Решение № 537 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9079/2018 г.

Решение № 537 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9079/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Жанета Петрова М. Начев е подал молба за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК на влязлото в сила решение № 5689/2.05.2018 г. по адм. дело № 7904/2017 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 292/25.05.2017 г. по адм. дело № 647/2016 г. по описа на Административния съд-Хасково. В молбата се твърди, че решението, чиято отмяна се иска, противоречи на решение № 12926/1.12.2015 г. по адм. дело № 15637/2014 г. на Върховния административен съд. И двете решения били постановени по отношение на молителя и Държавен фонд "Земеделие" относно уведомително писмо № 02-260-6500/17052 от 20.09.2016 г. на временно изпълняващия длъжността изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие". Направено е искане за присъждане на разноски. Изпълнителният директор на Държавен фонд" Земеделие" е възразил срещу молбата за отмяна с довод, че е недопустима и алтернативно, че е неоснователна. Петчленният състав на Върховния административен съд, като провери допустимостта и основателността на молбата за отмяна, прие следното: Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240 АПК и подлежи на разглеждане. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Решение № 5689/2.05.2018 г. по адм. дело № 7904/2017 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 292/25.05.2017 г. по адм. дело № 647/2016 г. по описа на Административния съд-Хасково, и решение № 12926/1.12.2015 г. по адм. дело № 15637/2014 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 6282/22.10.2014 г. по адм. дело № 10946/2013 г. на Административния съд-София град, са постановени по отношение на едни и същи страни, по повод на подаденото от М. Начев до Държавен фонд "Земеделие" общо заявление за единно плащане на площ с уникален идентификационен номер 26.08.0512/98112 от 26.03.2012 г. Между решенията обаче няма идентичност, тъй като съдът се е произнесъл по правилността на съдебни решения, постановени по отношение на различни индивидуални административни актове, макар по повод на едно и също заявление. С решение № 292/25.05.2017 г. по адм. дело № 647/2016 г. по описа на Административния съд-Хасково е отхвърлено оспорването на М. Начев срещу уведомително писмо № 02. 260-6500/17052 от 20.09.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", а с решение № 6282/22.10.2014 г. по адм. дело № 10946/2013 г. на Административния съд-София град по негова жалба е отменено уведомително писмо № 02-260/6500/17052 от 20.09.2013 г. на временно изпълняващия длъжността изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие". Тъй като решението, чието отмяна се иска, има друг предмет, не е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. Отмяната по чл. 239, т. 4 АПК като извънреден способ е предназначена да отстрани правните последици на влязлото в сила съдебно решение, противоречащо на друго влязло в сила съдебно решение, при наличието на тъждество на искането, страните и основанието, при които са постановени двете решения. Противоречието следва да съществува по отношение диспозитива на съдебните актове, а не по отношение на техните мотиви, в каквато насока са съображенията на молителя. С оглед отсъствието на соченото основание за отмяна молбата следва да се остави без уважение, като разноски на молителя не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 244 АПК петчленният състав на Върховния административен съд