Решение № 4057 от 15.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 122/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. С. Калдъшев против решение 9632/07.11.2024 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело 1562/2024 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-348-0157179/25.06.2024 г. на същия орган по приходите. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Касаторът твърди, че нарушението по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС е установено от събраните по делото доказателства и продължителността на мярката за срок от 30 дни, е мотивирана. В тази връзка сочи, че в заповедта са изложени конкретните обстоятелства, послужили като основание за определяне на срока за запечатване на търговския обект, в това число и обстоятелството, че извършеното нарушение се явява повторно. Счита, че съдът неправилно е приложил и решението на Съда на ЕС по дело С-97/21. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът Найлона Порязов ЕООД, гр. Пловдив, чрез адв. Е. Тошева в представени по делото писмен отговор и молба оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение. Претендира присъждането на разноски. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - Пловдив е била заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-348-0157179/25.06.2024 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности - Пловдив в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект - клуб Найлона, находящ се в гр. Пловдив, [улица], стопанисван от Найлона Порязов ЕООД и е забранен достъпа до него за срок от 30 дни, за нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС - неспазване на реда и начина за регистриране на продажбите в търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка за извършена продажба на 1 бр. чаша аперол, 3 бр. минерална вода и 1 бр. кафе на обща стойност 22.00 лева и е забранен достъпа до обекта. За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, за неизпълнение на задължението за отчитане на продажбите в търговските обекти по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, което е доказано от събраните по делото доказателства, но в нарушение на изискванията по чл. 59, ал. 2 АПК, в частта относно продължителността на мярката и в противоречие с принципа за пропорционалност съгласно тълкуването му, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-97/21. Според съда, срокът от 30 дни, за който е наложената принудителната административна мярка е явно несъразмерен спрямо целта, за която се издава акта, при конкретните обстоятелства по делото. Определил е изложените мотиви относно продължителността на мярката като бланкетни и е приел, че е налице формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта, без обвързване с конкретни факти, обстоятелства или съображения свързани с поведението на нарушителя, с други негови предходни нарушения, обусловили определянето на конкретната степен на административната принуда. Липсват конкретни мотиви относно интензитета на засягане на държавния интерес според характеристиките на търговеца. Според съда налагането на процесната ПАМ за срок от 30 дни не би могло да се определи като съответстващо на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност. От доказателствата по делото съдът е установил, че за същото нарушение на дружеството е наложена и имуществена санкция в размер на 2 000 лева и с оглед решението на Съда на ЕС по дело С-97/21 е обосновал извод, че кумулирането на мярката по чл. 186, ал. 1, т.1, б. а ЗДДС със санкцията в административнонаказателното производство е в противоречие с принципа за пропорционалност. В подкрепа на тези изводи е цитирал съдебна практика по аналогични случаи. С тези мотиви съдът е постановил отмяна на заповедта за налагане на принудителна административна мярка. Решението е правилно постановено. По силата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС (ред. ДВ бр. 104/2020 г., в сила от 12.12.2020 г.), принудителната административна мярка запечатване на търговски обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 ЗДДС. В чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. По делото не е спорно, че Найлона Порязов ЕООД е задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. По делото е установено, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 118, ал. 1 ЗДДС за издаване на фискална касова бележка от работещото в търговския обект фискално устройство за контролна покупка на 1 бр. чаша аперол, 3 бр. минерална вода и 1 бр. кафе на обща стойност 22.00 лева, осъществена на 25.05.2024 г. Поради това правилно съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС. Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за противоречие на оспорената принудителна мярка с принципа за пропорционалност, съгласно тълкуването, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-97/21. Това тълкуване е приложимо във всички случаи, в които националната правна уредба предвижда кумулиране на принудителна административна мярка запечатване на търговски обект с глоби или имуществени санкции, за едно и също неизпълнение на данъчно задължение, налагани след провеждане на отделни и самостоятелни производства, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, за която правна уредба Съдът е посочил, че не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В конкретния случай правилно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че наложената на Найлона Порязов ЕООД принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС е кумулирана с налагането на имуществена санкция по чл. 185, ал. 4 ЗДДС. Това се установява от представеното по делото влязло в сила наказателно постановление 775584-F771197/24.06.2024 г. на началник отдел Оперативни дейности Пловдив, дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол за наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева на дружеството за същото нарушение и платежно нареждане за заплащането ѝ от 08.07.2024 г. Издаването на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка и на наказателното постановление от един и същи орган по приходите и бланкетното отбелязване в мотивите й, че за същото нарушение е наложена имуществена санкция, не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки и не е достатъчно да гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че нарушението е повторно по смисъла на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС. По делото не са ангажирани никакви доказателства за установяване на това твърдение. От друга страна от мотивите на оспорената заповед се установява, че това обстоятелство не е послужило като фактическо основание за определяне продължителността на мярката. Преценката на органа по приходите за тежестта на нарушението, целта, за която мярката се налага и принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК следва да се основава на конкретни факти и обстоятелства от дейността на задълженото лице и да е подкрепена с доказателства. Като е достигнал до идентични правни изводи и е отменил принудителната административна мярка, съдът е постановил решение, което съответства на материалния закон и решението на Съда на ЕС по дело С-97/21 и следва да се остави в сила. При този изход на спора, на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 1 000 лева, платено в брой адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в касационното производство съгласно договор за правна защита и съдействие от 28.02.2025 г. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като то съответства на фактическата и правна сложност на делото и на осъществената по делото адвокатска защита. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,