Решение № 12887 от 12.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9520/2025 г.

Производство е по реда на чл. 237 - 244 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на основание чл. 239 т. 1 и т.4 от АПК от директора на ТД Митница Варна, чрез упълномощен процесуален представител, за отмяна на влязло в законна сила решение 4861/12.05.2025г., постановено по адм.дело 1757/2025г. по описа на Върховен административен съд(ВАС), с което е отменено решение 21780/30.10.2024г., постановено по адм.дело 5020/2020г. по описа на Административен съд София-град(АССГ). В искането се твърди, че мотивите на ВАС за отмяна на решението на АССГ, респективно за отмяната на решение рег. 32-143895/21.05.2020 год. към МRN 18BG002005H0000948/19.01.2018 год. на директора на ТД Северна Морска (сега Митница Варна) при Агенция Митници са, че митническата лабораторна експертиза(МЛЕ) с 51_06.02.2018г./27.03.2020г., в случая се явява негодно доказателствено средство, тъй като достоверността на получения резултат е разколебана, доколкото лабораторните изследвания са направени от ЦМЛ след като вече е бил изтекъл срокът за годност на продукта, от който са взети анализираните проби. Със служебна бележка рег. 32-159141/27.05.2025г. от директора на Централна митническа лаборатория(ЦМЛ) в ЦМУ на Агенция Митници-София в ТД Митница Варна е предоставен Документ от СУ по БДС EN ISO/IEС 17025:2018, ФК 711-2 Протокол за резултати за проба с код 887 2005_18 01, регистрирана в ДЦМЛ със заявка 51_06.02.2018г., в който са въведени всички показатели и резултати от изпитване на проба лаб.код 887 2005_18 01 от стока по МД MRN 18 BG002005Н0000948/19.01.2018г., всички химични анализи, определящи характеристиките на стоката, са проведени в срока на годност. Счита, че посоченият документ е ново писмено доказателство от съществено значение за делото съгласно чл.239, т.1 АПК, с което не са били запознати, видно от служебната бележка. Представеното доказателство доказва, че изпитването на процесната проба не е направено след двугодишния срок на годност, както е приел в мотивите си ВАС. В условията на евентуалност се позовава на основанието за отмяна по чл.239, т.4 АПК, твърдейки противоречие на решението на ВАС с решение по дело С-292/22 от 15.06.2023г. на СЕС и постановени решения на ВАС по сходни казуси между същите страни. Прави оспорване на присъдените съдебни разноски с решението на ВАС за двете съдебни инстанции в общ размер на 3 466,75 лв., твърдейки прекомерност, с оглед липсата на правен интерес. В списъка с разноските, претендирани от страна на дружеството, е включена сумата от 1266,75 лв. депозит за вещо лице, който не е бил в производството пред АССГ. Моли за отмяна на оспореното съдебно решение, както и в частта досежно присъдените разноски. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на осн. чл.78, ал.5 ГПК, ако такова се претендира. В съдебно заседание искателят, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Шулева, поддържа искането за отмяна на посочените основания. Ответникът Милки Груп Био ЕАД, чрез адв. П. Генков и адв. Желязкова, оспорват искането за отмяна, като считат че не са налице сочените основания. Искането е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК от надлежна страна - адресат, за който решението е неблагоприятно, поради което искането е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения. В настоящото производство се иска отмяна на влязло в законна сила решение 4861/12.05.2025г., постановено по адм.дело 1757/2025г. по описа на ВАС, с което е отменено решение 21780/30.10.2024г., постановено по адм.дело 5020/2020г. по описа на АССГ и вместо него е постановена отмяна на Решение рег. 32-143895/21.05.2020 год. към МRN 18BG002005H0000948/19.01.2018 год. на директора на ТД Северна Морска (сега Митница Варна) при Агенция Митници, с което е било разпоредено да се коригира и е определен нов тарифен код по ТАРИК на стоката по митническата декларация, а именно 1517909990, с описание палмова мазнина 36/39 . Предмет на правния спор по делото е преценката дали тарифното класиране на стоката, описана в МД МRN 18BG002005H0000948/19.01.2018 год. като палмова мазнина 36/39 , 2496 пакета в разфасовки от 25 кг., следва да бъде извършено по позиция 1511 или по позиция 1517 от КН с оглед на обективните характеристики и качества на внесения продукт. Била е разпределена доказателствената тежест, като на основание чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на митническия орган е да установи характеристиките и качествата на внесената от дружеството стока, които я дисквалифицират от декларираната позиция 1511 и са основание за класирането й в позицията съгласно решението му 1517, което води като последица възникване на допълнителните публични задължения за мито и ДДС. В производството пред АССГ е представена административната преписка, ангажирани са доказателства, в т.ч. и извършени съдебно-химически експертизи. Изследван е и въпросът за годността на пробите към момента на изследването им, във връзка с направено възражение в този смисъл от Милки Груп Био ЕАД. Производството по чл. 237 от АПК като извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения или определения, с които се прегражда развитието на делото, е подчинено на точно и изчерпателно регламентирани в чл. 239 от АПК правни основания, които страната, за която съдебният акт е неблагоприятен, следва да представи и да докаже в това производство. В настоящия случай от искателя са развити доводи за наличие на правно основание по чл. 239 т. 1 и т.4 от АПК. Съгласно чл. 239 т. 1 от АПК основание за отмяна могат да бъдат само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото и са съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но са били неизвестни на страната. Законът изисква тези доказателства да не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото не поради виновното поведение на страната или порочни процесуални действия на съда, а поради това, че не са били известни на страната. При това, тези доказателства следва да са от съществено значение за правния спор и при обсъждането им да водят до резултат, различен от постановения. Това могат да бъдат юридически факти или доказателства, относими към спорното право, които са нови, т. е. не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяната, до приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Писменото доказателство, на което искателят заявява искането си за отмяна е Документ от СУ по БДС EN ISO/IEС 17025:2018 - ФК 711-2 Протокол за резултати за проба с код 887 2005_18 01, регистрирана в ДЦМЛ със заявка 51_06.02.2018г., в който са въведени всички показатели и резултати от изпитване на проба лаб.код 887 2005_18 01 от стока по МД MRN 18 BG002005Н0000948/19.01.2018г. Този документ е изготвен и издаден от Централна митническа лаборатория към ЦМУ на Агенция Митници , към която агенция е и ТД Митница-Варна. ЦМЛ изследва, анализира и идентифицира стоки за целите на митническия надзор и контрол, осъществява методическо ръководство и подпомага митническите учреждения при създаването на организация за вземането на пробите от митническите органи и тяхното изследване. Т.е. , ТД Митница Варна и ЦМЛ, като част от структурата на Агенция Митници, работят в координация при изследване на взетите проби. Необосновано е твърдението на искателя, че не е бил запознат с процесния документ, който е част от документооборота на Агенция Митници. Страната е имала обективната възможност да се снабди с това доказателство по време на висящността на процеса, още повече че въпросът за годността на взетите проби е бил предмет на назначената химическа експертиза в първоинстанционното производство и е следвало да прояви активност за представяне на всички доказателства от административната преписка във връзка с направеното оспорване и съобразно разпределената доказателствена тежест. По делото е била представена експертиза от ЦМЛ за анализ на палмова мазнина IFFCO HQPO 36/39 с 51_06.02.2018г./27.03.2020 и не е имало пречка процесният документ, съставен на 26.03.2020г. за същата проба в същата лаборатория, като част от административната преписка, своевременно да бъде представен. Доказателство, на което се основава искането, не отговаря на изискванията по чл. 239, т. 1 АПК, тъй като нито е ново, нито установява нови факти или обстоятелства, които не са съществували, когато делото е било висящо, а освен това страната е имала обективната възможност да се снабди с това доказателство по време на висящността на процеса при проявена процесуална активност. Изложената в искането оценка на мотивите на съдебното решение на ВАС сочи на касационни основания по чл.209, т.3 АПК, но не и на отменително основание по чл.239, т.1 АПК. Подаденото искане за отмяна не намира основание и в разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК. Нормата има за задача да предотврати съществуването в правния мир на няколко противоречиви, влезли в сила съдебни решения, постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание. По тълкуването на тази разпоредба има издадено тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 г. на Върховния административен съд, постановено по т. д. 4/2010 г., според което разпоредбата на чл. 239, т. 4 от Административно процесуалния кодекс не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. В искането се твърди, че между същите страни, за същото искане и на същото основание има постановени други влезли в сила съдебни решения (цитирани в искането), които противоречат на решението на ВАС, чиято отмяна се иска. Данните по делото налагат извод за липсата на противоречие между влезли в сила съдебни решения, по един и същ административен спор, каквото е изискването на чл. 239, т. 4 АПК. Противопоставимите решения са с различен спорен предмет различни индивидуални административни актове, като вследствие на това липсва обективно тъждество между делата, а това поначало изключва противоречие между тях, предвид посоченото по-горе Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по т. д. 4/2010 г. Развитите в искането за отмяна доводи във връзка с решение на СЕС дело С-292/22, касаят правилността на решението, чиято отмяна се иска, но не обуславят основанието за отмяна и не следва да бъдат обсъждани. С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че не са налице основанията за отмяна по чл. 239, т.1 и т. 4 АПК и направеното искане следва да бъде отхвърлено. При този изход на делото в полза на ответника по искането за отмяна се дължат разноски, но такива не са претендирани, поради което не следва да се присъждат. С искането са наведени оплаквания срещу решението на ВАС, в частта, с която са присъдени разноски. Процесуална предпоставка за обжалваемостта на съдебния акт относно разноските е изчерпването на реда за изменението му -чл. 248, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ГПК и чл. 144 от АПК. Този ред в случая не е изчерпан. По искането за изменение на решението в частта му за разноските по чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК компетентен да се произнесе е тричленния състав на Върховния административен съд, поради което делото следва да се върне на същия съд за произнасяне по искането за изменение в частта за разноските. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,