Решение № 6304 от 11.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4740/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Г. Н. В., гр. София, [жк], [адрес], чрез адв. Натина, срещу Решение 180 от 03.01.2025 г., поправено с Решение 3550/03.02.2025 г., постановено по адм. д. 5942/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлено оспорването срещу Ревизионен акт (РА) Р-22221022006549091-001/26.01.2024 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, изменен с Решение 555/25.04.2024г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при Централно управление на Националната агенция за приходите (ДОДОП при ЦУ на НАП), с който в тежест на касатора са установени задължения в размер на 31 589,28 лв., включващи 18 482 лв. данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за данъчен период 2016 г. и лихви за просрочие 13 107,28 лв. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на първостепенния съд да анализира доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА с присъждане на деловодните разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба, директорът на ДОДОП София, чрез юрк. Ненчовска, оспорва основателността й претендира юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция от 1893,04 лв. Прокурорът от ВКП дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е частично основателна, поради следните съображения: Пред АССГ е оспорен РА Р-22221022006549091-001/26.01.2024 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, изменен с Решение 555/25.04.2024г. на директора на ДОДОП при ЦУ на НАП, с който в тежест на Г. В. са установени задължения в размер на 31 589,28 лв., включващи 18 482 лв. данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за данъчен период 2016 г. и лихви 13 107,28 лв. Възприетото от приходните органи фактическото основание е постъпването на суми по банковата сметка на ревизирания през 2016 г., възлизащи общо на 94 500 евро, ценени като недеклариран доход, обуславящо приложимост на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Според обясненията на В. постъпленията по банковата му сметка на посочените в РД дати са с източник "Блу Чипс Мениджмънт" Великобритания, на което е управител, във връзка с извършени от него разходи за командировки в Европа и Азия през 2015 г., одобрени с протокол от 12.01.2016 г. Към жалбата по чл. 152 ДОПК ревизираният приложил неодитиран финансов отчет на британското дружество и отчет за приходите и разходите за 2015 г., решение на директора на дружеството за одобряване на разходи за служебни пътувания за 2015 г. и счетоводна справка Административни разходи" за 2015 г. на същото дружество. Решаващият орган отказал да ги цени с аргумент, че са частни писмени документи, които не се ползват с материална доказателствена сила. Акцентирал върху липсата на доказателства в подкрепа на твърденията, че преводите действително касаят разходи за самолетни билети, хотелско настаняване, изхранване, коли под наем, гориво, пътни такси и таксита на обща стойност 96 400 евро. Първостепенният съд е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Обосновал е извод за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от овластен за това орган. За да мотивира извода си за недоказаност на тезата, че постъпленията по банковата сметка на В. през 2016 г. представляват възстановени суми за разходи за командировки, първостепенният съд е подчертал липсата на равнозначност между отчетени суми за командировки от британското дружество по финансовите му отчети и задължения към управителя му за направени разходи от такова естество, които следва да произтичат от финансовите отчети. Съобразил е несъответствията между сумите по протокола от 12.01.2016 г., одобряващ разходи за служебни пътувания през периода 2015 г., включващи: самолетни билети - 43 476,40 евро, хотелско настаняване - 28 052 евро, храна - 6844,40 евро, коли под наем - 10 604 евро, гориво и пътни такси - 4 723,60 евро и таксита - 2699,20 евро, общо възлизащи на 96400 евро, равностойна на 79 974,89 паунда и сметка печалба и загуба относно административни разходи за годината, приключваща на 30 ноември 2015г., по т. 3 от пътните разходи са на обща стойност 82 182 паунда, а сумирани общо с разходите по всички позиции възлизат на 102 713 паунда. Констатирал е, че в бележките за финансовите отчети, т. 9, са посочени взаимоотношения и транзакции със свързани лица (дружеството е контролирано през текущата и преходната година от В., по силата на факта, че той притежава 100 % от емитирания акционерен капитал), отразено е салдо от 44 865 бр. лири, включващо други вземания, притежавано от В. директор, като по това салдо не се начислява лихва и се изплаща при поискване. Първостепенният съд заключава, че данните по отчетите не подкрепят тезата на настоящия касатор, че се касае за задължение към управителя на дружеството - негово вземане за направени разходи 96 400 евро, равностойни на 79 974,89 паунда, които не са получени от него и са дължими от дружеството при поискване и следва да му бъдат възстановени през 2016 г. По одита са признати вземания на управителя в значително по-малък размер към датата на съставянето му - 30 ноември 2015 г. Най-сетне, няма каквито и да са подкрепящи доказателства за разходи за командировки на Всекукис като управител на британското дружество относно дестинации и ползвани услуги за транспорт, храна и настаняване. Единствено по т. 9 от бележките към финансовите отчети се съдържат данни за вземания на собственика на капитала, но в значително по-малък размер и няма други данни за разходи в конкретна величина, дължими от дружеството на собственика за 2015 г. и платими през следващи финансови периоди. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно, поради следните съображения: Споделя се от настоящия съдебен състав изводът на АССГ, че РА е издаден във формата за действителност като електронен документ, подписан от издалите го органи по приходите с квалифицирани електронни подписи (КЕП), за които са налични квалифицирани удостоверения за електронен подпис (КУЕП). Компетентността на възложилия ревизията орган по приходите произтича от заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Правилно е приел първостепенният съд, че в ревизионното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, носещи белега същественост. В съдебното производство съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, приложим по препращането в § 2 ДР ДОПК, в тежест на страната е да докаже фактите, на които основава своите възражения. В разглеждания случай източникът на дохода не е спорен Блу Чипс Мениджмънт Лтд, британски търговец, чийто акционерен капитал през ревизираните периоди е притежание на настоящия касатор. Посочените от него доказателства за основанието за извършените преводи са разгледани подробно от АССГ, но той не ги е ценил по две съображения несъответствие между размера на преводите по протокола с дата 12.01.2016 г. (96 400 евро с равностойност 79974,89 паунда) от една страна и сметка печалба и загуба относно административни разходи за годината (102 713 паунда) и бележки за финансовите отчети, т. 9 (44 865 паунда, равностойност 54073,76 евро) от друга, и недоказаност на конкретни разходи за транспорт, хотелско настаняване и храна извън седалището на дружеството. При възприемане на тезата за недоказаност на размера на последните първостепенният съд необосновано е игнорирал бележките за финансовите отчети, в т. 9 от които е отразено салдо по взаимоотношения и транзакции със свързани лица от 44 865 паунда, включващо други вземания, като по това салдо не се начислява лихва и се изплаща при поискване, установяващо основанието на получения от В. доход през 2016 г. в този размер. Изложеното обуславя извод за неправилност на решението в частта, отхвърляща оспорването срещу РА в частта, установяваща данъчно задължение в размер на 10,575,90 лв. заедно с лихва 7505,58 лв., поради което то следва да се отмени в тази част, вместо което да се постанови отмяна на РА в същата част. В останалата част съдебният акт не е засегнат от наведените в касационната жалба отменителни основания и следва да бъде оставен в сила. Независимо от изхода на спора на администрацията не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, тъй като размерът на присъденото с първоинстанционното решение съответства на обема и качеството на осъществената от страната процесуална защита за двете съдебни производства Мотивиран така и на основание 221, ал. 2 предл. 1 и 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,