Решение № 8783 от 13.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9145/2015 г.
ВАСIII отделение13.07.2016 г.докладчик т Галина Христова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ молбата на К. Б. Ш., чрез пълномощника му адв. Ж. Николова, за отмяна на влязло в сила Решение № 3989 от 08.06.2015 г., постановено по адм. дело № 10844/2014 г. от Административен съд София-град, като неоснователна. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8783 от 13.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9145/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е образувано по молбата на К. Б. Ш., чрез пълномощника му адв. Ж. Николова, за отмяна на влязло в сила Решение № 3989 от 08.06.2015 г., постановено по адм. дело № 10844/2014 г. от Административен съд София-град на основание чл. 239, т. 5 АПК. Ответната страна - Кметът на Столична община, в писмено становище оспорва основателността на молбата и претендира разноски по делото. Ответникът - Б. К. Ш. не взема становище. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: С Решение № 3989 от 08.06.2015 г., постановено по адм. дело № 10844/2014 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 27, ал. 1 ЗОбС от Административният съд С. -град е отхвърлил жалбата на Б. К. Ш. срещу Заповед №СО- РД-40-77 от 29.09.2014 г. на Кмета на Столична община в частта досежно определяне размера на равностойното парично обезщетение за отчуждаване на реална част от [номер] кв. м от имот № [номер], кв. [номер], кв. [номер], кв. [номер], м. "К. в. ", отредена за улица. За да постанови този резултат съдът, въз основа на представените поделото доказателства е приел, че Б. Ш. се е легитимирал като собственик на подлежащия на отчуждаване недвижим имот с нот. акт № 66 (от 04.03.1993 г.), дело № 4125/1993 г. Оспорването на оценката, след обсъждане на назначената по делото експертиза и допълнително представените от жалбоподателя пазарни аналози, е прието за неоснователно. Молителят твърди, че в административния акт неправилно като правоимащ – собственик на процесния имот - е посочен единствено Б. Ш., тъй като имотът е закупен по време на брака му с Е. В. Ш. – починала на 27.10.2010 г. – чиито законен наследник е К. Ш.. По тази причина сочи, че в нарушение на нормата на чл. 154, ал. 1 АПК не е бил конституиран като заинтересована страна в процеса по смисъла на чл. 153, ал. 1 с. кодекс, бил е лишен от възможността да вземе участие в процеса и да защити правата си. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. Съгласно текста – актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая съдът не е допуснал соченото процесуално нарушение на нормата на чл. 154, ал. 1 АПК. Б. Ш. се е легитимирал пред административния орган като собственик на процесния имот с неоспорен документ за собственост, а именно нотариален акт № 66 от 04.03.1993 г. От съдържанието му се установява, че имотът е закупен от него в качеството му на едноличен търговец с [фирма], ФД № 9462/91 г. по описа на СГС. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. на ВКС, постановено по гр. дело № 2/2001 г. от ОСГК презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК се изключва за придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност. Имотите, вещите, правата върху вещи и влоговете, придобити по време на брака в резултат на осъществяване на тази дейност не са съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие. Тълкувателното решение, по силата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. При положение, че имотът не представлява семейна имуществена общност, то правилата за наследяване не следва да се прилагат. Първоинстанционното производство е проведено без да е налице нарушение на разпоредбата на чл. 154, ал. 1 АПК, както твърди молителят. Не е нарушен принципа за равенство по чл. 8, ал. 1 АПК, според който всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по този кодекс имат равни процесуални възможности да участват в тях в защита на своите права и законни интереси. Съгласно чл. 154, ал. 1 АПК задължение на съда е да конституира легитимираните страни в административния процес, отчитайки засегнатите материални права предмет на делото съобразно означението на обжалвания акт, съображенията за неговата незаконосъобразност и заявеното искане - чл. 150, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 7 АПК. Настоящият правен спор е разгледан с участието на надлежно легитимиралата се като собственик страна и съдът не е допуснал соченото процесуално нарушение. Административният съд не е в компетентност да разрешава спорове за собственост, вкл. и между наследници. Тези спорове следва да бъдат разрешени по общия исков ред, където молителят – претендиращ право на съсобственост – може да защити и реализира правата си. Молбата, макар и депозирана в законоустановения срок, от страна, която твърди правен интерес, е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена. При този изход на правния спор претенцията на пълномощника на Кмета на Столична община за присъждане на понесените по делото разноски е основателна. Не следва да бъде уважена обаче, тъй като страната не е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК. С разпоредбата на чл. 80, предл. първо от ГПК е създадена процесуална тежест за претендиращата разноски страна най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция да представи списък на разноските. Принципът на състезателното начало в процеса изисква твърдението на страната да бъде изложено точно в определен момент с представен списък на разноските. Това прави възможно защитата на ответната страна срещу това твърдение чрез оспорването му по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК и съответно задава пределите за произнасяне на съда по искането за разноски, както и поражда правото на неудовлетворената от произнасянето страна да иска изменение на съдебния акт в частта за разноските. Водим от изложеното и на осн. чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК върховният административен съд, трето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 27, ал. 1