Решение № 9369 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13480/2011 г.

Решение № 9369 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13480/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от: 1/. Б. Л. Х., в качеството му на ЕТ "Б. Х.", гр. Б., чрез пълномощника му - адв. Пейчев, против Решение № 1071/21.07.2011 г. по адм. дело № 2204/2010 г. на Административен съд-Б., в частта му, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 2001000753/22.07.2010 г. на ТД на НАП-Б., офис-С., потвърден с Решение № РД-10-306/27.09.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ"-гр. Б. при ЦУ на НАП, в частта на отказаното право на данъчен кредит за д. п. м. 06., м. 09 и м. 10.2009 г. по 5 бр. фактури, издадени от "Транс ауто" ЕООД, в общ размер на 43 450 лв.; и 2/ Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" -Б. при ЦУ на НАП против същото Решение, в частта му, с която е отменен РА № 2001000753/22.07.2010 г. на ТД на НАП-Б., офис-С., потвърден с Решение № РД-10-306/27.09.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ"-Б. при ЦУ на НАП, в частта на отказано право на данъчен кредит, за д. п. м. 06.2009 г., по 2 бр. фактури, издадени от "ДСК Лизинг" ЕАД, в общ размер на 10 000 лева. Поддържа се от касатора Б. Х., че решението, в обжалваната му част, е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изтъква се, че съдът не е обсъдил част от доказателствата, а други е изтълкувал неправилно, което е довело до постановяване на неправилно решение, което следва да бъде отменено. Претендира за присъждане на разноски пред двете инстанции. Във втората касационна жалба се поддържат също основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, а именно: нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението, в обжалваната му част. Сочи, че съдът неправилно е игнорирал липсата на доказателства за осъществени реални доставки, поради недоказаност на получаването им от ЕТ "Б. Х.". Моли за отмяна на решението, в обжалваната му част и за присъждане на разноските пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - Б. при ЦУ на НАП и за неоснователност на касационната жалба на Б. Х.. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането им по същество, установи: I. По касационната жалба на Б. Л. Х.: С решението, в обжалваната му част, Административен съд-Б. е отхвърлил жалбата на Х. против РА № 2001000753/22.07.2010 г. на ТД на НАП-Б., офис-С., потвърден с Решение № РД-10-306/27.09.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Б. при ЦУ на НАП, в частта на отказаното му право на данъчен кредит за д. п. м. 06., м. 09 и м. 10.2009 г. по 5 бр. фактури, издадени от "Транс ауто" ЕООД, в общ размер на 43 450 лв., като неоснователна. Съдът е приел, че по делото липсват доказателства, които да обосновават изводи за реалност на фактурираните доставки. Съдът е имал предвид непредставянето, както от касатора, така и от прекия доставчик - "Транс Ауто" ЕООД на писмени доказателства за транспортиране на стоката до получателя, за извършени разходи за това, за приемането й от получателя, за наличието на договори за продажба, за произхода на стоките от предходния доставчик- Lunova-NL 094134935L01 Холандия, и пр. Поради това, въпреки установените данни за наличие на стоките при касатора и за извършена продажба на една от тях, а именно на товарен автомобил "Опел Астра" на 5.08.2009 г., съдът е приел, че изпълнението на условията за начисляване на ДДС по тези доставки, не обуславя правото на данъчен кредит на ЕТ "Б. Х.", поради отсъствието на доказателства, че именно "Транс Ауто" ЕООД е изпълнител по тях. Така постановеното решение е неправилно. Съдът, в нарушение на процесуалния закон, не е обсъдил всички доказателства и установените въз основа на тях факти, в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Съдът е следвало да обсъди данните, съдържащи се в представените от касатора писмени доказателства за собственост върху фактурираните автомобили. Такива са: регистрационните талони на закупените автомобили, писмо вх. № 2872/19.02.2010 г. на директора на ОД на МВР - Б., сектор "Пътна полиция" за регистрираните на името на касатора автомобили, а именно: товарен автомобил м. "Опел Виваро", по ф-па № 18/25.06.2009 г., лек автомобил м. "Опел Виваро", по ф-ра № 17/25.06.2009 г., товарен автомобил м."Опел Астра 1.7 ТД", по ф-ра № 19/25.06.2009 г. и товарен автомобил м."Хюндай Теракан", по ф-ра № 45/30.10.2009 г.; фактура № 3/5.08.2009 г. издадена от касатора, за продажба на тов. автомобил м. "Опел Астра" на трето лице; заключение на ССЕ относно счетоводните записвания по дебитното салдо на касатора, по с/ка 304 "Стоки" и с/ка 205 "Транспортни средства" следните автомобили: лек, м."Опел Виваро", товарен м."Опел Виваро", товарен м. "Хюндай Теракан", специален Фолксваген "Кади" и товарен м."Несан Навара", към датата на издаване на процесния РА; Писмо рег. № РК-10724/13.09.2010 г. на ОД на МВР-Б., сектор "Пътна полиция" /стр. 571 и сл. от делото/ с приложени към него договори за покупко-продажба на МПС между касатора и "Транс Ауто" ЕООД, фактури, декларации, както и данните от съставения протокол на органа по приходите от извършена инвентаризация на ревизираното лице, за наличност на всички тези МПС-та. Съдът е следвало да обсъди тези доказателства при преценката за реалност на процесните доставки и за наличието на данъчно събитие, по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. От съвкупната преценка на тези доказателства се установява, че касаторът е придобил в собственост всички пет. броя автомобила, предмет на издадените от прекия доставчик фактури, както и че е получил реално владението върху тях и е извършил разпоредителна сделка с един от тях. Това означава, че по всички тях е налице данъчно събитие, свързано с доставката на тези стоки на касатора, от което следва, че по отношения на същия са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване на правото му на приспадане на данъчен кредит, обратно на приетото от съда. Изводите на последния, са необосновани и незаконосъобразни, тъй като не са взети предвид описаните по-горе доказателства, а са въз основа на неустановен произход на стоката от предходни доставчици и липса на доказателства от прекия доставчик. Установяването на произхода на стоката от предходни доставчици не е правно регламентирано в ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г., а непредставянето на достатъчно доказателства за материално-техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на прекия доставчик, при наличието на данни за безспорно получени и заведени на името на получателя стоки, не следва да лишава последния от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по тях. В този смисъл е и практиката на СЕС, по Решение от 21.06.2012 г., по съединени дела С-80/11 и С-142/11 . По изложените съображения обжалваното в тази част решение, като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което оспорения РА, в посочената част, бъде отменен, като незаконосъобразен. На касатора, съобразно направеното искане и доказателства, се дължат разноски, съобразно уважения материален интерес, в размер на 1 319 лв., както и разноски пред касационната инстанция в размер на 1 325 лв., или общо сумата от 2 644 лева. II. По касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - Б. при ЦУ на НАП: С решението, в обжалваната му част, Административен съд-Б. е отменил процесния РА, в частта, с която е отказано право на данъчен кредит на ЕТ "Б. Х.", по 2 бр. фактури за д. п. м. 06.2009 г., в общ размер на 10 000 лева, с доставчик "ДСК Лизинг" ЕАД, като незаконосъобразен. Предмет на фактурите са: първоначална вноска и главница по сключен договор за финансов лизинг от 19.05.2009 г. за 1 бр. товарен автомобил м."Нисан Навара", между ответника по тази касационна жалба и "ДСК Лизинг" ЕАД. По делото е установено, че сумите по фактурите са платени от получателя и че има издаден приемо-предавателен протокол за предаване на вещта. ССЕ е установила, че фактурите са включени в ДП на доставчика, осчетоводени са, съгласно изискванията на ЗСч и ЗДДС и че дължимия ДДС е начислен и платен. Установен е предходния доставчик - ЕТ "Астория-ТП-69", но не е установен произхода на стоката по отношение на неговите доставчици-търговско дружество от Холандия и друго такова от Белгия. Установено е също така, че процесния автомобил е наличен при извършената инвентаризация на ответника - ЕТ "Б. Х." и че в счетоводството му е записан по дебита на сметка "Стоки" и "Транспортни средства". От писмото на ОД на МВР-Б., сектор "Пътна полиция" е установено, че същия е регистриран и се води собственост на лизингодателя - "ДСК Лизинг" ЕАД. При тези данни, последните от които не са взети предвид от съда, същия е приел, че оспорения РА е незаконосъобразен в тази част, тъй като липсата на данни за предходните доставчици не е съществено условие по новия ЗДДС /Д. в. бр. 63/2006 г./ за отказ от право на данъчен кредит на получателя. Получателят не следва да носи отговорност за действията на предходния доставчик, независимо дали е могъл да узнае за тяхното осъществяване в обективната действителност или е бил в субективна невъзможност да стори това. Правото на данъчен кредит е свързано с наличието на данъчен документ, отговарящ на законоустановеното съдържание, какъвто в случая има издаден, поради което отказа от данъчен кредит, на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 25 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е незаконосъобразен. Решението е правилно като краен резултат, със следните коригиращи мотиви: Законосъобразни са изводите на съда относно значението на произхода на стоката от предходните на прекия доставчик изпълнители, спрямо правото на данъчен кредит от получателя по пряката доставка. Законосъобразни са и другите изводи, че този получател не следва да търпи последици от бездействието на предходния доставчик по установяване произхода на стоката. Неправилно обаче в конкретния случай съдът е обосновал изводи за незаконосъобразност на оспорения РА, в съответната част, само поради наличие на документ по чл. 71, т. 1, вр. с чл. 114 и 115 от ЗДДС. Наличието на такъв документ е само едно от условията на закона за възникване на право на данъчен кредит. Наред с него е необходимо установяване на данни за наличие на реална доставка, по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Поради това съдът е следвало да анализира и останалите доказателства, имащи отношение по този въпрос, а именно посочените по-горе доказателства, съдържащи данни за предаване на веща на получателя, при условията на сключения договор за лизинг. С това предаване се счита, че е налице реално извършена доставка на услуга /стока/, като едно от най-важните условия за признаване на правото на данъчен кредит на получателя, по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Поради наличието на доказателства за реалност на доставката, а не само поради наличието на документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, правото на данъчен кредит на ответника е отказано незаконосъобразно. Като правилно и законосъобразно в тази част обжалваното решение следва да се остави в сила. Съобразно този резултат по това обжалване, искането на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ, вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение