Решение № 6814 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4996/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Новакова, и от Майстор.БГ ЕООД, чрез адв. Пейчинов, срещу Решение 2233/10.03.2025 г., постановено по адм. дело 2936/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. С касационната жалба на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП се обжалва решението, в частта, с която по жалба на Майстор.БГ ЕООД е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16001623001153-091-001/18.08.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 412/06.11.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 20 313,46 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът погрешно е анализирал наличието на стоки при дружествата доставчици, без да извърши цялостна преценка на относимите факти и обстоятелства. Изтъква липса на доказателства относно индивидуализирането и предаването на стоките, както и такива относно разходването на гориво за цели, свързани с дейността на дружеството. Сочи, че решаващата инстанция не е съобразила начина на водене на счетоводството на ревизираното дружество и на доставчиците, който препятства проследимостта на движението на стоките. Изтъква липсата на доказателства за извършен транспорт на стоките. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение в посочената част и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството против РА. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции, включително за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът Майстор.БГ ЕООД, в подаден писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение в оспорената му част. Прави искане за присъждане на разноски. С касационната жалба на Майстор.БГ ЕООД се обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против посочения РА, в частта, с която му е отказано право данъчен кредит в размер на 12 667,46 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява несъгласие с извода на съда, че не е установено приемо-предаването на стоките, получени от Лъв И. ЕООД, и мястото, където е сторено това, като сочи, че съобразно експертизата по делото е налице счетоводно отразяване на стопанските операции. Сочи, че е налице проследимост относно произхода на стоките у прекия доставчик. Във връзка с транспорта твърди, че от дадените в хода на съдебното производство свидетелски показания е изяснен механизмът на извършването му. На следващо място, оспрова извода на съда за нереалност на фактурираните от Хадис 12 ЕООД доставки, като твърди, че е установено предаването на стоките, сторено лично от управителите на двете дружества от склад на доставчика. По отношение закупените от Зора М.М.С. ООД мобилни устройства намира, че необосновано съдът е отрекъл използването им във връзка с дейността на дружеството. Оспорва извода на съда и спрямо получените от Рио Импорт Експорт ЕООД доставки. В заключение, позовавайки се на практика на СЕС и ВАС, счита, че от съвкупната преценка на събраните по спора доказателства се установява изпълнението на материалноправните предпоставки, относими за упражняване правото на данъчен кредит. Искането, поддържано и в съдебно заседание, е за отмяна на съдебното решение в обжалваната част и уважаване жалбата на дружеството против ревизионния акт. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, изразява становище за неоснователност на касационната жалба на Майстор.БГ ЕООД и моли за оставяне в сила решението в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са допустими, като подадени в срока по чл. 211 АПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а по съществото им, съдът съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Пловдив е бил РА Р-16001623001153-091-001/18.08.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 412/06.11.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на Майстор.БГ ЕООД са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 32 980,92 лв. Ревизията се явява повторна по смисъла на чл. 155, ал. 4 ДОПК, след като с Решение 57/21.02.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП е отменен РА Р-16001622002518-091-001/02.12.2022 г. Осъществяваната от дружеството дейност се състои в търговия с промишлени стоки чрез реклама по интернет и доставка чрез куриер. Установено е, че дружеството е упражнило право на данъчен кредит през данъчните периоди м. 02, м. 03 и м. 04.2022 г. в общ размер на 2 011,16 лв. по 4 броя фактури, издадени от Хадис 12 ЕООД, с предмет инструменти, дрехи, чанти и обувки. В писмени обяснения управителят на ревизираното дружество е заявил, че стоките представляват ръчни и акумулаторни инструменти, дрехи, обувки, чанти. Разплащането по фактурите е извършено в брой в деня на фактическото предаване на стоките. Товаро-разтоварната дейност е осъществена лично от него, с негово транспортно средство, отдадено под наем на дружеството, а именно товарен автомобил марка Рено , модел Експерт с рег. [рег. номер]. Стоките са товарени от складова база на Хадис 12 ЕООД, находяща се в гр. Пловдив, [улица]. Посочено е, че към фактурите са съставяни стокови разписки, като в хода на ревизията такива са представени към 3 от спорните фактури. На доставчика е извършена насрещна проверка, при която е установено, че дружеството ползва безвъзмездно склад в гр. Пловдив, [улица]. Не са представени документи относно собственост или наемно правоотношение за склад с адрес [улица], от където управителят на Майстор.БГ ЕООД М. П., твърди, че е товарил стоките. Проверка на счетоводството на Хадис 12 ЕООД е показала, че стоките са заприхождавани и отписвани само стойностно, поради което не може да се установи съответствие между притежаваните от доставчика стоки и продадените на ревизираното дружество. Приходните органи са установили също, че Майстор.БГ ЕООД е упражнило право на данъчен кредит през данъчните периоди м. 02, м. 03 и м. 04.2022 г. в общ размер на 5 930,40 лв. по 8 броя фактури, издадени от Рио Импорт Експорт ЕООД, с предмет обувки и дрехи. В дадени в хода на ревизията обяснения П. е заявил, че се касае за работно облекло, като лично е извършил товаро-разтоварването и транспорта с посочения вече автомобил. Посочил е, че стоките са натоварени отново от адрес [улица]. Не са представени приемо-предавателни протоколи, разплащателни документи или стокови разписки, включително в рамките на извършената на доставчика насрещна проверка. От Рио Импорт Експорт ЕООД не е представена аналитична счетоводна отчетност, поради което не може да се установи изписването на конкретни по вид стоки, съответно дали кореспондират на фактурираните на ревизираното дружество. През данъчни периоди м. 02, м. 03 и м. 04.2022 г. Майстор.БГ ЕООД е упражнило право на данъчен кредит в общ размер на 16 850,09 лв. по 5 броя фактури, издадени от Веле Трейд ЕООД, с предмет битови и строителни инструменти. Управителят на ревизираното дружество е дал обяснения, че товаро-разтоварната дейност е извършвана лично от него, като е използвано посоченото и по отношение на другите доставки транспортно средство. Според обясненията на П. закупените стоки представляват ръчни и акумулаторни инструменти, а разплащанията са по банков път. Управителят уточнява, че фактурираните стоки са натоварени от складова база на Веле Трейд ЕООД, находяща се в гр. Пловдив, [улица]. Въпреки че е посочено, че за всяка доставка е съставяна стокова разписка, която съпровожда фактурата, такива не са представени, включително в рамките на извършената на доставчика насрещна проверка. Съгласно представената от ревизираното дружество оборотна ведомост стоките са заприходени по общо количество и стойност, като не е представена аналитична отчетност, от която да се види движението на отделните видове стоки. По отношение на транспорта от Майстор.БГ ЕООД са представени пътни листове за движението и маршрута на товарния автомобил марка Рено . При извършена насрещна проверка на Веле Трейд ЕООД не са представени аналитична отчетност и доказателства относно стопасниване на складова база на адрес гр. Пловдив, [улица]. В хода на ревизията приходните органи са констатирали, че дружеството през данъчен период м. 03.2022 г. е упражнило право на данъчен кредит в размер на 4 178,58 лв. по фактура, издадена от Лъв И. ЕООД, с предмет диск за дърво, бормашина акумулаторна, котлон, маска сензорна, перфоратор. По обяснения на П. товаро-разтоварната дейност е осъществена лично от него, с товарен автомобил марка Рено, като стоките са натоварени от складова база, находяща се в гр. Пловдив, [улица]. Не са представени приемо-предавателни протоколи, разплащателни документи или стокови разписки, включително в рамките на извършената на доставчика насрещна проверка. Нито от ревизираното дружество, нито от Лъв И. ЕООД е представена аналитична счетоводна отчетност, поради което не може да се установи изписването/заприхождаването на конкретни по вид стоки, съответно дали кореспондират на фактурираните на ревизираното дружество. В писмени обяснения, дадени от управителя на Лъв И. ЕООД, е посочено, че дружеството съхранява стоките в собствен склад, находящ се в гр. Асеновград, [улица], от който именно са били натоварени и процесните стоки. Майстор.БГ ЕООД е упражнило право на данъчен кредит в размер на 3 377,50 лв. през м. 04.2022 г. по фактура, издадена от Бултех Комерс ЕООД, с предмет гедоре комплект. П. е посочил, че лично е извършил товаро-разтоварната дейност с товарния автомобил марка Рено, като стоките са взети от склада на доставчика, находящ се в гр. Пловдив, [улица]. Не са представени приемо-предавателни протоколи или стокови разписки, включително в рамките на извършената на доставчика насрещна проверка. Представени са пътни листи, но приходните органи са приели, че са непълни. И по отношение на доставката, получена от Бултех Комерс ЕООД, е констатирана липса на аналитична счетоводна отчетност, което препятства проследяване на изписването и заприхождаването на стока от процесния вид. При така установената фактическа обстановка приходните органи са изложили съображения, че нито ревизираното дружество, нито преките доставчици са ангажирали доказателства относно наличие на стоките у доставчиците, наличието на обекти, от които осъществяват дейността си и от които биха могли да бъдат натоварени и транспортирани фактурираните количества, както и не са представени доказателства за извършен транспорт. Формиран е решаващ извод, според който спорните фактури не документират реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, поради което отразеният в тях данък се явява неправомерно начислен, съответно на основание чл. 70, ал. 5 вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 , т. 1 ЗДДС на МАЙСТОР.БГ ЕООД не е признато правото на приспадане на данъчен кредит. В рамките на ревизията, на основание чл. 70, ал. 1, т. 2, на Майстор.БГ ЕООД не е признато право на данъчен кредит в размер на 547,32 лв. по фактура, издадена от Зора М.М.С. ЕООД с предмет 2 броя мобилни телефони, протектор и зарядно, както и по 3 броя фактури, издадени от Лукойл България ЕООД и Шел България ЕАД с общ размер на данъка 85,87 лв. и предмет гориво. Прието е, че дружеството не е ангажирало доказателства относно използване предмета на доставките във връзка с икономическата му дейност. При оспорване на РА по административен ред горестоящият орган мотивирано е отхвърлил възраженията на дружеството, като актът е потвърден в цялост. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза, по която са изготвени основно и допълнително заключения, кредитирано от съда. Първоинстанционният съд, след извършена проверка съгласно чл. 146 и чл. 168 АПК, както и на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК, е приел, че актът е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По същество на спора е формиран извод за частична материална незаконосъобразност на РА по отношение частта, с която на дружеството е отказано право на данъчен кредит по доставките, получени от Веле Трейд ЕООД, Бултех Комерс ЕООД, Лукойл България ЕООД и Шел България ЕАД. Изложени са съображения, според които от представените по делото доказателства, включително според заключението по ССчЕ, се установява, че Веле Трейд ЕООД и Бултех Комерс ЕООД са разполагали със стоки от процесния вид, които да доставят на ревизираното дружество. От документите е възможно установяване мястото и начина на предаването им във владение на Майстор.БГ ЕООД, както и транспорирането им. Според съда, с оглед резултатите от извършени насрещни проверки на трети лица физически лица, клиенти на дружеството, е потвърдена и последващата реализация на закупените инструменти. Доколкото са налице данни за реално осъществен транспорт от управителя на дружеството, съдът е приел, че РА е материално незаконосъобразен и в частта, с която на Майстор.БГ ЕООД е отказано право на данъчен кредит по фактурите за закупено гориво. В останалата част по отношение на Лъв И. ЕООД, Хадис 12 ЕООД Рио Импорт Експорт ЕООД и ЗОРА-М.М.С. ЕООД, съдът е формирал извод, че дружеството не е съумяло да докаже реалността на доставките. Изтъкнати са съображения, че не се установява нито разполагаемост у доставчиците със стоки от процесния вид, нито приемо-предаването им, доколкото са налице противоречия между представените документи и обясненията, дадени от ревизираното дружество и доставчиците. Споделени са мотивите на ревизиращите относно липсата на доказателства, че закупените телефони и аксесоари към тях са използвани за цели, свързани с икономическата дейност на дружеството. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на услугите по облагаемата доставка арг. от чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, съответно реалното предаване и приемане на стоките по доставката, съобразно изискването на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. В тежест на лицето, претендиращо право на данъчен кредит, е да докаже, че декларираните доставки на стоки и/или услуги са изпълнени и че същите са използвани за последващи облагаеми доставки или във връзка с икономическата му дейност. Както е прието в т. 33 от решение на СЕС по дело С-154/20, Kemwater ProChemie s.r.o.: данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчно задълженото лице. От друга страна, именно данъчно задълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчно задължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C 281/20 и цитираната съдебна практика) . Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване, следва да извърши цялостна проверка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. (т. 37 от решение на СЕС от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, Евита К). Материалноправните предпоставки за възникване правото на приспадане са формулирани нееднократно в съдебната практика на СЕС, а и в тази на ВАС. С т. 25 от Решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13 на СЕС е прието: Освен това от текста на член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчно задължено лице по смисъла на тази директива, и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице (вж. Решение по дело Боник, посочено по-горе, точка 29 и цитираната съдебна практика). Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано. . По касационната жалба на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП: Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, включително неоспорените заключения по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, като е формирал правилен и обоснован извод за реалност на доставките, получени от Веле Трейд ЕООД и Бултех Комерс ЕООД. В случая е установено изпълнение както на материалните, така и на формалните предпоставки от значение за надлежното възникване и упражняване правото на данъчен кредит. Доказателства за реалното изпълнение на спорните доставки са представени от Майстор.БГ ЕООД още в хода на първоначално възложената ревизия, в т.ч. спорните фактури, съдържащи нормативно предвидените реквизити съобразно изискването на чл. 71, т. 1 вр. чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС. Противно на твърденията, изложени в касационната жалба, предметът на доставките е индивидуализиран в достатъчна степен напр. поставка за лазерен нивелир , батерия за електрически верижен трион , соларна предпазна каска (по фактурите, издадени от Веле Трейд ЕООД) и гедоре к-т 108 части 1/2" - 1/4" 6-стен KW CH (по фактурата, издадена от Бултех Комерс ЕООД) Установено е наличие на стоките у доставчиците, посочени в спорните фактури, които са били предмет на внос от Китай, за което са представени и митнически декларации, като е констатирано съответствие между внесените инструменти и доставените от Веле Трейд ЕООД и Бултех Комерс ЕООД на Майстор.БГ ЕООД. Неоснователно касаторът възразява, че не е установено предаване на спорните стоки. В действителност по делото не са представени приемо-предавателни протоколи или стокови разписки, но предметът на доставките е индивидуализиран в достатъчна степен, като фактурите съдържат подписи и печат както на доставчиците, така и на получателя. В този смисъл са и дадените обяснения на представляващите Веле Трейд ЕООД и Бултех Комерс ЕООД, според които, тъй като във фактурите съществува подробно описание на доставените артикули, практиката е да не се издават други съпътстващи документи, удостоверяващи предаването на стоки. Противно на твърденията на приходната администрация, е установено и мястото на предаване, като по отношение на стоките, получени от Веле Трейд ЕООД, това е складова база, находяща се в гр. Пловдив, [улица], като е установено, че дружеството ползва безвъзмездно базата съгласно представен договор. Стоките, предмет на фактурата, издадена от Бултех Комерс ЕООД, са предадени в гр. Пловдив, [улица], където дружеството разполага със собствена складова база. По делото, както е приел и съдът, е установено и транпортирането на стоките същото е извършено с личния автомобил на управителя на Майстор.БГ ЕООД, който е отдаден под наем на дружеството, като видно от установеното в хода на ревизията, се касае за товарен автомобил, т.е. било е възможно стоки от процесния вид и количество да бъдат извозени по посочения начин. Изцяло в този смисъл са и дадените обяснения от управителя на ревизираното дружество. Следва да се посочи, че от Майстор.БГ ЕООД са представени още в хода на ревизията пътни листи, като е налице съответствие с посочените в тях маршрути. В тази връзка следва да бъдат споделени мотивите на съда, че липсата на реквизити в пътните листи, като начален километраж например, в случая не може да има за последица непризнаване реалността на доставките, доколкото по делото същата се установява въз основа на съвкупната преценка на доказателствения материал. Доколкото е доказано извършването на транспорт от управителя, правилно с решението РА е отменен и по отношение отказаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от Лукойл България ЕООД и Шел България ЕАД. Следва да бъдат споделени и мотивите на съда относно предоставените отАПИ данни, които не съдържат информация за движение в населените места, а в случая транспортът е реализиран на територията на гр. Пловдив. Не на последно място, по делото е установена и последващата реализация на стоките към клиенти на Майстор.БГ ЕООД. Видно от дадените обяснения на физически лица, на които са извършени насрещни проверки, същите посочват, че са закупили инструменти напр. акумулутарни резачки, лозарска ножица, лазерен нивелир и др., каквито дружеството е придобило и са свързани с икономическата му дейност. С оглед изложеното, касационната жалба на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е неоснователна, а решението в оспорената част като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на Майстор.БГ ЕООД: Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че дружеството, чиято е доказателствената тежест, не е съумяло да докаже реалността на фактурираните от Лъв - И. ЕООД, Хадис 12 ЕООД и Рио Импорт Експорт ЕООД доставки. Макар дружеството да разполага с фактури, съдържащи нормативно предвидените реквизити, и същите да са надлежно осчетоводени, това не е достатъчно, за да възникне и да бъде упражнено правото на данъчен кредит. В конкретния случай от събраните в хода на ревизията доказателства, както и съобразно неоспорената експертиза по делото, не е установено доставчиците да са разполагали със стоки от процесния вид. По отношение на представените от Лъв И. ЕООД счетоводни регистри е установено, че разполага с газови котлони, долкото изобщо е представена аналитична отчетност, а предмет на спорните доставки са диск за дърво , котлон , маска сензорна 1192 , перфоратор , както и акумулаторни, а не газови уреди бормашина акумулаторна и перфоратор акумулаторен 1280 . От експертизата по делото се установява, че стоките не са заведени аналитично, а само стойностно, поради което дори счетоводно не може да се проследи и отговори на въпроса дали е имало налични стоки по вид и количество от същите, предмет на продажба към Майстор.БГ ЕООД. Аналогично е заключението на експерта и по отношение на Хадис 12 ЕООД и Рио Импорт Експорт ЕООД. Следва да се посочи, че съдът, противно на твърденията на касатора, при съобразяване разпоредбата на чл. 202 ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, е обсъдил заключенията по допуснатата ССчЕ в съвкупност с останалите доказателства по делото. По отношение на свидетелските показания следва да се отбележи, че такива, съгласно чл. 158, ал. 1 ДОПК, се допускат само в случаите, предвидени в чл. 57, ал. 2 ДОПК, какъвто настоящият случай не е, поради което неоснователно в касационната жалба на дружеството се твърди, че реалността на спорните доставки е доказана посредством дадените свидетелски показания. Настоящият касационен състав споделя извода на съда и по отношение на мястото и начина на предаване на стоките, за което не са ангажирани доказателства, а дадените обяснения от управителя на Майстор.БГ ЕООД в хода на ревизията са противоречиви. По отношение на място на приемане на стоките от Лъв - И. ЕООД, Хадис 12 ЕООД и Рио Импорт Експорт ЕООД П. е посочил един и същ адрес гр. Пловдив, [улица]. От управителя на Лъв - И. ЕООД, при извършена насрещна проверка, е посочен адрес гр. Асеновград, [улица], като стокови разписки или други документи не са представени. По отношение на Хадис 12 ЕООД са представени стокови разписки, но в тях се съдържа единствено адрес на доставчика гр. Пловдив, [улица], а според представен договор дружеството ползва безвъзмездно база с адрес гр. Пловдив, [улица]. Следва да бъдат споделени съображенията на административния съд и по отношение на Рио Импорт Експорт ЕООД, тъй като доколкото към фактурите има касови бонове, същите са с различна дата, а посоченият адрес е гр. Русе. Отделно, установено е също, че по-голямата част от фактурите, издадени от Хадис 12 ЕООД и Рио Импорт Експорт ЕООД, са за дрехи, обувки и чанти, каквито няма данни ревизираното дружество да предлага, в който смисъл са и резултатите от извършена проверка на интернет страницата на Майстор.БГ ЕООД, за което е съставен протокол по чл. 50 ДОПК. По отношение на закупените 2 броя телефони, протектор и зарядно по фактурата, издадена от Зора М.М.С. ООД, липсват представени доказателства, оборващи констатациите на органите по приходите. Няма данни за тяхното използване за дейността на Майстор.Бг ЕООД, като не се установява, а и не се твърди, да са плащани разходи за услуги от мобилни оператори. С оглед изложеното решението е правилно и в оспорената от дружеството част, като касационната жалба се явява неоснователнa. При този изход на спора разноски се следват в полза и на двете страни. Съобразно материалния интерес по спора и отхвърлената част от жалбата, в полза на НАП се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 263,05 лв. съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК вр. чл 8, ал. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/09.07.2004 г. На дружеството, съобразно уважената част от жалбата и претендираното възнаграждение, следва да се присъдят 923,87 лв. за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,