Решение № 8742 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9941/2009 г.

Решение № 8742 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9941/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за българските лични документи /Загл. изм., ДВ, бр. 82/2009 г./. Образувано е по касационна жалба на Йордан Борисов Стоянов, ЕГН хххххххххх, от гр. Омуртаг, ул. "Витоша" № 19, против Решение № 51 от 9.06.2009 г. по адм. д. 42/2009 г. по описа на Административен съд - Търговище, с твърдение за наличие на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 на Административнопроцесуалния кодекс, нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост и искане за отмяната му, както и на Заповед № З90 от 27.03.2009 г. Наличието на касационните основания е обосновано с довод за немотивираност на оспорения акт; издаването му без наличие на категорични доказателства за размера на задължението поради висящност на производството по обжалване на ревизионния акт, задължението по който е послужило като основание за отправяне на искането по т. 5 на чл. 75 ЗБЛД /Загл. изм., ДВ, бр. 82/2009 г./, както и несъобразяване на наложените обезпечения, които покриват цялото задължение, включително главницата и лихвите. Според жалбоподателя в хипотезата на обвързана компетентност административният орган не е освободен от задължението да извърши преценка за наличието на предвидените в закона предпоставки за постановяване на акта, поради което приетото обратно разрешение от административния съд противоречи на закона и е в разрез с практиката на Върховния административен съд. Ответната страна Директорът на Областна дирекция на МВР - Търговище не е спазил становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С оспореното решение Административен съд - Търговище отхвърля жалбата на Йордан Борисов Стоянов срещу Заповед № 390 от 27.03.2009 г. на заместник- директора на ОД на МВР гр. Търговище, с която, на основание чл. 78 вр. чл. 75, т. 5 от ЗБЛД /Загл. изм., ДВ, бр. 82/2009 г./ му е наложена принудителна административна мярка - забрана за напускане на пределите на страната и за издаване на паспорт до постъпване на искане от ТД на НАП - Търговище за отмяната й. Административният съд приема за безспорно установено наличието на Ревизионен акт № 250800217 от 30.12.2008 г., с който за едноличния търговец "ЕСПА - 2005 - Йордан Стоянов" са установени задължения в размер на 235 980 лв., производството по обжалването на който е висящо. Категорично установени за него са и обстоятелствата и по влезлите в сила Решение № 16 от 12.11.2008 г. на Директора на ТД НАП гр. Търговище и Постановление № 7716 от 23.10.2008 г. на публичен изпълнител при ТД НАП за наложени предварителни обезпечителни мерки - възбрана върху шест недвижими имота с обща стойност по данъчна оценка 39 836.1 лв. и запор върху МПС. Като съобразява образуването на административното производство по искане на публичния изпълнител на основание чл. 182, ал. 2, т. 2а от ДОПК, първоинстанционният съд приема, че е изпълнен фактическият състав на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД /Загл. изм., ДВ, бр. 82/2009 г./ за постановяване на принудителната административна мярка. Искането е достатъчното основание за постановяване на акта, което обосновава и извода му за неговата законосъобразност. Преценката за наличието на материалноправните предпоставки - задължение надвишаващо сумата от 5000.00 лв. и непредставено обезпечение според съда е в правомощията на публичния изпълнител. Независимо от изразеното становище, съдът извършва преценка относно предвидените в чл. 221, ал. 6 на ДОПК предпоставки за отправяне на искането за налагане на административната мярка. При точно приложение на чл. 127, ал. 2 от ДОПК вр. чл. 165 от ДОПК, определящ издадения ревизионен акт като изпълнително основание преди влизането му в сила, в оспореното решение е прието наличие на годно основание, въз основа на което е определен размера на задължението, поради което доводите в касационната жалба за издаване на Заповед № 390 от 27.03.2009 г. на заместник-директора на ОД на МВР гр. Търговище при неопределен размер на задължението са неоснователни. В касационното производство са представени от жалбоподателя оценителски доклади, изготвени от лицензиран оценител за оценка на недвижимите имоти, предмет на Постановлението за налагане на обезпечителни мерки № 7716 от 23.10.2008 г. Стойността на имотите по тези оценки съществено се различава от тази по данъчната оценка, възприета с постановлението. В първоинстанционното производство е прието като доказателство Постановление за налагане на обезпечителни мерки № 688 от 27.01.2009 г., издадено на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК, с което се продължава действието на Постановление № 7716 от 23.10.2008 г. По делото няма спор относно влизането в сила на този акт, липсват твърдения за обжалването му, включително по отношение стойността на имуществото, върху което е наложено обезпечението. Предвид публичния характер на задължението и предвидения за него специален ред за налагане на обезпеченията, регламентиран от чл. 195 от ДОПК, съдът намира, че при определяне на стойността на имуществото, предмет на Постановление за налагане на обезпечителни мерки № 688 от 27.01.2009 г., е обвързан от предвиденото в разпоредбата на ал. 5 на чл. 195 от ДОПК. Доколкото по делото не се твърди и не са представени доказателства за балансова стойност, по която да са заведени имотите, предоставени за обезпечение, както административният орган, така и съдът е длъжен да се съобрази с данъчната оценка на тези имоти. Представените оценителски доклади, сочещи на стойност, определена по непредвидени от закона методи, са неотносими и не могат да бъдат съобразявани от съда. Установената от данъчните оценки стойност не покрива размера на задължението, поради което и касационната жалба в частта за несъобразяване на стойността на имуществото, дадено в обезпечение, е неоснователна. Предвид изложените съображения касационният състав намира недоказано наличието на твърдените касационни основния за отмяна на обжалваното решение. Не се установяват основания за отмяна и при извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, поради което Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс ,