Решение № 113 от 16.7.2024 г. на ВКС по т.д. № 20248002900588/2024 г.

Производство по реда на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. От страна на пълномощника на В.Б.Н. в качеството й на ЕТ“Орион- В.Н.“-в несъстоятелност, гр. Бургас, ЕИК 205152366 е подадена на 06.12.2023 г. молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на влязло в сила на 12.10.2023 г. г. решение № 83 от 12.10.2023 по в.т.д. №151/2023 г. на АС- Бургас, с което след отмяна на първоинстанционното решение, е бил отхвърлен от въззивния съд искът на молителя срещу Р. Д. Я. за установяване несъществуването на вземане в размер от 9500 лева, с ред на удовлетворяване – чл. 722, ал. 1, т. 7, ТЗ, прието с определение № 260648/03.11.2022 год. по търг. д. № 123/2019 год. на БОС, която сума представлява претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена неустойка по писмено споразумение от 25.05.2021 год. към предварителен договор от 05.01.2020 год., вследствие на наложени по молба на длъжника по изпълнението ЕТ“Орион-В.Н.“-в. несъстоятелност, гр. Бургас, ЕИК 205152366 – обезпечителни мерки. Като новооткрито обстоятелство/ писмено доказателство / от съществено значение за спора, което попада и в допълнителните характеристики по чл.303 ал.1, т.1 ГПК се сочат: Опр. № 26038/18.09.2023 г. по т.д. № 123/2019 г. на ОС-Бургас и отчет на синдика за проведената на 20.10.2023 г. продан по реда на чл.717 и сл. ТЗ. Претендира се, че е налице основание за отмяна, уредено в чл.303 ал.1 т.1 ГПК-налице са нови доказателства, установяващи нови обстоятелства от съществено значение за спора, разрешен с постановеното съдебно решение, чиято отмяна се иска. В писмен отговор от страна на пълномощника на Р. Д. Я. са изложени съображения за неоснователност на молбата за отмяна, доколкото в рамките на исковото производство, завършило с решението, чиято отмяна се иска, са били правени аналогични на наведените в молбата по чл.303 ал.1, т.1 ГПК възражения и следователно не става въпрос за нови или новооткрити обстоятелства и писмени доказателства. В писмен отговор от страна на синдика на ЕТ“Орион-В.Н.“-в несъстоятелност, гр. Бургас, ЕИК 205152366 е изразено становище за основателност на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното: Молбата за отмяна е допустима, подадена е в срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК от надлежна страна срещу влязло в сила съдебно решение.. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. В случая молителят иска отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, позовавайки се на нови обстоятелства и нови доказателства от съществено значение за спора: Опр. № 26038/18.09.2023 г. по т.д. № 123/2019 г. на ОС- Бургас и проведената на 20.10.2023 г. продан по реда на чл.717 и сл. ТЗ. Съгласно цитираната разпоредба- чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, отмяна на влязло в сила решение се допуска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Тези три предпоставки трябва да са налице кумулативно и при липса на някоя от тях отмяната е недопустима. Посочената разпоредба изисква още непълнотата на фактическия и доказателствен материал да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страната. Обстоятелствата, на които се позовава молителят, не отговарят на тези изисквания на закона по следните съображения: Въззивното решение на БАС, което се атакува, по реда и на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, е постановено по спор по предявен иск с правно осн.чл.694 ал.1 т.2 от ТЗ от В.Б.Н. в качеството й на ЕТ „Орион-В.Н.“ (в несъстоятелност), ЕИК 205152366, , за установяване несъществуването на прието с определение №2606438/03.11.2022 год. по т.д.н.№123/19 год. на БОС вземане на Р. Д. Я. ЕГН: ********** в размер на 9 500 лева, равняващи се на 4 871 евро, представляващи претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена от последния неустойка по писмено споразумение от 25.05.2021 год. към предварителен договор от 05.01.2020 год. сключен от Я. с трето лице, вследствие на наложени обезпечителни мерки по ч. гр. д. № 3 342/2021 год. на ОС – Варна и по ч. гр. д. № 447/2021 год. на ОС – Бургас от страна на В.Б.Н. в качеството й на ЕТ. За да счете отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането на Я. за неоснователен, съдът е приел следното: От фактическа страна е безспорно, че на 09.12.2019 год. в полза на ответника Я. е бил издаден обратен изпълнителен лист по гр. д. № 2840/2015 год. на ОС – Варна, с който В.Б.Н. е била осъдена да му предаде владението върху поземлен имот с идентификатор.... и изградените в него сграда с идентификатор.....1 и сграда с идентификатор.....2. До издаването на обратния изпълнителен лист се е стигнало, след като неприсъствено решение №2628/10.04.2013 год. по гр.д.№12015/12 год. на СГС, с което Янев е бил осъден да заплати на В.Н. сумата от 131 800 евро, е било отменено и делото е разгледано от Апелативен съд Варна, който с решение №28/13.03.3018 год., поправено с решение №48/23.04.2018 год. по в.гр.д.№434/16 год., недопуснато до касационно обжалване, е отменил решение №258/26.02.2016 год. по гр.д. №2840/15 год. на ВОС и е отхвърлил исковете на В.Н. против Янев за връщане на сумата от 131 800 евро, дадена на неосъществено основание, евентуално дадена без основание, евентуално – на отпаднало основание. От мотивите на определение №260001/07.01.2021 год. по ч.гр.д.№4/21 год. на ВАпС и определение №76/17.03.3021 год. по гр.д.№447/21 год. по описа на БОС се установява, че въз основа на неприсъствено решение №2628/10.04.2013 год. по гр.д.№12015/12 год. на СГС на В.Н. е бил издаден изпълнителен лист, по който е било образувано изп.дело №154/13 год. Принудителното изпълнение по това дело било насочено върху имоти с идентификатори......, .......1, .......2 и 10135.2654.15229.2, които са били възложени на взискателя – В.Н.. Безспорно е между страните, че въз основа на обратния изпълнителен лист е било образувано изп. д. № 116/2020 год. на ЧСИ рег. № 718. Принудителното изпълнение е било спирано по обезпечения, допуснати по молба на длъжника, общо четири пъти: с определение №3557/29.10.2020 год. по ч.гр.д.№3150/20 год. на ОС Варна, отменено с определение №260001/07.01.2021 год. по ч.гр.д. №4/21 год.на ВАпС, с определение № 521/09.02.2021 год. по ч. гр. д. № 342/2021 год. на ОС – Варна, отменено и с определение № 60/07.04.201 год. по ч. гр. д. № 163/2021 год. на АС – Варна, с определение № 76/17.03.2021 год. по възз. ч. гр. д. № 447/2021 год. на ОС – Бургас (първоинстанционно ч. гр. д. № 7775/2020 год. на БсРС), отменено с определение № 60251/22.06.2021 год. по ч. гр. д. № 1826/2021 год. на ВКС и определение №86/22.07.2021 год. по ч.гр.д.№127/21 год. на ОС Силистра, отменено с определение №387/13.10.21 год. по ч.гр.д.№540/21 год. на АС – Варна. Всички обезпечителни мерки са били допуснати след открИ.е производството по несъстоятелност на длъжника ЕТ „Орион-В.Н.“ с решение № 383/08.10.2019 год. по търг. д. № 123/2019 год. на БОС, и е бил назначен синдик, по молби на синдика, който представлява предприятието на длъжника – чл.658 и чл.688 ал.1 от ТЗ. След снабдяването си с обратния изпълнителен лист, на 05.01.2020 год. Янев е сключил с трето лице предварителен договор за продажба на имоти с идентификатори......, .......1 и.......2 на цена от 205 000 евро. Обещателят е поел задължение за предаване на владението в срок до 15.11.2020 год. и е декларирал, че в негова полза е издаден изпълнителен лист за въвод във владение на същите имоти. Страните са се съгласили, че окончателен договор ще бъде сключен в 3-месечен срок от предаване на владението, но не по-късно от 01.07.2021 год. На 25.11.2020 год. е подписано споразумение, с което срокът за предаване на владението е удължен до 15.05.21 год., без да се променя крайния срок за сключване на окончателен договор – 01.07.21 год. Страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението за предаване на владението от обещателя, купувачът може да развали договора и да ангажира отговорност за неустойка в размер на 40 000 евро. Последното споразумение между страните е било сключено на 25.05.21 год. и със същото страните са се съгласили, че ако владението не бъде предадено на 01.07.21 год. и ако не бъде сключен окончателен договор на същата дата, купувачът може да развали договора и да ангажира отговорност за неустойка за цялостно изпълнение в размер на 5 000 евро. На 23.07.21 год. купувачът по предварителния договор е връчил на обещателя Янев уведомление за разваляне на договора и покана за заплащане на неустойка за цялостно неизпълнение в размер на 5000 евро в седмичен срок. На 01.06.22 год. по банкова сметка на купувача по ппредварителния договор е заплатена от Янев неустойка в размер на 9 500 лева ( с равностойност 4 871 евро). При проследяване на събитията, описани по-горе, се установява, че до датата на разваляне на предварителния договор от купувача обещателят е бил възпрепятстван да получи владението чрез принудителното му предаване от съдебния изпълнител, въпреки издадения в негова полза обратен изпълнителен лист. Поради отмяната на посочените по-горе неоснователни обезпечения, според съда Николова като ЕТ дължи обезщетение за вредите, причинени на Я.. За времето, през което принудителният въвод е бил невъзможен поради спирането на изпълнителното дело по молби на Николова, Янев не е успял да изпълни поетото с предварителния договор и споразумения към същия задължение да предаде на купувача по него владението и се е наложило последният да заплати неустойка, дължима при разваляне на договора поради неизпълнение от обещателя, което разваляне е предприето от купувача с уведомление от 23.07.21 год. Причина за неизпълнението са били именно допуснатите по молба на Николова обезпечителни мерки, възпрепятстващи предаване на владениет. В съответствие с горното въззивният съд е постановил, че между неоснователните обезпечения и вредата под формата на заплатена неустойка, дължима по развален договор, е налице причинно- следствена връзка, още повече, че самият длъжник – ЕТ не сочи други обстоятелства, които биха прекъснали тази връзка. В настоящото производство за отмяна на основание чл.303 ал.1, т.1 ГПК на така постановеното и влязло в сила въззивно решение на БАС като новооткрито обстоятелство/ писмено доказателство / от съществено значение за спора, което попада и в допълнителните характеристики по чл.303 ал.1, т.1 ГПК се сочат: Опр. № 26038/18.09.2023 г. по т.д. № 123/2019 г. на ОС-Бургас и проведената на 20.10.2023 г. продан по реда на чл.717 и сл. ТЗ. С първото съдът по несъстоятелността е разрешил на синдика да извърши продажба на същите недвижими имоти, по реда на чл.717 и сл.ТЗ като собствени на длъжника по несъстоятелността В.Б.Н. в качеството й на ЕТ“Орион-В.Н.“-в несъстоятелност, гр. Бургас, ЕИК 205152366, а второто представлява отчет на синдика за проведената продан на търг на същите. Молителят в настоящото производство се позовава на последните като такива удостоверяващи, че върху съответните имоти Я. не е притежавал право на собственост и следователно не се дължи неустойката, предмет на спора, по който е постановено решението на БАС, чиято отмяна се цели. Настоящият състав на ВКС, Първо т.о. счита, че само по себе си обстоятелството, че съдът по несъстоятелността е разрешил на синдика да извърши продажба на съответните недвижими имоти, по реда на чл.717 и сл.ТЗ като собствени на длъжника по несъстоятелността В.Б.Н. в качеството й на ЕТ“Орион-В.Н.“-в несъстоятелност, гр. Бургас, ЕИК 205152366, не се явява от съществено значение за изхода на делото, по което е постановено съдебното решение, чиято отмяна се претендира с настоящата молба по следните съображения: Преди всичко разрешението на съда по несъстоятелността за продажба на имущество като част от масата на несъстоятелността на длъжника не представлява изобщо титул за собственост, удостоверяващ придобивно основание на длъжника върху съответната вещ, нито разрешава със задължителна сила на пресъдено нещо спор между страните относно правото на собственост върху вещта/ такава сила би имало единствено съдебно решение по иск за правото на собственост/. В този смисъл ирелевантен за изхода по спора, по който е постановено решението, чиято отмяна се иска, е и в последствие проведеният търг за продажба. Следователно, Опр. № 26038/18.09.2023 г. по т.д. № 123/2019 г. на ОС-Бургас и отчет на синдика за проведената на 20.10.2023 г. продан по реда на чл.717 и сл. ТЗ нямат качеството на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав на ВКС, Първо т.о. счита, че не е налице основанието по т.1 на чл.303 ал.1 ГПК за отмяна на атакуваното решение, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение. В полза на ответника не следва да се присъждат разноски, поради неустановяването на такива. Мотивиран от горното съставът на Първо отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд