Решение № 9454 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6459/2016 г.

Решение № 9454 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6459/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), действащ чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Тодоров, срещу решение № 2724 от 21.04.2016 г., постановено по административно дело № 9043/2014 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отменена като незаконосъобразна писмена покана № 29-05-82/12.08.2014 г. на директора на СЗОК, и Столичната здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на ЕТ "С. М. - д-р И. Н. - ИППМП" гр. С., деловодни разноски в размер на 640.90 лева. По съображения, че решението е неправилно и необосновано, постановено при неточно прилагане на материалния закон, невярна преценка на фактите и при допуснати процесуални нарушения, се иска неговата отмяна и потвърждаване на писмената покана, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Ответникът по касация - ЕТ "С. М. - д-р И. Н. - ИППМП" гр. С., представляван от д-р И. Н., чрез пълномощника адв. К. Г., оспорва жалбата в писмени отговор и становище, в които излага съображения за правилност на съдебното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесната писмена покана на директора на СЗОК, предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд, на основание чл. 40, ал. 1 от индивидуален договор № 22-1363/2012 г. и чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО (Закона за здравното осигуряване), ЕТ "С. М. - д-р И. Н. - ИППМП" е поканен да възстанови в бюджета на СЗОК неоснователно заплатени суми на изпълнители на медицинска помощ за четвъртото тримесечие на 2013 г., в размер на 1635.91 лв., представляващи превишение на определените стойности за медико-диагностични дейности /МДД, бл. МЗ - НЗОК № 4/. За да уважи сезиралата го жалба на лечебното заведение против писмената покана с подложеното на касация съдебно решение Административен съд - С. град е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо - постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е и правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, чието евентуално наличие би обусловило наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Проверяваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събрания доказателствен материал, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. При установените в първоинстанционното съдебно-административно производство правнозначими факти, същественото в случая е, че не са налице основанията на чл. 76а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, обусловили издаването на процесната писмена покана, поради което същата правилно е била отменена. От фактическа страна е безспорно установено, че със заповед № РД-18-865/17.06.2014 г., издадена на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2 от ЗЗО и чл. 29 от Решение № РД-НС-04-8/31.01.2013 г. на Надзорния съвет на НЗОК, директорът на СЗОК е наредил да бъде извършена финансова проверка на ЕТ "С. М. - д-р И. Н. - ИППМП" със задача: контрол по изпълнение на броя на определените специализирани медицински дейности и стойностите на назначаваните медико-диагностични дейности за IV-то тримесечие на 2013 г. Резултатите от проверката са отразени в Протокол за неоснователно получени суми № ФВ-227/18.06.2014 г., който е връчен на представляващия лечебното заведение И. Н. на 18.06.2014 г. На основание чл. 40, ал. 1 от индивидуален договор № 221363/2012 г. и чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО директорът на СЗОК е постановил писмена покана изх. № 29-05-82/12.08.2014 г. за доброволно възстановяване на сума в размер общо на 1 635.91 лева, представляваща заплатените от СЗОК на изпълнители на медицинска помощ суми за МДД за четвъртото тримесечие на 2013 г., назначени от лечебното заведение извън определените му стойности заедно с разрешените надвишения. Правилно съдът е направил е извода, че не е доказано изпълнението на предпоставките, предвидени в чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, тъй като административният орган не е доказал превишение на регулативните стандарти за последното тримесечие на 2013 г. Изложил е съображения, че от приетата и неоспорена от страните допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която съдът е кредитирал като обективно и компетентно изготвена, безспорно се установило, че в процесния случай не е налице превишение на регулативните стандарти за МДД /бл. МЗ-НЗОК № 4/ от страна на лечебното заведение за процесното четвърто тримесечие на 2013 г. От заключението на вещото лице, при извършена от него съпоставка между представените по делото направления за МДД /бл. МЗ - НЗОК № 4/, издадени от ЕТ "С. М. - д-р И. Н. - ИППМП", и приложеното Извлечение от електронните отчети на изпълнителите на МДД, се е установило, че стойността, за която не са представени документи за отчетени МДД, възлиза на 1 740.91 лева, от които стойността на изпълнените МДД в същото РЗОК е 1 694.82 лева и 46.09 лева - стойността на изпълнените МДД в други РЗОК. При така установеното от вещото лице в съдебното производство пред първоинстанционния съд е останало недоказано наличието на назначени от ИМП на МДД /бл. МЗ - НЗОК № 4/ извън определените му стойности, заедно с надвишенията, в размер на общо 1 740.91 лева. Указанията на първоинстанционния съд относно разпределението на доказателствената тежест в процеса са били правилни: на основание чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган е следвало да докаже изпълнението на процесуалните и материалноправните предпоставки при издаването на акта. Изводът на съда за липсата на превишение на регулативните стандарти от страна на лечебното заведение за процесното тримесечие произтича от съпоставката между определените стандарти и действително издадените, изпълнени и заплатени медицински направления за МДД /бл. МЗ - НЗОК № 4/, които са приложени по делото. Касаторът поддържа като възражение и пред настоящата инстанция, че приложените към административната преписка справки за превишението на стойността на МДД /бланка МЗ-НЗОК № 4/ за четвъртото тримесечие на 2013 г., са изготвени въз основа на представените в СЗОК/РЗОК отчети. От своя страна изпълнителят на медицинска помощ е оспорил наличието на превишения над допустимите размери и съответно - основанието за възстановяване на суми на НЗОК. При това положение първоинстанционният съд е следвало да отговори на въпроса какви са определените за проверявания ИМП регулативни стандарти за тримесечието, в частност, предвид предмета на спора - стойността на МДД, какви са назначените и изпълнени, съответно платени направления, съответно за стойност на МДД, какви са рамките на допустимите превишения и задължението за компенсиране от предходното тримесечие и въз основа на установените данни да направи извод дали е налице превишение на стойността на МДД, което следва да бъде възстановено на НЗОК, поради това, че е извън разрешените регулативни стандарти. За отговорите на тези въпроси се изискват специални познания, с каквито по правило съдът не разполага и затова на основание чл. 195, ал. 1 от ГПК, приложим субсидиарно съгласно чл. 144 от АПК, първоинстанционният съд правилно е назначил извършването на съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице с познания в обсъжданата област, което да даде заключение по посочените въпроси. Заключението на вещото лице е изготвено по поставените въпроси, дадените отговори са последователни, обосновани и в съответствие с представените по делото писмени доказателства, които са описани в констативно-съобразителната част на заключението. Предвид това първоинстанционният съд правилно е възприел изводите на вещото лице като компетентни и обосновани и е изградил въз основа на тях своите фактически изводи по правния спор. В случая въз основа на заключението на вещото лице, което от своя страна е изградило изводите си при съпоставка на данните, които се съдържат в електронните отчети и на самите направления с посочени амбулаторни листи, които са представени по делото, е установено несъответствие на данните в отчетите с действително издадените, изпълнени и отчетени направления за СМД и МДД за проверяваното тримесечие. Предвид тези констатации и направените от вещото лице изчисления се обосновават фактическите изводи относно броя на СМД и стойността на МДД за тримесечието, които са разрешени на проверявания изпълнител на медицинска помощ, допустимите надвишения и безспорната липса на надвишения за компенсиране от предходното тримесечие, броят на СМД и стойността на МДД, които са изпълнени и отчетени, както и извода за липса на надвишения за тримесечието. От приложеното Извлечение от електронните отчети на изпълнителите на МДД, безспорно се установило, че стойността, за която не са представени документи за отчетени МДД, възлиза на 1 740.91 лева, от които стойността на изпълнените МДД в същото РЗОК е 1 694.82 лева и 46.09 лева - стойността на изпълнените МДД в други РЗОК. Не се доказва наличието на назначени от лечебното заведение МДД /бл. МЗ - НЗОК № 4/ извън определените му стойности, заедно с надвишенията, в размер на общо 1 740.91 лева. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже процесуалния представител на касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отменената с него писмена покана, не може да бъде кредитирана. Като е отменил писмената покана, Административен съд - С. град вярно е преценил фактите по спора и точно е приложил материалния закон (противно на твърдяното в касационната жалба) при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,