Решение № 14085 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8991/2009 г.

Решение № 14085 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8991/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Райтър " ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Велко Търново е обжалвал решението от 11.05.2009 г. постановено по адм. д. № 429/2008 г. на Административен съд гр. Велко Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу отказа на началника на РДНСК гр. Велико Търново да издаде заповед на основание чл. 225, ал. 1, т. 3 ЗУТ като неоснователна. Наведени са доводи за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответникът Димитър Панов чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Регионална дирекция за национален и строителен контрол чрез процесуалния си представител изразява мнение за недопустимост на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението. Върховният административен съд, II отд. след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото прие следното : Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е недопустимо. Отказът на началника на РДНСК да издаден заповед на основание чл. 225, ал. 1, т. 3 ЗУТ по искане на граждани или юридически лица не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК подлежащ на съдебен контрол. Както в ЗУТ, а така също и в друг закон не съществува разпоредба, която да задължи началника на ДНСК респ. РДНСК да издаде заповед по искане за премахване на незаконно строителство, тъй като органите на ДНСК действат служебно и и нямат за непосредствена цел защитата на правата на гражданите или юридическите лица. По силата на чл. 117, ал. 1 от Конституцията на Република България тази дейност е възложена на органите на съдебната власт. Органите на ДНСК не са задължени да издават заповеди при постъпило искане или сигнал за премахване на незаконни строеж, тъй като не са обвързани при упражняване на правомощията си по чл. 225 ЗУТ с наличието на такова искане или сигнал. Ето защо направеното искане от касатора за обявяване нищожността на издадения отказ е било недопустимо, наред с това не е от кръга на лицата, които могат да обжалват този акт. При това положение обжалваното решение като недопустимо следва да бъде обезсилено, а производството по делото следва да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният административен съд, II отд. и на основание чл. 221, ал. 3 АПК