Решение № 7620 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13837/2018 г.

Решение № 7620 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13837/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Образувано е по касационна жалба на Р. Христова от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Михайлова, срещу решение № 324 от 20.09.2018 г., постановено по адм. дело № 461/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Враца, 4 състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 1359 от 31.07.2018 г. на Кмета на община Враца, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС е наредено изземване от жалбоподателката недвижим имот – частна общинска собственост, състоящ се от една стая и кухня, находящ се в [населено място], [адрес], тъй като се държи без правно основание. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона. Твърди, че не са били налице предпоставките за изземване на общинското жилище, тъй като не е съобразено, че спорното общинско жилище, обитавано от жалбоподателката е единственото й такова и съответно при изземването му е допуснато нарушение на чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 39, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Ответникът кметът на община Враца неизразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна За да постанови оспореното решение АС – гр. Враца е приел, че със заповед от 2014 г. и сключен въз основа на нея договор за наем жалбоподателката и семейството й са настанени в общинското жилище. С влязла в сила заповед № 1353 от 4.10.2016 г. на кмета на община Враца е прекратен сключеният договор за наем за общинското жилище, в което е била настанена жалбоподателката, поради натрупани задължения в размер на 1351, 42 лв. за наем, за 12 месеца, за такса за битови отпадъци за няколко години и за питейна вода. Тази заповед е влезнала в сила без да е била оспорена на 20.10.2016 г., като е връчена на 5.10.2016 г. на жалбоподателката. Още един път пред 2018 г. жалбоподателката е била поканена да плати задълженията си, но и към 2018 г. същата не ги е платила и дължи 912, 21 лв. за наем и 143, 25 лв. за питейна вода. Приел е, че тъй като е налице влезнала в сила заповед за прекратяване на наемното правоотношение, то общинското жилище се държи без правно основание и при липса на доброволно изпълнение от страна на жалбоподателката, правилно е издадена оспорената заповед за изземване на общинския имот. Приел е, че последващо частично плащане на наемните вноски не не води до продължаване на срока на наемния договор, който е вече прекратен, а заплатеното е дължимо за продължаване на използването на жилището. Изложил е подробни съображения за неоснователност на позоваването на чл. 15 от ЗЗД, както и за неоснователност на позоваването на чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Решението е правилно. Обосновани и правилни са изложените от съда мотиви, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на административно производствените правила. Законосъобразен е изводът за наличие материално правните предпоставки за изземване на имот по реда на чл. 65 от ЗОС. Съгласно на ал. 1 от посочената разпоредба, заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение, или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай тези изисквания са били налице. Правилен е изводът на съда, че имота се държи на отпаднало правно основание, тъй като е било редовно прекратено наемното правоотношение на жалбоподателката за общинското жилище. Редът за това е по чл. 46 от ЗОС, който е спазен и наемното правоотношение е прекратено с нарочна заповед, която е влезнала в сила. Правилен е и извода на съда относно това, че от доказателствата се установява връчване на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение редовно, като в определения срок същата не е била оспорена и е влезнала в сила. Правилен е и извода на съда, че заплащането на наемната цена след изтичането на срока на договора или след прекратяването му както е в настоящия случай следва да се преценява като заплащане на обезщетение в размер на наемната цена до опразване на имота, което се дължи, както и правилно съдът е приел, че този факт не води до продължаване на договора. На следващо място правилно съдът е приел, че позоваването на чл. 15 и следващите от Закона за защита на детето (ЗЗДт) е неотносимо към производство, тъй като в случая интересите на децата не са засегнати от действията на общината и издадената заповед, а от незаконосъобразното и безотговорно поведение на техния родител, като в тази връзка е правилен довода на съда, че по делото е установено, че жалбоподателката като майка, за периода 1.06.2017 г. – 31.05.2018 г. е получавала месечни помощи за отглеждане на деца с трайни увреждания, възлизащи на общ размер от 19250 лв., поради което е имала възможността да заплаща, както дължимият наем, който е 17. 40 лева месечно, така и ползваните консумативи в жилището. Неоснователно е възражението на касатора и за нарушен чл. 8, т. 1 от ЕКПЧОС при постановяване на оспореното решение. Съдът е изложил подробни мотиви относно неоснователността на позоваването на посочената разпоредба. Същата гарантира правото на личен и семеен живот, на жилище и тайната на кореспонденция. Т. 2 на тази разпоредба допуска намесата на държавните власти в ползването на това право в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Защита по чл. 8 би могъл да търси собственик, носител на ограничено вещно право или наемател, който обаче е изряден спрямо наемодателя си и стриктно спазва установените нормативни разпоредби и клаузите на сключените договори, тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.