Решение № 2889 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11224/2009 г.

Решение № 2889 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11224/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Анчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита от дискриминация срещу решение № 9007 от 25.07.2008 г. по адм. дело № 4962/2008 г. на Върховния административен съд, седмо отделение.

В касационната жалба се поддържат бланкетни оплаквания за неправилност на обжалваното решение.

Касационна жалба е подадена и от Николай Проданов Тихов, директор на Регионална дирекция Служба по вписванията, гр. София, (РДСВ) при Агенция по вписванията (АВ), срещу решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу решение № 30/14.02.2008 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията) по преписка № 18/2007 г., с което е прието за установено, че Габриела Георгиева е била по-неблагоприятно третирана от друг служител по признак "лично и обществено положение" при разрешаване на ползването на отпуск по молба от 28.11.2006 г. и при определяне на размера на допълнително материално стимулиране от директора на РДСВ, гр. София, както и в частта, с която е установено, че дадените указания от същия директор на ОЗ "Охрана" по отношение достъпа й до сградата на Службата по вписванията, гр. София, представляват пряка дискриминация, извършена чрез "подбуждане към дискриминация". Оплакванията в касационната жалба на Николай Тихов са за неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът - Изпълнителният директор на Агенцията по вписванията, не е взел становище по касационните жалби.

Заинтересованата страна - Габриела Стефанова Георгиева моли касационната жалба на Комисията за защита от дискриминация да бъде уважена.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са неоснователни.

Върховният административен съд, петчленен състав, като разгледа касационните жалби на посочените в тях основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон на основание чл. 218, ал. 2 АПК, намира, че касационната жалба на Николай Проданов Тихов е основателна, а касационната жалба на Комисията за защита от дискриминация е неоснователна по същество.

Настоящото касационно производство е образувано в хипотезата на чл. 244, ал. 2 АПК в изпълнение на решение № 10432 от 31.08.2009 г. по адм. дело № 5146/2009 г. на Върховния административен съд, седемчленен състав, с което е отменено влязлото в сила решение № 400 от 10.01.2009 г. по адм. дело № 13652/2008 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, с което обжалваното в настоящото производство решение е оставено в сила, и делото е върнато за ново разглеждане от друг петчленен състав на съда на основание чл. 239, т. 5 АПК с указание за редовно призоваване на касатора Николай Проданов Тихов с оглед осигуряване на възможността му за участие в делото и упражняване на процесуалните му права.

По сигнал на Габриела Стефанова Георгиева за дискриминация по признак "лично и обществено положение" и "здравословно състояние", извършено на работното й място от директора на РДСВ, гр. София, Николай Тихов с решение № 30/14.02.2008 г. по преписка № 18/2007 г. КЗД е приела на първо място, относно анулирането на 05.01.2007 г. на служебния достъп на служителката Георгиева, както и на служителя Лалов, до програмния продукт "Нотис" за водене на регистъра на вписванията, отбелязванията и заличаванията, че е извършено по устна заповед на длъжностното лице Момчил Иванов - главен секретар на АВ и съставлява акт на пряка дискриминация спрямо Габриела Георгиева и Огнян Лалов - по-неблагоприятно третиране при сравними сходни обстоятелства с други служители на АВ въз основа на признак "лично и обществено положение" и "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) при упражняване правото на труд; второ, за това, че на 28.11.2006 г. Габриела Георгиева е подала молба за ползване на платен отпуск, за който е уведомила прекия си ръководител Николай Тихов, че й е необходим по здравословни причини, но й е бил отказан с мотив "поради неспазен срок", КЗД е приела, че Габриела Георгиева е била по-неблагоприятно третирана по признак "лично и обществено положение" от друг служител на Агенцията при разрешаване на ползването на отпуск, което представлява пряка дискриминация и нарушение на чл. 13, ал. 1 ЗЗДискр., извършено от длъжностните лица, разрешаващи ползването - директора на РДСВ, гр. София, и главния секретар на АВ; на трето място е приела за установено, че при определяне размера на допълнителното материално стимулиране Габриела Георгиева и Огнян Лалов в нарушение на чл. 14 ЗЗДискр. са били по-неблагоприятно третирани в сравнение с други служители на Агенцията въз основа на признак "лично и обществено положение", а актът на пряка дискриминация е извършен от директора на РДСВ, гр. София; четвърто, че работодателят Агенция по вписванията в нарушение на чл. 17 ЗЗДискр. при регистрирани оплаквания за нарушение на чл. 14 ЗЗДискр. от негов служител не е извършил необходимото за тяхното незабавно изясняване и предприемане на мерки за отстраняване на нарушението и уведомяване на работника в съответствие с чл. 23 ЗЗДискр. и на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 чл. 65, т. 4 ЗЗДискр. е дала задължително предписание на работодателя Агенция по вписванията за в бъдеще да бъдат точно спазвани изискванията на чл. 17, чл. 18 и чл. 23 ЗЗДискр.; пето, че изпълнителните директори на АВ в нарушение на законовите разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър, като не са предоставили на служителите, работещи по трудов договор, необходимите възможности за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация, са извършили по-неблагоприятно третиране на заемащите длъжността "главен специалист" в Служба по вписванията - имотен регистър, гр. София, както и на останалите специалисти, назначени на трудов договор в Агенцията в нарушение на чл. 15 ЗЗДискр., представляващо пряка дискриминация, и на основание чл. 76, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 65, т. 4 ЗЗДискр. е дала задължително предписание на работодателя Агенция по вписванията да спазва изискванията на чл. 15 ЗЗДискр. без разлика между служителите от агенцията, назначени на трудово и служебно правоотношение, и да създаде необходимите условия за професионално обучение и повишаването на професионалната им квалификация и преквалификация; шесто, че изпълнителният директор на АВ в нарушение на чл. 20 ЗЗДискр. е приложил различни критерии при налагането на дисциплинарното наказание "предупреждение за уволнение", с което е извършил акт на пряка дискриминация - неблагоприятно третиране по признак "лично и обществено положение" по отношение на Габриела Георгиева, седмо, че дадените указания на ОЗ "Охрана" от длъжностното лице Николай Тихов - директор на РДСВ, гр. София, да не бъде допускана Габриела Георгиева след уволнението й на 15.01.2007 г. в сградата на Службата по вписванията, представляват пряка дискриминация по отношение на Габриела Георгиева, извършена чрез "подбуждане към дискриминация" по смисъла на § 1, т. 5 ДР ЗЗДискр., осмо, че изпълнителният директор на АВ с неспазване на законовите изисквания по чл. 333 от Кодекса на труда (КТ) при налагането на дисциплинарното наказание "уволнение" е извършил пряка дискриминация по отношение на главните специалисти Огнян Лалов и Габриела Георгиева, в нарушение на чл. 8, ал. 3 КТ въз основа на признак "членуване в синдикални и други обществени организации" и на основата на признак "лично и обществено положение" по чл. 4 ЗЗДискр., и на последно място, на основание чл. 47, т. 6 ЗЗДискр. е дала препоръка на работодателя Агенция по вписванията за създаване на паритетен принцип на Съвет за социално сътрудничество при законосъобразно искане от страна на синдикални организации или представители на общото събрание на работниците с оглед спазването на изискванията на Кодекса на труда и предотвратяване на дискриминация при упражняване правото на труд.

С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е отменил решението на КЗД в частта, с която е признато за установено, че Габриела Георгиева и Огнян Лалов са били по-неблагоприятно третирани във връзка с отнемането на достъпа им до програмния продукт "Нотис" в сравнение с други служители при сходни обстоятелства от главния секретар на АВ; в частта, с която е прието, че главният секретар е приложил дискриминационни критерии при разрешаване на отпуск на Габриела Георгиева; в частта, с която е признато, че Огнян Лалов е бил по-неблагоприятно третиран в сравнение с други служители при определяне на допълнителното материално стимулиране от директора на РДСВ, гр. София; в частта, с която е прието за установено, че работодателят АВ при регистрирани оплаквания от служители не е извършил необходимото за изясняване на случаите в нарушение на чл. 14 и чл. 17 ЗЗДискр и е дадено задължително предписание на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр.; в частта, с която прието за установено, че изпълнителните директори на АВ са допуснали нарушение по чл. 15 ЗЗДискр във връзка с достъпа до професионално обучение и квалификация на служители на АВ и е дадено задължително предписание; в частта, с която е установено, че изпълнителният директор на АВ в нарушение на чл. 20 ЗЗДискр. е приложил различни критерии при налагане на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" на Габриела Георгиева, както и че е извършил пряка дискриминация по отношение на Габриела Георгиева и Огнян Лалов с неспазването на разпоредбата на чл. 333 КТ при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 47, т. 6 ЗЗДискр. е дал препоръка на работодателя АВ за създаване на Съвет за социално сътрудничество, и е изпратил административната преписка на КЗД за ново произнасяне и решаване въпроса по същество в отменената част, като съдът е отхвърлил жалбата на

Николай Проданов Тихов срещу решението на Комисията в останалата част, с която е прието за установено, че Габриела Георгиева е била по-неблагоприятно третирана от друг служител по признак "лично и обществено положение" при разрешаване на ползването на отпуск по молба от 28.11.2006 г. и при определяне на размера на допълнителното материално стимулиране от директора на РДСВ, гр. София, както и в частта, с която е установено, че дадените указания от същия директор на ОЗ "Охрана" по отношение достъпа й до сградата на Службата по вписванията, гр. София, представляват пряка дискриминация, извършена чрез "подбуждане към дискриминация".

За да постанови решението в отменителната част, съдът е приел, че при провеждане на производството пред административния орган са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в недопустимо смесване на процесуалното качество на свидетел и ответна страна по преписката, както и в даване на предписания на работодателя Агенцията по вписванията в качеството й на юридическо лице, без да е представлявана и участвала в производството, което съществено опорочава решението на КЗД в същата част. Изпълнителният директор на АВ и главния секретар на АВ са разпитвани по преписката в качеството им на свидетели, след което въз основа на показанията им, без изричен акт и без промяна на процесуалното им качество, Комисията е приела, че те са извършили описаните в диспозитива на решението конкретни нарушения на антидискриминационното законодателство. Счел е, че след като на приетите за нарушители лица не е дадена възможност да участват в производството пред Комисията като ответна страна, те са лишени от правото на защита и възможност да оборят твърденията на жалбоподателката. Приел е, че т. к. постановеният административен акт в отменената част обвързва неконституираните като ответни страни изпълнителен директор и главен секретар на АВ, както и самата АВ, то е нарушен основният принцип на равнопоставеност на страните в административния процес. Аналогично, относно отменените части на решението на КЗД, с които е прието, че е извършено неравно третиране спрямо Огнян Лалов, съдът е счел, че жалбоподателката Габриела Георгиева не е упълномощена да представлява посоченото лице, както и Комисията не го е конституирала служебно като заинтересована страна, а го е разпитала като свидетел, поради което при съществено процесуално нарушение е постановила решение, че спрямо същия е осъществен акт на дискриминация от длъжностни лица при АВ.

За да отхвърли жалбата срещу административния акт в останалата част, съдът е приел, че директорът на РДСВ, гр. София, е извършил дискриминация спрямо заинтересованата страна Габриела Георгиева по признак "лично и обществено положение". Счел е, че не е доказано в РДСВ, гр. София, да е издадена заповед за подаване на молбите за отпуск в седемдневен срок преди ползването му, както и че не съществува такова законово изискване, поради което същото е поставено само към заинтересованата страна в конкретния случай, въпреки предварителната уговорка за ползването на отпуска. Приел е поставянето на резолюция върху молбата й за отпуск "не съм съгласен поради неспазен срок" за акт на неравно третиране, т. к. в други случаи спрямо същата служителка и спрямо нейните колеги такова действие не е извършено. Относно определянето на допълнително материално стимулиране на Габриела Георгиева по предложения на директора на РДСВ, гр. София, съдът е счел за обоснован извода на Комисията, че те не почиват на нормативно установени обективни критерии за обема и качеството на свършената работа, не са подкрепени с факти за по-лошо изпълнение на служебните функции и задачи в сравнение с други служители, натоварени със сходни задължения и съответно са израз на субективно отношение към служителката. Приел е, че служителката Габриела Георгиева е била по-неблагоприятно третирана в сравнение с други служители на Агенцията при сходни обстоятелства въз основа на признак "лично или обществено положение", което нарушение е извършено от регионалния директор Николай Тихов, доколкото размерът и получаването на допълнително материално стимулиране се е определял по предложение на това длъжностно лице. Счел е, че указанията на директора на РДСВ, гр. София, дадени на ОЗ "Охрана" служителката да не бъде допускана до сградата на Службата по вписванията, гр. София, след налагане на дисциплинарното й наказание "уволнение" съставляват пряка дискриминация, осъществена чрез "подбуждане към дискриминация", по признак "лично и обществено положение", т. к. не е основано на установения пропускателен режим, по силата на който в службата се допускат всички лица при представяне на лични карти в часовете, определени в Правилника за организацията на вътрешния ред, пропускателен режим и охраната на сградите на Софийския районен съд.

1. По касационната жалба на Николай Проданов Тихов.

Касационната жалба е основателна.

Обжалваното решение в частта, с която е прието, че директорът на РДСВ, гр. София, е извършил акт на дискриминация спрямо служителката Габриела Георгиева, като не е разрешил ползването на отпуск, предложил е нисък размер, съответно лишаването й от допълнително материално стимулиране и е разпоредил ограничаването на достъпа й до сградата, е постановено при нарушаване на материалния закон, т. к. по делото не е доказан признакът на дискриминация "лично и обществено положение".

Безспорно е по делото, че след като на 27.11.2006 г. директорът на РДСВ, гр. София, е бил уведомен от служителката Габриела Георгиева за намерението да ползва отпуск, считано от 28.11.2006 г. по здравословни причини, същият на 28.11.2006 г. е отказал издаването му без да има изискване в закона или вътрешни писмени правила за подаване на молбата в седемдневен срок преди началната дата на отпуска. Това действие е преценено от Комисията и от съда като акт на дискриминация само въз основа на констатацията, че то е прецедентен случай, без да са отчетени доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Видно от данните по делото, за същата 2006 г. служителката е ползвала отпуск шест пъти, който й е разрешаван независимо от размера и датата, на която е бил поискван. Не е взето предвид обстоятелството, че при прием в болница за оперативно лечение, какъвто е бил конкретният случай според твърденията на служителката, на заболелия се издава болничен лист за оправдаване на отсъствието от работа, както и обясненията на директора на РДСВ, че разрешаването на отпуск е по преценка на работодателя и в зависимост от натовареността на службата. Безспорно е също, че след налагането на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" на Габриела Георгиева през месец юни 2006 г., допълнителното материално стимулиране за определени месеци до края на годината е занижено в сравнение с това на останалите служители, както и същата е била лишена от такова преди края на годината. Това е извършено по предложение на директора на РДСВ, гр. София, и утвърдено от изпълнителния директор на АВ.

Същевременно, по делото са налице редица факти, които в тяхната хронологична последователност и съвкупност свидетелстват, че поведението на директора на РДСВ, гр. София, към служителката Габриела Георгиева е на плоскостта на служебните отношения, тясно свързано е с проблеми на организацията на работата на Службата по вписванията и охраната на електронната база данни от неправомерни действия и е продиктувано от стремежа му като ръководител да подобри работата на службата и свеждане до минимум на нарушенията при работата на служителите с електронния регистър, каквито многобройни нарушения са били констатирани, предвид огромните финансови и имуществени интереси на граждани, които биха могли да бъдат засегнати. Съдът не е взел предвид съвпадащите показания на свидетелите Венета Попова, Спаска Цветкова и Валентина Алексиева, че, в РДСВ, гр. София, от страна на директора на службата, главния секретар и изпълнителния директор на АВ, както и сред служителите, се е породило недоволство от поведението на Габриела Георгиева по повод начина на изпълнение на служебните й задължения и разпределянето на работата в качеството й на "главен специалист", необоснованото й присъствие в служебните помещения през късните часове на нощта (в това число около полунощ), заедно със съпруга й, което обстоятелство тя не отрича, и което е породило съмнения в нейната добросъвестност като служител от страна на прекия й началник, директора на РДСВ, гр. София. От показанията на свидетеля Момчил Иванов се установява, че по повод на многобройните късни посещения в Службата по вписванията, гр. София, на служителката Габриела Георгиева и съпруга й, лично от свидетеля, главен секретар на АВ, е била извършена проверка около 19.00 часа след края на работното време, при която е констатирано, че те двамата работят на служебния компютър. От показанията на този свидетел, както и от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" се установява, че служителката многократно е посещавала работното си място късно през нощта, без разрешение на прекия си ръководител и без да сочи причина за това, за което именно й е наложено през месец юни 2006 г. наказанието "предупреждение за уволнение". Като страна в производството през КЗД тя не е оспорила и не е дала обяснение на нощните посещения в службата и мотивите за това. При преценка на фактите, както от КЗД, така и от съда по същество, не е отчетено обстоятелството, че достъпът на служителите до служебната програма "Нотис", съдържаща базата данни на имотния регистър, не се прекратява през цялото денонощие, както и посоченото от касатора обстоятелство, че поради постъпилите докладни от ръководителя на областното звено на Охранителна полиция до изпълнителния директор и главния секретар на АВ за необходимост от въвеждане на мерки срещу нарушаването на пропускателния режим, е въведена забрана за допускане на близки на служителите след 20.00 часа, обстоятелство, потвърдено от свидетеля Момчил Иванов. Свидетелят Емил Станков, изпълнителен директор на АВ, е дал показания за постъпване на докладни за извършване на груби нарушения в РДСВ, гр. София, и използване на служебна информация за лична облага от служителката Габриела Георгиева, което е и повод за извършване на проверки относно фактите в докладните, издаване на разпореждане за ограничаване на пропускателния режим относно външни лица след работно време, както и за спиране на достъпа на служителката до служебната програма и предприемане на мерки за налагане на дисциплинарно наказание.

Предвид горното, по делото има безспорни данни за напрежение по повод осъществяване на трудовите функции между директора на РДСВ, гр. София, и служителката Габриела Георгиева, които обаче имат основание и проявни форми като отношения между работодател и служител във връзка и по повод изпълнение на служебните задължения на служителката, поради което и защитата при евентуални нарушения е посредством способите, предоставени на работника по Кодекса на труда.

Именно от недоволството на работодателя от поведението на заинтересованата страна Габриела Георгиева в качеството й на работник е продиктувано и намаляването, съответно лишаването й от допълнително материално стимулиране за период от няколко месеца и то именно след месец юни 2006 г., когато е наложено дисциплинарното наказание "предупреждение за уволнение". Основателността на недоволството на работодателя от качеството на работата на служителката, както и обосноваността на съмненията му в нейната добросъвестност като служител, е отделен въпрос, който не е относим към преценката за наличието на неравно третиране. Данните по делото обосновават категорично извода, че именно неудовлетвореността на работодателя от поведението на служителката, дали повод за съмнение в лоялността към службата, и начинът, по който се изпълняват служебните задължения, са мотивът за рестриктивното му поведение към нея - отказ за ползване на отпуск, налагане на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", намаляване и лишаване от допълнителното материално стимулиране, спиране на достъпа до оперативната програма без предупреждение и последвало десет дни след това налагане на дисциплинарно наказание "уволнение".

Въпросът за законосъобразността на тези действия не е предмет на настоящото производство. Описаните действия на директора на РДСВ, гр. София, от обективна страна засягат негативно правната сфера на служителката и по делото не се спори относно тяхното извършване и засягането на правата на Габриела Георгиева като страна по трудов договор. Действията на прекия ръководител в ущърб на трудовите права на служителката в сравнение с останалите служители са налице, но те представляват упражняване на правомощия от позицията на работодател, поради което и защитата срещу тях се упражнява в рамките на трудовия исков процес. Съдът по същество неправилно ги е квалифицирал като акт на неравно третиране, предвид липсата на каквито и да е доказателства по делото за наличието на обстоятелства, характеристики, факти, особености в личното и социално положение на служителката Габриела Георгиева, които да изпълват със съдържание посочения признак и въз основа на които да може да се извърши сравнение с останалите служители в РДСВ, гр. София, и да се обоснове причинно-следствена връзка между тези конкретни особености в положението на служителката и отношението на работодателя към нея. Напротив, в обясненията си пред КЗД касаторът Николай Тихов твърди, че е третирал равноправно служителката, като например не е възпрепятствал обучението й по специалността "право" в Нов български университет, но освен това е бил и консултант на курсовата й работа, което твърдение служителката Габриела Георгиева не оспорва. Сред доказателствата по делото, както и от показанията на всички свидетели, разпитани в производството пред КЗД, както на страната на жалбоподателката, така и на ответната страна, не се извеждат данни за характеристика от личния или обществен статус на служителката Габриела Георгиева, обуславяща различно третиране в сравнение с останалите служители. Такъв признак като мотив за дискриминация не е обсъждан, нито установен от КЗД и от съда по същество. Отделно от това, характеристиките, които се включват в обхвата на признаците "лично и обществено" положение не могат да са моментни или незначителни, а само такива, които са така значими и ангажиращи за личността, съизмерими със същностните, основни признаци като полът, расата, здравословното състояние, сексуалната ориентация, възрастта, вярата. Абсолютният характер на защитата от всякакви форми на дискриминация е предвидена в Закона за защита на дискриминация именно като съответна по своя интензитет на такива същностни характеристики на индивида, които имат определящо значение за идентичността на личността и самоопределянето му от гледна точка на физическото, емоционалното и психическото битие. В случая няма установени действия във връзка с такъв признак, поради което и неравно третиране не е налице.

Основателен е доводът в касационната жалба, че поведението на работодателя има за резултат отделянето на Габриела Георгиева от останалите служители само като последица от служебните противоречия между тях, а не е мотивирано от различие по даден признак, поради което с това отделяне тя да е дискриминирана. Незаконосъобразно в случая съдът по същество е потвърдил решението на КЗД, т. к. ответната страна в производството пред Комисията е доказала наличието на основателна причина за различното третиране, която не е свързана със защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., поради което и позоваването на КЗД на презумпцията по чл. 9 от закона е необосновано и незаконосъобразно.

Що се отнася до решението на КЗД в частта за извършване на пряка дискриминация от директора на РДСВ, гр. София, чрез "подбуждане към дискриминация" по смисъла на § 1, т. 5 ДР ЗЗДискр. с дадените указания на ОЗ "Охрана" за контрол на достъпа на служителката Габриела Георгиева до сградата на службата след уволнението й, настоящата инстанция счита, че освен, че е в нарушение на материалния закон поради липса на защитен признак, решението в тази част е незаконосъобразно, т. к. действия на различно третиране не са доказани. Решението на Комисията в тази част е основано единствено на показанията на свидетелката Павлета Тасева, която свидетелства, че след прекратяване на трудовото правоотношение на Габриела Георгиева по думи на охраната достъпът й до сградата е "подложен на контрол за момента... в смисъл, че трябва незабавно да се информира бившият [й] пряк ръководител". Дори и да се приеме за доказано даването на такива устни указания от страна на директора на РДСВ, гр. София, за уведомяването му при влизане на уволнената служителка в сградата, няма данни влизането й в сградата да е било възпрепятствано и тя да не е допускана в нея. Не са доказани действия спрямо нея на неравно третиране при достъпа в сградата в качеството й на гражданин, както и на предишен служител с наложено дисциплинарно наказание, а факта на уведомяване на ръководителя за присъствието й не накърнява нейни права, независимо от основателността на такова указание. Самият факт на даването на такива указания е спорен по делото, т. к. за него са налице само косвени доказателства, които се изчерпват с възпроизвеждане на думите на трети лица от охраната на сградата, достоверността на чиито сведения не е подкрепена с други доказателства. Няма данни по делото служителите от охраната да са подбуждани от директора на РДСВ, гр. София, да не допускат служителката да влиза в сградата, а само за искане да бъде уведомен за присъствието й, поради което акт на дискриминация не е осъществен.

Предвид горното, обжалваното решение в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по съществото на спора, с което решението на КЗД в оспорваната част да бъде отменено.

1. По касационната жалба на Комисията за защита от дискриминация.

Касационната жалба е неоснователна. Посочените в нея основания за отмяна са бланкетни, поради което касационната инстанция, като провери приложението на материалния закон от съда по същество, намира, че решението в обжалваната от КЗД част е правилно.

Констатираните от съда нарушения на административнопроизводствените правила в резултат на смесването на процесуалното качество на свидетел и ответна страна в производството пред КЗД по отношение на изпълнителния директор и главния секретар на АВ, неконституирането на Огнян Лалов като заинтересована страна, по отношение на когото КЗД е установила действия на дискриминация, както и неконституирането на АВ като страна, спрямо която Комисията е дала задължителни предписания, са безспорно установени по делото. Тези нарушения, както правилно е приел първоинстанционният съд, накърняват правото на участие и защита в производството пред административния орган, равнопоставеността на страните, както и основни принципи на административния процес. Недопустимо е въз основа на показанията му като свидетел едно и също лице да бъде прието и за нарушител, както и да се постановяват обвързващи дадено лице предписания, без същото да е участвало в производството пред административния орган. Описаните съществени нарушения на административнопроизводствените правила обосновават отмяната на решението на КЗД в тази част и връщането на преписката за ново разглеждане при отстраняването им.

Въз основа на изложеното, обжалваното решение в тази част следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ, във връзка с чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,