Решение № 14464 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4810/2017 г.

Решение № 14464 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4810/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Х. М. Н. Хугианай, гражданин на Афганистан, против решение № 7264 от 21.11.2016 г., постановено по адм. дело № 9479/2016 г. по описа на Административен съд С. град. К. твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, чрез юрисконсулт Славова, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и мотивирано и предлага да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 90 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на Х. М. Н. Хугианай, гражданин на Афганистан, срещу Решение № 7129 от 25.08.2016 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. При разглеждане на делото от административния съд не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Не се установява процесуалните права на жалбоподателя да са препятствани и ограничени по никакъв начин в развилото се съдебното производство. Обжалваното решение е надлежно мотивирано. Доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и неправилно приложение на закона също са неоснователни. В решението е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Настоящата инстанция споделя изложените мотиви и не следва ги преповтаря в своя съдебен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно е прието в обжалваното решение, че в настоящият случай не може да се направи извод от събраните по делото доказателства, че чужденеца е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Видно от изявленията му, причините за напускането на страната на произход са от икономически характер, стремежът за по-добър живот - "да оправи живота си и да подреди бъдещето си", които причини са извън приложното поле на ЗУБ. Жалбоподателя не твърди за осъществено спрямо него преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Не се установява в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Твърденията му за съществуваща заплаха, породена от получени заплашителни писма, не може да бъдат възприети като основателни, при положение, че не посочва нето ги е получил, нито от кого са му били изпратени. При установеното по делото, правилен е извода на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Правилен е прието в обжалваното решение, че не са налице и основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо Х. М. Н. Хугианай по чл. 9 ЗУБ. Търсещият закрила не е бил принуден да напусне Афганистан поради това, че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. Предпоставките по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ не са налице. Съдът изрично е обсъдил и основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като правилно е приел, че в страната по произход е налице вътрешен въоръжен конфликт, но насилието не е безогледно и повсеместно на цялата и територия. Обстановката в Афганистан сама по себе си не дава основание да се приеме, че по отношение на жалбоподателя е налице страх от преследване, не е установено по отношение на него да е налице реална опасност, която да е била повод за напускането му. Дори да е налице обща ситуация на несигурност в държавата по произход то тя не е достигнала степен на безогледно насилие, с опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. При постановяване на решението си първоинстанционният съд се е съобразил с фактите от справка с вх. № МД-1063/12.09.2016 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, относно актуалното положение в Афганистан, както и с решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/Е0 на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата Директива. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, настоящата инстанция споделя. На последно място следва да отбележи, че касаторът изтъква единствено икономически и лични причини, които не са релевантни по ЗУБ - желание да подобри качеството на живота си, нежелание да направи това в собствената си страна, а да се опита да се устрои в Европа, както правилно е приел и решаващия съд. Видно от доказателствата по делото търсещия убежище е влязъл на територията на Р. Б. не по установения в закона ред, напуснал я е по същия начин, без да изчака приключването на започнатата процедура по предоставяне на закрила. В опита си да получи закрила във Ф. Р. Г. е използвал лични данни, различни от посочените пред ДАБ, в опит умишлено да заблуди миграционните власти. Правилно първоинстанционният съд въз основа на така установеното е приел, че това поведение на чужденеца дава повод да не бъдат кредитирани твърденията му, че е получавал заплахи в страната си по произход. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,