Пловдив, а именно - процесните имоти УПИ да бъдат изключение от останалите, предмет на отделяне активи, които са заведени по справедливите пазарни цени, посочени в плана за преобразуване на Индустриален Център Тракия АД. Още повече, че според съда, цената на придобиване (историческата цена), по която са заведени процесните имоти, е резултат от сделка между несвързани лица, като същата включва разходите за придобиването на актив и подготовката му за употреба и се използва при счетоводно отчитане на придобиването на дълготрайните материални активи (ДМА) чрез покупка, а при безвъзмездна сделка активите се оценяват по справедлива стойност. Посоченото още веднъж довело съда до извода, придобитите от Алфамакс АД (в последствие трансформирано в Алфамакс ЕООД) чрез отделяне, активи, находящи се в гр. Пловдив, е следвало да бъдат заведени в счетоводството на дружество по справедливата им стойност, посочена в плана за преобразуване, а именно УПИ - Из. инженерна зона с площ 4306.00 кв. м., със справедлива стойност 394 634,00 лева и построената в имота едноетажна сграда записана като Здравна служба" с площ 250.00 кв. м, със справедлива стойност 46 645,00 лева. Съдът е приел също така, че горните изводи не се разколебават от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), тъй като посредством него не се правят фактически установявания, различни от вече изложените. За неоснователни са приети доводите на дружеството, че в конкретния случай не намира приложение чл. 21, ал. 4 от ЗМДТ, тъй като по делото били налични счетоводни данни. Според съда причината за това е, че приложение е намерило изречение второ на посочената алинея, според което когато са налични счетоводни данни, данъчната оценка също се определя от служител на общинската администрация, когато, обаче, данните са в нарушение на приложимото счетоводно законодателство, каквото, в случая, е налице. На последно място е прието, че АУЗ е издаден и в съответствие с целта на закона, а именно - да бъдат установени и събрани публични общински вземания за ДНИ и ТБО, дължими от дружеството във връзка с притежавания от него недвижим имот. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения АУЗ и неоснователност на жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените от касационния жалбоподател основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Неоснователни са развитите от касатора доводи за неправилно приложение на материалния закон и неправилна преценка от съда на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите са правилно установени от АС - Пловдив, като мотивите в обжалваното първоинстанционно решение се възприемат изцяло от настоящата касационна инстанция като логични и последователни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, настоящият съдебен акт препраща към тях. Спорен пред настоящата инстанция е въпроса за правилността на извода на съда за законосъобразно определената служебно отчетна стойност на недвижимите имоти, собственост на жалбоподателя, с доводи, че счетоводни данни са били на лице и хипотезата на основание чл.21, ал.4, изр.първо ЗМДТ, не намира приложение. Съгласно чл.21, ал.4 ЗМДТ, при липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. Наред с това изречение второ на чл.21, ал.4 ЗМДТ предвижда, че данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация и при наличие на счетоводни данни, определени в нарушение на приложимото счетоводно законодателство. Настоящата инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая правилно е приложена разпоредбата на чл.21, ал.4, изр. второ ЗМДТ, тъй като макар да са налице счетоводни данни, същите са определени в нарушение на приложимото счетоводно законодателство. Правилно по аргумент от чл. 263и, ал. 3, изр. първо от ТЗ, е направен извод, че правилното завеждане на процесните активи в новообразуваното дружество следва да бъде от една страна в съответствие с данните по плана за преобразуване на Индустриален Център Тракия АД, а от друга - при съобразяване правилата на счетоводна политика на предприятието, съгласно която счетоводна отчетност на дружеството се води в цялост. Правилно е прието, че счетоводна отчетност на дружеството не може да обхваща начина на завеждане само на едни ДМА на дружеството и да прави изключение за други, поради което не би следвало активите, находящи се в гр. Пловдив, а именно - процесните имоти УПИ да бъдат изключение от останалите, предмет на отделяне активи, които са заведени по пазарни цени, посочени в плана за преобразуване на Индустриален Център Тракия АД. Ето защо, обоснован е извода на съда, че придобитите от Алфамакс АД (в последствие трансформирано в Алфамакс ЕООД) чрез отделяне, активи, находящи се в гр. Пловдив, е следвало да бъдат заведени в счетоводството на дружество по цена на придобиване, посочена в плана за преобразуване, а именно УПИ - Из. инженерна зона с площ 4306,00 кв. м., със справедлива стойност 394 634,00 лева и построената в имота едноетажна сграда записана като Здравна служба" с площ 250,00 кв. м, със справедлива стойност 46 645,00 лева. Горното следва и от т. 4 на СС 16 Дълготрайни материални активи, съгласно която първоначално всеки ДМА се оценява по цена на придобиване, която включва покупната цена и всички преки разходи. В случая е безспорно установено, че активите са заведени не по стойността, посочена в плана за преобразуване, а с отчетни стойности за земята 861,20 лв. и за сградата 856,40 лв., което е безспорно установено, включително със заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Горното обосновава извод за правилно приложение на чл.21, ал.4, изр. второ ЗМДТ за служебно определена данъчна оценка на имотите на жалбоподателя. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, че съдът неправилно не е кредитирал с доверие заключението по ССчЕ. При разглеждане на спора по същество съдът не е длъжен да възприема безкритично заключенията на вещите лица, а е следва да ги обсъди съобразно останалия доказателствен материал и приложимите материалноправни разпоредби. В тази връзка съдът правилно отчита, че изводите му не се разколебават от заключението по назначената ССЕ, тъй като посредством заключението не се правят фактически установявания, различни от вече изложените. В допълнение настоящата инстанция счита, че обезценката на процесните активи, приета в счетоводната справка на дружеството и в заключението на вещото лице, би имала значение за определяне на задълженията на дружеството само при условие, че дружеството своевременно и правилно, съобразно изискванията на закона, е осчетоводило и декларирало промените в обстоятелствата, имащи значение за определянето на ДНИ и ТБО. Съобразно горното, правилен и съответстващ на доказателствата по делото е изводът на съда за законосъобразност на АУЗ относно задълженията за ДНИ и ТБО за процесните периоди както по отношение на задълженото лице, така и по отношение на размера на задълженията. Следователно, доводите в касационната жалба за неправилност на решението се явяват неоснователни и като е отхвърлил жалбата срещу процесния АУЗ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва бъде оставено в сила. Решението се явява правилно и в частта за разноските. С оглед изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на Община Пловдив следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 108 лева за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение