Решение № 5878 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14753/2010 г.

Решение № 5878 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14753/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на юрк. Г. Розенова, в качеството й на пълномощник на директора на ГД "Охранителна полиция" - МВР, срещу решение № 2931 от 21.09.2010 г., постановено по адм. дело № 8244/2009 г. от Административен съд София-град (АССГ). В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Илиян Георгиев Деянов не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил заповед № Оз-4033 от 27.10.2009 г. на ВНД директор на ГД "Охранителна полиция", с която на Илиян Деянов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от същия закон като незаконосъобразна. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма и при съблюдаване на административно-производствените правила. Приел е обаче, че административният орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като от съвкупната преценка на приложените по делото доказателства не може да се направи извод, че държавният служител Деянов е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 230, ал. 3 от ЗМВР и чл. 237, ал. 1 от ППЗМВР на 10.01.2009 г. Решението е неправилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е всички относими към правилното решаване на спора доказателства, но ги е преценил неправилно. Въз основа на това е направил погрешни правни изводи, които не се споделят от настоящия съдебен състав. Ето защо решението му ще следва да се отмени, а делото - да се реши по същество. С оспорената заповед на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за деяние, изразяващо се в това, че на 10.01.2009 г. около 12,40 ч. в "Специален дом за временно настаняване на чужденци" - с. Бусманци (СДВНЧ), в индивидуална стая с мерки за сигурност, използвайки полицейска палка, неправомерно е нанесъл удари в областта на бедрата на чеченския гражданин Саид Кадзоев (Саид Шамилович Хучбаров), причинявайки му трайни наранявания и синини, като по това време лицето е било с белезници, поставени на ръцете и краката и за употребата на помощните средства не е бил съставен писмен доклад. Административно-наказващият орган е приел, че с действията си Деянов е нарушил чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, чл. 2, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Iз-1231 от 17.08.2006 г. за употреба на помощни средства от полицейските служители, т. 4, т. 5, т. 8, т. 77 и т. 79 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи № Iз-2013 от 08.11.2006 г., като деянието е станало известно на длъжностни лица и други служители от МВР, с което се уронва престижа на службата. По смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР това е дисциплинарно нарушение, съставомерно по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, за което държавният служител на МВР следва да бъде санкциониран с дисциплинарно наказание "уволнение". Съдът е приел, че в случая административният орган не се е справил с доказателствената тежест, като не е представил убедителни доказателства, че деянието, вменено на Деянов, е извършено именно на 10.01.2009 г., като се е позовал на експертната справка № 09/ДОК-736 от 15.09.2009 г. на специалист в областта на криминалистически видеоанализ в ЦЕКИИ към НИКК - МВР, приложена по делото на л. 128-133 и е направил заключение, че записите "са от дати, различни от посочената в оспорената заповед, съответно от 16.01.2009 г. и от 20.01.2009 г., не и от 10.01.2009 г. ". Този извод е необоснован. По делото са приложени докладна записка от Костадин Генчев - системен инженер в Дирекция "Миграция" (л. 116-117) и справка от Пенка Касърова от Института за компютърни технологии с дата 14.09.2009 г. (л. 122-124). От тези доказателства, които съдът не е коментирал в мотивите си е видно, че в ОДЧ на ДМ-ГДОП е инсталиран персонален компютър, предназначен за управление на видеосистема от 16 броя цифрови записващи устройства (DVR-Digital Video Recorder) с възможности за включване на 16 бр. видео камери към всяко от тези устройства. Персоналният компютър и DVR са включени в локална мрежа, като на всеки DVR е зададен статичен IP адрес. Видеоинформацията се записва върху инсталирани в DVR твърди дискове, чиито капацитет позволява данните да се съхраняват около месец. Инсталираната програма за управление на DVR не позволява изтриване или манипулиране на записваната върху DVR видеоинформация, но със средствата на програмата за управление върху твърдия диск на персоналния компютър може да се записват в отделни файлове копия от съществуващи записи върху DVR устройствата. В папка с наименование C:/RS/BACKUPLOG автоматично се записват данни за датата на изготвяне на всяко копие, интервала от време на записа, който се копира, IP адреса на DVR от който се копира и име на задачата за копиране, което автоматично се вмъква в наименованието на файла, съдържащ копието. Ето защо, според изложеното от П. Касърова, на датата 20.01.2009 г. в 12:37 часа е започнала и успешно е завършила операция за копиране на запис от DVR за период от време от 13:23:00 часа на 10.01.2009 г. до 13:26:00 часа на 10.01.2009 г. и видеоинформацията от него е от камера № 14, като не е възможно да се установи лицето, извършило записа. Въз основа на посоченото се налага извода, че записът върху приложения по делото на л. 217 компактдиск (СD) е направен на 20.01.2009 г. Този запис представлява копие на запис от DVR за период от време от 13:23:00 часа на 10.01.2009 г. до 13:26:00 часа на 10.01.2009 г., а видеоинформацията от него е от камера № 14 и е в пряка връзка с тъжба на Саид Кадзоев вх. № 106 от 15.01.2009 г., депозирана чрез пълномощника му адв. Д. Даскалова до Военна прокуратура София (л.53), по която е била образувана прокурорска преписка № 106/2009 г. (л.51). Това е така, тъй като в тъжбата се съдържа изрично искане да се проверят видеозаписите, показващи пространството между стълбите на първия етаж и помещението № 315 в блок № 3 в периода от време между 11:00 - 15:00 часа на 10 януари 2009 г. (л.54). За обстоятелството, че именно държавния служител от МВР Деянов е нанесъл побой с палка на обезвреден в изолирано помещение, с поставени белезници на краката и ръцете човек, е видно от приложените по делото доказателства - писмените показания на началникът на сектор СДВНЧ (л. 36-37); справка рег. № 14497 от 02.10.2009 г. (л. 69, 70); докладна записка на К. Генчев с дата 08.09.2009 г. и рег. № ХМ 9297 от 09.09.2009 г. (л. 116-117) и др. При тази фактическа установеност жалбата на Илиян Деянов е неоснователна. Оспорваният административен акт е постановен при правилно приложение на материалния закон, мотивиран е и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Осъщественото от Илиян Деянов дисциплинарно нарушение се установява по категоричен начин. То е тежко и е несъвместимо с оставането му на служба в МВР, както правилно е преценил административният орган. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,