Решение № 12903 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7491/2011 г.

Решение № 12903 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7491/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Митка Демирева Андонова от гр. Добрич против решение № 4738 от 5.04.2011 г. по адм. дело № 5480/2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № К-2331/1.03.2010 г. на Министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до съществени нарушения на съдопроизводствени правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Министърът на вътрешните работи не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е заповед № К-2331 от 1.03.2010 г. на Министъра на вътрешните работи, с която служебното правоотношение с Митка Демирева Андонова от гр. Добрич, заемаща длъжност "инспектор по ГЗ/ИЗ/IV степен" в Областно управление "Гражданска защита" - Добрич към Главна дирекция "Гражданска защита" - МВР, категория "Г" - III степен, е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗМВР: навършване на пределна възраст за служба в МВР - 60 години. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Върховният административен съд, тричленен състав, е обосновал правилния извод за издаването й при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Позовал се е на безспорното обстоятелство, че жалбоподателката Андонова, родена на 18.02.1950 г., е била навършила 60 години към момента на издаване на оспорената заповед на 1.03.2010 г. Единствено условие за прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител в МВР на основание чл. 245, ал. 1, т. 1 Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е последният да е навършил шестдесетгодишна възраст. Изложените в касационната жалба доводи, релевиращи нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 168, ал. 2 от АПК, са неоснователни. При извършената служебна проверка на валидността на оспорения административен акт първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че актът е издаден от компетентния орган по чл. 246, т. 1 от ЗМВР, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 269, точки 1 - 3 от Правилника за прилагане на ЗМВР. Като правно основание за издаването му е посочена разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а като фактическо основание - навършената пределна възраст за служба в МВР. Неоснователни са касационните доводи за нарушения на административнопроцесуалните принципи по чл. 4 от АПК за законност и по чл. 6 - за съразмерност. Административният орган е приложил точно материалноправната разпоредба на чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, съгласно която навършването на пределна възраст за служба в МВР - 60 години - е самостоятелно основание за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител в МВР независимо от наличието и на други основания за прекратяване на правоотношението. Обстоятелството, че държавният служител е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1 - 3 от Кодекса за социално осигуряване, не задължава органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. При упражняване на правомощията си в рамките на предоставената му от закона оперативна самостоятелност органът е спазил всички изисквания за законосъобразност на издадения акт при съответствие с целта на закона. Като е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Върховният административен съд, тричленен състав е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,