Решение № 4272 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1592/2013 г.

Решение № 4272 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1592/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Мебелна къща Явор" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. "Цар Шишман" № 9, подадена чрез процесуалния представител на дружеството - юрк. Табаков срещу решение № 6801 от 11.12.2012 г. на Административен съд София град /АССГ/, постановено по административно дело № 11613/2011 г. по описа на съда. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора срещу задължителните предписания дадени с протокол за проверка на документи № 31443 от 14.12.2011 г., съставен от инспектор при Комисията за защита на потребителите. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според него съдът неправилно е приел за правилни и законосъобразни дадените на основание чл. 193, т. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) предписания. Съдът не е отчел, че с дадените предписания органът се намесва в гражданскоправен спор, което е недопустимо. Ответникът по касационната жалба - старши инспектор в Регионална дирекция - София, към Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Съдът правилно е определил характера на акта и правилно е приел съответствието му с материалния закон - чл. 193, т. 2 ЗЗП. Моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел за установени следните факти: Производството пред КЗП е започнало по жалба от потребителя Ивайло Николов Иванов с вх. № С-03-4345/21.11.2011 г. Според изложеното в жалбата потребителят е закупил покривка за легло от мебелен магазин "Явор" в Перник, от която се е отделяло значително количество мъх, който е оцветил матрака на леглото. Предявил е устна рекламация пред служител на магазина, след което по телефона е уведомен, че рекламацията няма да бъде уважена. Потребителят е посочил, че желае договорът за продажба да бъде развален и да му бъде възстановена стойността на стоката. При проверка служители на КЗП са установили, че рекламацията е заведена в дневника за рекламации на жалбоподателя под № 231/14.11.2011 г. с отбелязване, че е неоснователна, за което е изпратено уведомление. От жалбоподателя са изискани доказателства за произхода на стоката и за съответствие със съответните норми за безопасност - констативен протокол № 138812 от 22.11.2011 г. В изпълнение на указанията жалбоподателят е представил декларация за безопасност. С протокол № К-31432 от 24.11.2011 г. на жалбоподателя е дадено задължително предписание в срок до 13.12.2011 г. да представи Акт за удовлетворяване на рекламацията или документ, от който да е видно по кой от предвидените в чл. 114, ал. 1 от ЗЗП начини е удовлетворен потребителят, освен ако не се докаже чрез независима експертна оценка, че проявилият се ефект е съществувал при закупуването. В административната преписка не се съдържат доказателства дефектът да е съществувал при закупуването на стоката или да се е проявил в следствие на неправилна експлоатация. Жалбоподателят не е ангажирал такива доказателства и пред съда. С оспорения Протокол за проверка на документи № К-31443 от 14.12.2011 г. на жалбоподателя е дадено задължително предписание да преведе стоката в съответствие с договора за продажба съгласно задълженията на продавача по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. При така установените факти съдът е приел, че обжалваните задължителни предписания са индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процедурните правила и в съответствие с материалните разпоредби. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил жалбата на "Мебелна къща - Явор" ЕООД. Изводът на съда е правилен. По делото няма спор за факти. Съдът е установил релевантните за предмета на спора факти и касационната инстанция ги приема за точно и пълно доказани така, както са изложени по-горе. Спорът по делото е за приложението на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 112 ЗЗП при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба потребителят има право да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. В този случай потребителят може да избира между извършване на ремонт на стоката или замяната й с нова, освен ако това е невъзможно или избраният от него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия. Смята се, че даден начин за обезщетяване на потребителя е непропорционален, ако неговото използване налага разходи на продавача, които в сравнение с другия начин на обезщетяване са неразумни, като се вземат предвид: 1. стойността на потребителската стока, ако нямаше липса на несъответствие; 2. значимостта на несъответствието; 3. възможността да се предложи на потребителя друг начин на обезщетяване, който не е свързан със значителни неудобства за него. Разпоредбата на чл. 113 ЗЗП предвижда, че когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба. Привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. След изтичането на срока по ал. 2 потребителят има право да развали договора и да му бъде възстановена заплатената сума или да иска намаляване на цената на потребителската стока съгласно чл. 114. Привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба е безплатно за потребителя. Той не дължи разходи за експедиране на потребителската стока или за материали и труд, свързани с ремонта й, и не трябва да понася значителни неудобства. Според чл. 108 ЗЗП всяко несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието. По силата на чл. 193, т. 2 ЗЗП длъжностните лица на контролните органи по чл. 191 са длъжни да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона. Анализът на горните разпоредби води до извод, че КЗП е компетентна да дава задължителни предписания във връзка с отстраняване на нарушения на ЗЗП. По делото е установено безспорно, че закупената от Ивайло Иванов покривка за легло не съответства на договора за продажба, тъй като е негодна за обичайна употреба. Налице е нарушение на чл. 105, ал. 1 ЗЗП, съгласно която разпоредба продавачът е длъжен да предаде на потребителя стока, която съответства на договора за продажба. А съгласно чл. 106, т. 1 ЗЗП, за да съответства на договора за продажба, потребителската стока трябва да притежава характеристиките, определени от страните по договора, и да е годна за обичайната употреба, за която служат потребителските стоки от същия вид. По делото е установено, че закупената стока е негодна за обичайна употреба. Не са представени доказателства, от които да се направи извод, че несъответствието на стоката се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието или, че същото не е съществувало при доставянето на стоката. Т.е. в конкретния случай намира приложение презумпцията на чл. 108 от закона. При правилно установени факти съдът е стигнал до правилния извод, че обжалваният административен акт е постановен при правилно приложение на материалния закон. Неоснователен е доводът на касатора, че с дадените задължителни предписания органът се намесва гражданскоправни отношения между страните Следва ясно да се посочи, че правомощията на компетентните органи по Закона за защита на потребителите не засягат другите права, които потребителят и продавачът имат по силата на договорната и извъндоговорната отговорност. Това, което законодателят цели с предоставените чрез закона права на потребителите, е да им даде правно гарантираната възможност за безплатно привеждане на стоките в състояние, което съответства на договора. Законодателят е преценил, че интересите на потребителите са от такова естество и важност за обществото, тъй като пряко обслужват свободното движение на стоки и услуги, че е необходимо да бъдат гарантирани срещу риска от неупражняване поради финансова невъзможност. Това разбиране за правата на потребителите е пряко проявление на заложения в чл. 12 и 169 от Договора за функциониране на Европейския съюз принцип на висока защита на правата на потребителите и на транспонирането на Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25.05.1999 г. относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции в националното законодателство - § 13а, т. 7 ЗЗП. Съдът на Европейския съюз трайно е приел в своята практика по тълкуването на чл. 3 Директива 1999/44/ЕО, който определя правата на потребителя и който е транспониран в националното право чрез разпоредбите на чл. 113 и 114 ЗЗП, че безвъзмездността на привеждането в съответствие на стоката от продавача е съществен елемент на защитата, гарантирана на потребителите от европейското право (виж решение от 17.04.2008 г. по дело С-404/06, Quеlle, т. 33). Следователно това, което законодателят осигурява на потребителя е онзи минимален набор от правни инструменти, които му гарантират, при положение, че е изправна по договора страна, бързото и ненатоварващо го финансово получаване на съответната на договора стока. Именно поради това потребителят има право да сезира компетентния държавен орган с искане за съдействие, на което право съответства задължението на органа тогава, когато установи, че правата на потребителя действително са нарушени да отправи задължително предписание на продавача за спазване на закона, неизпълнението на което представлява административно нарушение, за което законът предвижда административно наказание - чл. 230 ЗЗП. Тази облекчена и безплатна процедура за защита правата на потребителите дава възможност на всеки един потребител с нарушени права да постигне желаното съответствие на стоката с условията на договора и чрез това да способства свободното движение на стоки и услуги в рамките на Съюза. От изложеното следва, че административният орган действа изключително в рамките на своите правомощия при констатиране на нарушение на правото на потребителя да получи съответна на договора стока и при даване на задължителни предписания за привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба. За да не се пристъпи директно към административно-наказателна санкция за извършеното правонарушение, законодателят е създал механизма на задължителните предписания, чрез които от една страна бързо и икономически изгодно за потребителя може да бъде решен въпроса за съответствието на стоката с договора, а от друга страна - осъществява това по един щадящ търговеца начин като му дава правна възможност без прилагане на държавната принуда, обективирана в административно наказание, да отстрани неблагоприятните последици от правонарушението. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради несъответствие с материалноправните разпоредби е неоснователен. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства и правилно е приложил към тях релевантната правна норма като е тълкувал разпоредбите в съответствие с принципа на лоялното сътрудничество и осигурил защита на правата, гарантирани от европейското законодателство. При извършената служебно проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК съдът констатира, че същото е и валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от делото и предвид направеното от ответника по касационната жалба искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, съдът следва да осъди касатора да заплати на Комисията за защита на потребителите, направените по делото разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Размерът на същото следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 150,00 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд