Решение № 12408 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16193/2011 г.

Решение № 12408 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16193/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Данаил Стойчев Тодоров, от гр. Стара Загора, против заповед № К-10225/17.10.2011 г. на зам. министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Жалбоподателят моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд приема за установено следното: Със заповед от 15.07.2011 г. директорът на ОД на МВР гр. Стара Загора, във връзка с постъпили данни за извършено дисциплинарно нарушение от жалбоподателя, е разпоредил извършване на проверка и е назначил комисия. На 29.07.2011 г. комисията е изготвила справка, с която е предложила да се образува дисциплинарно производство срещу мл. разследващ полицай Данаил Тодоров. На 3.08.2011 г. директорът на ОД на МВР Стара Загора е предложил на министъра на вътрешните работи да образува дисциплинарно производство срещу служителя за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина. Със заповед № К-8215/18.08.2011 г. дисциплинарно наказващият орган е образувал дисциплинарно производство, временно е отстранил служителя от длъжност, определил е състава на дисциплинарно-разследващия орган и е разпоредил да се изготви становище относно наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. На 23.08.2011 г. държавният служител е запознат със заповедта, което обстоятелство е удостоверено с подписа му. На 23.08.2011 г. дисциплинарно-разследващия орган е поканил Данаил Стойчев Тодоров да даде писмени обяснения. На 24.08.2011 г. служителят е дал обяснения, с които дисциплинарно наказващия орган е запознат, видно от поставената резолюция. В резултат на проведеното дисциплинарно производство на 9.09.2011 г. е изготвена обобщена справка, с която е установено, че през месец юни 2011 г. в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Стара Загора се явило лицето Гергана Мандражиева, която представила пред служителката Велислава Берова, диплома за завършено средно образование, която се изисква при издаване на свидетелство за управление на МПС. Служителката се усъмнила в истинността на представената диплома, за което уведомила жалбоподателя. Същият потвърдил пред Берова, че е дежурен и ще извърши проверката. На 29.06.2011 г. Мандражиева отново се явила в сектор "Пътна полиция" и представила на дежурната служителка Берова, копие от дипломата върху която била поставена резолюция "проверено", дата и подпис на разследващ полицай Данаил Тодоров. Последният лично уверил служителката, че проверката на истинността на дипломата е извършена от него и той лично е поставил резолюцията, при което по отношение на Мандражиева била осъществена хипотезата на чл. 151, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и й било издадено свидетелство за управление на МПС. Впоследствие се установява, че представената от Мандражиева диплома е неистинска, образувано е досъдебно производството и същата е привлечена като обвиняем. На 08.06.2011 г. жалбоподателят поискал да подаде заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС от името на лицето Илия Янков Илиев. Данаил Тодоров носел всички необходими документи в т. ч. и копие от диплома за завършено основно образование. Дежурната служителка в сектор "Пътна полиция" отказала да приеме документите като заявила, че същите следва да се подадат лично. В това време на гишето се явил и Илиев. Тъй като не били налице всички необходими документи за издаване на свидетелството, включително и протокола от изпит пред Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и оригинал на представеното свидетелство за основно образование, служителката спряла обработването на документите. Няколко дни по-късно Данаил Тодоров се явил в сектора и поискал от дежурната на гишето служителка комплекта документи, представен от Илия Илиев и пред нея положил резолюция "Проверено", дата и подпис върху приложеното копие от свидетелство за завършено образование. По този начин спрямо Илиев били изпълнение изискванията на закона и на същият е издадено свидетелство за управление на МПС. Впоследствие се установило, че дипломата на Илиев е неистинска, образувано е досъдебно производство и същият е привлечен в качеството на обвиняем. Дисциплинарно разследващият орган е направил извод, че с поведението си Данаил Тодоров е нарушил т. 7, 8 и 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които са станали достояние на служителите на МВР и на обществеността, като нарушението на служебната дисциплина е квалифицирано като такова по чл. 227, ал. 1, т. 7, 8 и 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Жалбоподателят е запозната с обобщената справка и на 12.09.2011 г. е дал допълнителни обяснения. На 13.09.2011 г. дисциплинарно-разследващият орган е изготвил и становище. На 17.10.2011 г. министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед, с която е наложил на Данаил Стойчев Тодоров дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение. Като фактически основания за издаване на заповедта е посочено: за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, несъвместимо с оставането на служба в МВР, изразяващо се в това, че на 8 и 28.06.2011 г. в сградата на сектор "Пътна полиция" - Стара Загора, инспектор Данаил Стойчев Тодоров - младши разследващ полицай в отдел "Досъдебно производство", използвайки служебното си положение и злоупотребявайки с доверието, което му имат служителите от сектора, писмено е отразил върху документи с невярно съдържание (копия на диплома за завършено средно образование и свидетелство за завършено основно образование), че е извършил проверка за тяхната достоверност и се е подписал, като с това е заверил удостоверенията, довело до издаване на свидетелства за управление на моторно превозно средство на двама граждани, без да имат завършено основно образование, за което срещу тях са образувани досъдебни производства, поведение станало достояние на служителите на Областна дирекция на МВР Стара Загора, на правосъдните институции в града и на граждани и е възбудило основателно съмнение в почтеността на МВР, с което Тодоров е нарушил т. 7, 8 и 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Като правни основания за издаване на заповедта са посочени - чл. 224, ал. 2, т. 2 и 4, чл. 227, ал. 1, т. 7, 8 и 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Фактическите основания за издаване на оспорената заповед, установени в обобщената справка и описани в оспорената заповед се подкрепят от всички събрани в административното производство доказателства, а в съдебното производство не са ангажирани доказателства, които да ги опровергават. С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, а доводите на касатора за противното са неоснователни. От представената по делото заповед е установено, че към момента на издаване на оспорения административен акт министърът на вътрешните работи е ползвал законоустановен отпуск и с изрична заповед е разпоредил да бъде заместван от зам. министъра, издател на оспорената заповед. Заместване се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. В случая това е направено със заповед от 21.09.2011 г. на министъра на вътрешните работи, приложената като доказателства по делото. Ето защо доводите, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, са неоснователни. При постановяването на административният акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е започнало със заповед на дисциплинарнонаказващия орган, съдържаща реквизитите на чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР, с която жалбоподателят е запознат. Проведено е дисциплинарно производство и служителят е запознат с обобщената справка. Същият е дал обяснения, които дисциплинарно наказващият орган е приел, което е удостоверено с поставените резолюции. Заповедта е издадена в срока по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР. Следователно при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена и в предписаната от закона форма съобразно изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалноправната норма на чл. 227, ал. 1, т. 7, 8 и 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е извършил описаните в заповедта тежки нарушения на служебната дисциплина. Установено е, че служителят, с действията си е допуснал нарушение на т. 4, 7, 8 и 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и същите са станали обществено достояние, с което е уронил престижа на службата като по този начин е осъществен фактическият състав на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, което е достатъчно основание за налагане на дисциплинарното наказание. В случая с поведението си служителят е допуснал и нарушение на чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР като е използвал служебното си положение за облага на трети лица - удостоверяването, че представените диплома и свидетелства за завършено средно, респективно основно образование са проверени и са истински е довело до издаването на свидетелства за управление на МПС без наличие на изискуемите се по закон предпоставки. Оспорената заповед е и в съответствие с целта на закона като службата в МВР следва да се упражнява от служители, които противодействат на престъпността и опазват обществения ред, а не го нарушават. С оглед на изложеното съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР И ППЗМВР и целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото следва да се осъди Данаил Стойчев Тодоров да заплати на министерството на вътрешните работи сумата 150 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,