Решение № 8421 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15010/2013 г.

Решение № 8421 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15010/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мартин Евгениев Генов от гр. София против решение № 5897 от 26.09.2013 г., по адм. дело № 7100/2012 г. на Административен съд - София-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № з-8419/26.06.2012 г. на Директора на Столична дирекция на Министерство на вътрешните работи (СДВР). Счита, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано и моли съда да го отмени, вместо което постанови ново, с което да отмени обжалваната от него заповед. Претендира за направените деловодни разноски. Ответникът - Директорът на СДВР, чрез пълномощника си в представен писмен отговор бележки и чрез процесуалния си представител дава становище за неоснователност на жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на тричленния състав. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: С обжалваното решение АССг е отхвърлил жалбата на Генов против заповед № з-8419/26.06-2012 г., с която за извършено от него тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР на същия е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР. За да постанови този резултат съдът е изяснил спора от фактическа страна, като въз основа на същите е извел законосъобразни изводи. Правилно в решението е прието, че обжалваната пред него заповед е законосъобразна, тъй като с действията си Генов не е спазил правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК). От събраните в хода на дисциплинарното и съдебно производство безспорно е установено, че на 06.12.20111 г. Генов е бил посетител в коктейл бар "Холивуд - селект", в гр. София. Поискал да направи поръчка, при което сервитьорката Мая Христова му отговорила, че смяната й е приключили и ще бъде обслужен от колежката й, която застъпва нощна смяна, при което Генов започнала да я обижда и заплашва. Христова останала в заведението като клиент със свои приятели. По-късно преминавайки в близост до Генов, който бил употребил алкохол, била ритната от него, след което започнал да я души. След като Христова била освободена от свои приятели Генов започнал отново да я обижда и заплашва със стрелба. След като бил изведен от заведението, макар и употребил алкохол се качил в автомобила си. За случилото се бил подаден сигнал в 09 РУП - СДВР, при което в заведението дошли униформени полицаи. При тази фактическа обстановка обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че с извършеното Генов е извършил вмененото му със заповедта дисциплинарно нарушение. Неоснователен е наваденият довод, че предвид представеното в касационната инстанция решение № 41 от 20.02.2014 г., по адм. н. дело № 9762/2013 г. на Софийски районен съд в случая липсва деяние. Извършеното от Генов е установено в хода на дисциплинарното производство, а доказателства в подкрепа на този факт са събрани и в хода на съдебното производство, по което е постановено обжалваното пред ВАС решение. Фактът, че по отношение на Генов е постановена оправдателна присъда по повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК за същото деяние не води до извод, че същият не е извършил дисциплинарното нарушение, за което му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. На първо място в случая се касае до две отделни, независими едно от друго производство, по които по различен процесуален ред се събират доказателства за извършеното деяние, а на второ - в случая на Генов не е наложено дисциплинарно наказание за извършено от него деяние, което съставлява престъпление, а за установено безспорно в хода на дисциплинарното производство поведение, с което същият е нарушил ЕК, а с това и служебната дисциплина. При това постановената оправдателна присъда по повдигнатото му обвинение за хулиганство е неотносима към законосъобразността на административния акт. Относимо за случая е, че преди налагане на дисциплинарното наказание, по реда, предвиден в ЗМВР и ППЗМВР е установено, че на посочените в заповедта дата и място, Генов е извършил действия, с които е нарушил разпоредбите н т. т. 9 и 19 от ЕК задължаващи го да се отнася с уважение към всички представители на обществото и да зачита техните права и свободи. Нарушението на правилата на ЕК е тежко нарушение на служебната дисциплина, съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, за което по силата на посочената разпоредба на ППЗМВР се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Неоснователни са твърденията на касатора за неправилно приложение на закона. В случая правилно съдът е приел, че извършеното от него нарушение е установено по безспорен начин, същото е квалифицирано правилно от дисциплинарнонаказващия орган, а наложеното наказание е съответно на вида и тежестта на извършеното нарушение, като правилно са приложени императивни законови разпоредби за вида на наказанията, които следва да бъдат налагани на държавни служители в МВР, с оглед вида и характера на извършените нарушения. Неоснователен е и наведеният довод за необоснованост на обжалваното решение. Съдът е изяснил фактите, като е събрал релевантните за случая доказателства, като въз основа на тях е извел правилни изводи, които са аргументирани подробно. Същият е кредитирал изцяло показанията на разпитаната по делото свидетелка Маринска, която разпитана в съдебно заседание установява, че именно касаторът е този, който е упражнил физически и психически тормоз над Хинова. Обясненията дадени от Христова са обсъдени подробно и правилно съдът е приел, че следва да бъдат кредитирани дадените от нея такива на 07.12. 2012 г. и на 01.02.2012 г., които съответстват на установеното от останалите свидетели. Дадените от същата обяснения на 03.04.2012 г. представят по различен начин вече установените факти и не се подкрепят от останалите, събрани в хода на дисциплинарното производство доказателства. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение