Решение № 11379 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8759/2009 г.

Решение № 11379 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8759/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Ангелов Касаторът е обжалвал решението от 18.03.2009 г. по адм. д. № 13441/2008 г. на тричленен състав на Върховния административен съд в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу решението от 17.09.2008 г. по преписка № 137/2007 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) за установяване, че като работодател не е извършил проверка по сигнал за сексуален тормоз на работното място и не е предприел мерки за прекратяването му и за налагането на дисциплинарни наказания на виновните работници и служители.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Ответникът оспорва касационната жалба, прокурорът дава заключение, че е неоснователна.

Касационната жалба, подадена в срок, е частично основателна.

1. Неоснователно е касационно оплакване, че нарушенията е следвало да се установят с акт по реда на чл. 84 ЗЗщД, а не по реда на чл. 50 и сл. ЗЗщД.

Нарушенията на равенството в третирането, уредено в ЗЗщД или в други закони, както и налагането на санкциите за тях, се извършва от КЗД по реда на специалното производство за защита от дискриминация (чл. 65 вр. чл. 47, т. 1 - 3 ЗЗщД), което изключва общия ред (чл. 84 ЗЗщД и ЗАНН), независимо, че нарушенията са обявени за административни (чл. 78, ал. 1 и чл. 80 ЗЗщД). Неизпълнението на задълженията на работодателя по чл. 17 ЗЗщД, които са част от задължението му по чл. 13, ал. 1 ЗЗщД за осигуряване на еднакви условия на труд без оглед на защитените признаци, нарушава равенството в третирането, поради което законосъобразно е разгледано по специалния ред. 2. Неоснователно е и касационното оплакване, че неизвършването на проверка и непредприемането на действия за прекратяване на сексуалния тормоз не представляват нарушения, тъй като не било установено тормозът да е извършен от работник или служител на касатора.

Задълженията по чл. 17, предл. 1 и 2 ЗЗщД на работодателя да извърши незабавна проверка на оплакване за тормоз на работното място и да предприеме мерки за прекратяването му не зависят от това дали тормозът е извършен от работник или служител на работодателя или от трето лице. Щом работодателят е длъжен да осигури еднакви условия на труд без оглед на защитените признаци, длъжен е да осигури и защитата срещу дискриминационни действия от трети лица на работното място. 3. Напротив, задължението му по чл. 17, предл. 3 ЗЗщД за налагане на дисциплинарно наказание възниква само ако извършителят на дискриминационния тормоз е друг работник или служител, защото спрямо трети лица работодателят няма дисциплинарнонаказваща власт. След като не е установено тормозът да е бил извършен от лице в трудовоправно отношение с касатора, решението на КЗД за установяване на това нарушение е било потвърдено от съда в противоречие с материалния закон, а касационното оплакване в тази насока е основателно.

Следва съдебното решение в тази част да бъде съответно коригирано при условията на чл. 222, ал. 1 АПК вр. чл. 65 ЗЗщД, като бъде установено, че работодателят не е извършил нарушение по чл. 17, предл. 3 ЗЗщД, а в останалата част да остане в сила, воден от което Върховният административен съд