Решение № 11583 от 8.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4854/2010 г.

Решение № 11583 от 8.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4854/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Валери Влъчков Пенчев от гр. Своге срещу решение № 18 от 26.02.2010 г., постановено по адм. дело № 6779/2009 г. от Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 471 от 4.08.2009 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА). Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, което счита за незаконосъобразно и необосновано. Ответникът в представена по делото писмена молба излага твърдения за неоснователност на касационната жалба и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Пенчев против заповед № 471 от 4.08.2009 г., издадена от изпълнителния директор на ИААА, с която служебното правоотношение на жалбодателя е прекратено на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК. Няма спор, че касаторът е бил назначен със заповед № 462 от 30.07.2009 г. на изпълнителния директор на ИААА на длъжност младши експерт в Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - Монтана, считано от 3.08.2009 г., както и че същият на 28.07.2009 г. е декларирал, че постъпва за първи път на държавна служба, като и че по отношение не са налице обстоятелствата посочени в чл. 7 ЗДСл за несъвместимост за заемана на държавна служба. От така установеното правилно съдът е приел, че в случая служебното правоотношение е възникнало въз основа на административен акт - заповедта на изпълнителния директор на ИААА, като обстоятелството, че не е изготвен акт за встъпване не води до извод, че служебното правоотношение не е възникнало. Отделно от това няма спор между страните, че касаторът е изпълнявал служебните си задължения за времето, през което е заемал длъжността по силата на това служебно правоотношение. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 471 от 4.08.2009 г. изпълнителният директор на ИААА е прекратил служебното правоотношение с Пенчев на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл. Според касационната инстанция правилно в обжалваното решение е прието, че посочената заповед е законосъобразна. В случая са налице и двете предпоставки визирани в същата - касаторът е назначен за първи път на държавна служба, като заповедта е издадена в едногодишния срок от назначаването му за държавен служител. Действително жалбодателят е заемал посочената длъжност за изключително кратък срок - от 30.07.209 до 4.08.2009 г., от които работните дни, в които е могъл да упражнява служебните си задължения са два, но дали преценката на органа, изградена за това време за това дали са налице у касатора необходимите професионални и служебни качества да изпълнява длъжността, която е заемал е преценка по целесъобразност, която не подлежи на контрол в административното производство. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,