Решение № 8953 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7440/2015 г.

Решение № 8953 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7440/2015 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Черно море хотел Мениджмънт" АД срещу решение № 914 от 24.04.2015 г. по адм. д. № 3297/2014 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу РА № МД-РА-004/09.05.2013 г., издаден от главен инспектор "КРД" в Дирекция "Местни данъци" при Община-Варна, потвърден с Решение № 2380/04.07.2013 г. издадено от в. и. д. кмет на Община-Варна, в частта с която за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. са установени задължения за такса битови отпадъци главница в размер на 1 386.14 лв. и лихва в размер на 576.43 лв. Излага касационни основания за неправилност на решението и необоснованост. Счита, че неправилно съдът е приел, че оспореният акт не е нищожен. Към датата на възлагане на ревизията - 14.11.2012 г. не е имало упълномощаване на лицата, които са извършили ревизията като органи по приходите, кметът определил органите по приходите въз основа на заеманата длъжност със заповед № 4738 от 27.11.2012 г. По делото не е представена предходна заповед, за да се установи идентичното й съдържание и изводът на съда за предходна заповед е необоснован. Кметът определил органите по приходите въз основа на заеманите длъжности, а не персонално и не те отговарят на изискванията за държавни служители, назначени са по трудови правоотношения. Не е доказано фактическото престиране на услугата не са събрани доказателства относно организацията и реалното предоставяне на услугата сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци и поддържане на чистота на територии за обществено ползване в района на хотела. Доказателствата представени при второто разглеждане на делото са недопустими с оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 2 АПК, тъй като не са новооткрити и новонастъпили обстоятелства. Срокът на договора за предоставяне на концесия за дейността по поддържане на чистотата на територията на Район Одесос гр. Варна не обхваща целия ревизирания период /2010 г./ Представените договори с Община Аксаково /за използване на депо/ са извън ревизирания период. Договорът за инженеринг установява само, че е започнало изграждане на завод за преработка на отпадъци, но към юли 2009 г. не е бил завършил. Списъкът на съдове, разположени в р-н Одесос не посочва датата и годината, за която се отнасят. Изслушването на свидетелскитепоказания е в нарушение на чл. 164, ал. 1, т. 1, 3 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК Не са от компетентността на вещото лице въпросите подавани ли са декларации по чл. 17, ал. 4 и 6 Наредбата, сключен ли е договор между общината и "БКО" ООД и "Гриин Партнърс - БКС", има ли за периода издадени фактури и плащане по тези договори. Липсват мотиви на органа относно невъзможността да се установи количеството на битовите отпадъци за имота и относно приложения от органа метод по чл. 67 ЗМДТ. Редът по който е определена ТБО за процесния имот противоречи на европейският принцип "замърсителят плаща", посочен в Директива 2008/98/EО и на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Липсва яснота в оспорения акт за размера на таксите за отделните видове услуги. Фактическите съображения на органа не биха могли да се допълнят в хода на съдебното производство чрез назначаване на съдебно -икономическа експертиза. Въпреки представените извадки от Протоколи на Общински съвет Варна, по делото липсват доказателства, че решенията са влезли в сила и са действали в процесните периоди, т. е. за действащата приложима нормативна уредба за процесните периоди В публикуваните на сайта на Общински съвет Варна общински наредби, в частност наредбата на Община Варна по чл. 9 от ЗМДТ не са отразени конкретните изменения и допълнения в отделните разпоредби на НОПМДТОБ. Измененията на наредбите са извършени без да са спазени нормативните изисквания. Съдът е следвало да прецени дали подзаконовата норма е в колизия с акт от по- висок ранг и да приложи принципа на чл. 5 АПК. Заповедите за определяне границите на районите, в които се организират услугите за процесиите години не са обявени публично до 31 октомври предходната година, което се установява от представените от административния орган преписи с отбелязани дати на обявяване. Счита, че неоснователно са начислени лихви с ревизионния акт в размер на 576,43 лв. Задълженото лице е заплащало ТБО в размер, определен от орган по приходите и съобщен му съобразно чл. 107, ал. З, изр. първо от ДОПК, което означава, че е действал в изпълнение на писмени указания, дадени от орган по приходите. При това положение и по силата на цитираната разпоредба, не се дължи внасяне на лихви за просрочие, тъй като това просрочие се дължи на грешка, допусната от администрацията, без да е налице виновно поведение от негова страна. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел за неоснователни доводите за нищожност на издаденият РА. Констатирал, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определеният от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентен орган и определя задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не е нищожен. В отменителното решение № 12160 от 14.10.2014 г. по адм. дело № 3294/2014 г. на ВАС изрично е прието че издаденият РА не е нищожен тъй като е издаден от компетентен орган и което следва да се има предвид и при повторното разглеждане на делото. От събраните в хода на производството доказателства се установява предоставянето и на трите услуги на жалбоподателя, който не навежда твърдения, че не ползва процесния имот, а че услугите реално не се извършват. От заключението на ССЕ се установява, че в района има разставени контейнери за събиране на смет, като това се потвърждава и от гласните показания на свидетелите които имат непосредствени впечатления от извършваните дейности, тъй като работят в район "Одесос" при Община Варна и задълженията им включват извършване на контрол върху дейността на сметопочистващата фирма. Свидетелите установяват, че района се почиства ежедневно и сметта се събира и извозва от фирмата която се грижи за чистотата в района също ежедневно. В тази връзка са и показанията на свидетеля на жалбоподателя който също заявява че има около района контейнери за събиране на смет, но че те са малко на брой и сметосъбиращите автомобили трудно достигат до тях, което е ирелевантно за спора. По делото са събрани доказателства относно реалното предоставяне на услугите - представени са заповед на Кмета на Община Варна за определяне на районите за сметосъбиране, сметоизвозване и почистване, както и списък и схема на разставените в района съдове за сметосъбиране; представени са сключени договори с фирмата извършваща тези услуги, като се установява от доказателствата и от заключението на в. л. по ССЕ, че услугите са заплащани само след представяне на приемо-предавателни протоколи подписани от страните по договора с които реално извършената работа се отчита. Според съда дали е възможно или невъзможно общинският съвет да определя таксата според количеството на битовите отпадъци и защо общинският съвет е избрал определяне на размера на ТБО за нежилищни имоти собственост на юридически лица на базата на по чл. 67, ал. 2 от АПК е въпрос на законосъобразност на наредбата и решението по чл. 66 от ЗМДТ, които не са предмет на настоящото дело. Липсата на мотиви в РА досежно как е определен размера на дължимите ТБО за процесните периоди не води до неговата незаконосъобразност, тъй като мотиви са изложени в издаденият РД и предвид нормата на чл. чл. 120, ал. 2 от ДОПК той представлява неразделна част от РА. По делото не е бил спорен факта, че имота се намира в район, в който Община Варна е организирала и извършва услугите по обезвреждане на битови отпадъци и депо, находящо се в с. Въглен, което е функциониращо. Представен е договор от 2004 г. по силата на който Община Варна е възложила на "Спартак Таксим" ООД Варна да приема да извършва дейността по депониране на твърдите битови отпадъци с произход от територията на Община Варна, в депо за ТБО в землището на с. Въглен, Община Аксаково, като договора е със срок на действие до закриване на депото Обжалваното решение е правилно. Неоснователно е твърдението за нищожност на РА, с който са установени публичните общински вземания. Доводите за нищожност са направени и при първоначалното разглеждане на делото и в касационното решение постановено при първоначалното разглеждане на делото са изложени подробни съображения, че РА не е нищожен, които не следва да се повтарят и в настоящото касационно производство. С решението на ВАС № 12160/14.10.204 г. по адм. д. № 3294/2014 г., с което е оставено в сила предходното решение на АС - Варна № 20/8.1.2014 г. по адм. д. № 2827/2013 г. в частта за установените задължения за данък върху недвижимите имоти за периодите 2007 г. - 2010 г. и е отменено в частта за задълженията за ТБО, като в тази част делото е върнато за ново разглеждане на съда е прието, че РА е издаден от компетентен орган и не е нищожен. След като ревизионният акт не е нищожен в частта за определения данък недвижими имоти, не може да бъде частично нищожен в частта относно определената такса битови отпадъци. Преценени са от съда доказателствата - писмени и гласни, приетата ССЕ, изяснена е фактическата страна по спора. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на РА, с който са установени задълженията за ТБО на дружеството за процесните периоди. Установено е от доказателствения материал, че имотът на жалбоподателя попада в района, в който е организирано от общината извършване на услугите по чл. 62, вр. чл. 66 от ЗМДТ, както и тяхното реално извършване през процесните периоди. Не са налице доказателства за приложението на чл. 71 от ЗМДТ, тъй като услугите по т. 1-3 се предоставят от общината. Установено е въз основа на доказателствата и ССЕ, че размерът на ТБО за процесния период е правилно определен и е дължим от жалбоподателя. Следва да се има предвид, че с влязлата в сила част от решение по адм. д. № 2827/2013 г. на Административен съд Варна е прието, че правилно органът по приходите въз основа на събраните доказателства както и след анализ на счетоводните записвания на жалбоподателя е приел, че с посочената сума в общ размер 96 255,03 лв. разходи за подобрение на хотел "Черно Море" е увеличил отчетната стойност на актива в резултат, на което е определил допълнителен данък върху недвижимите имоти главница в размер на 726,77 лв. и лихва в размер на 301,13 лв. Спорът е бил дали извършените разходи в размер на 96 255,03 лв. са увеличили отчетната стойност на недвижимия имот, определяща установения по-висок размер на данъка върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци. С влязлата в сила част от решението е прието, че в случая разходи са капиталови по своята същност, следователно трябва да се отнесат в увеличение на отчетната стойност на ремонтирания актив и върху тях трябва да се начисли данък недвижими имоти и съответно ТБО, поради което правилно органът по приходите приел, че с посочената сума в общ размер 96 255,03 лв. разходи за подобрение на хотел "Черно Море" е увеличена отчетната стойност на актива в резултат, на което е определил както допълнителен данък върху недвижимите имоти, така и такса битови отпадъци главница в размер на 1 386,14 лв. и лихва в размер на 576,43 лв. за данъчните периоди 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Увеличението на такса битови отпадъци е предмет на настоящото поризводство. Това обстоятелство е довело до доначисляване на такса битови отпадъци главница в размер на 1 386,14 лв. и лихва в размер на 576,43 лв. за данъчните периоди 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Другата част от задълженията за плащане на такса битови отпадъци е платена, като дължима и не е предмет на издадения ревизионен акт. Следователно предмет на делото е само размера на дължимата такса битови отпадъци, дали следва да се заплаща доначислената такса битови отпадъци, която е начислена с оглед увеличаването на отчетната стойност на имота от проверяващите органи. Спорът не е относно основанието за заплащане на такса битови отпадъци, защото такса битови отпадъци за трите услуги е платена като дължима по основание, а само относно размера на доначислената такса, поради което са неотносими доводите на жалбоподателя относно основанията на които не се дължи такса битови отпадъци. След като с влязлата в сила част от ревизионния акт е доначислен данък недвижими имоти на основание увеличаването на отчетната стойност на имота, на същото основание се дължи доначисляване и такса битови отпадъци. Доначислената разлика от 1 386,14 лв. такса битови отпадъци за трите вида услуги за период от три години за хотел със 180 стаи не е несъразмерен разход спрямо обема или естеството на отпадъците, които може да произведе. Лихвите са начислени правилно, тъй като жалбоподателят неправилно е бил посочил отчетната стойност на имота. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение