Решение № 7934 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16630/2011 г.

Решение № 7934 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16630/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), против решение № 125/23.11.2011 г., постановено по адм. дело № 242/2011 г. по описа на Административния съд - Шумен, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/24850/14.04.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на приложимия материален закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. ЕТ "СМ 91 - ИСА САЛИ", със седалище с. Каравелово, община Никола Козлево, Шуменска област е подал частна жалба (неправилно наименована като касационна) срещу същото решение в частта му досежно присъдените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "ИСМ 91 - ИСА САЛИ", със седалище с. Каравелово, Шуменска област, чрез процесуалния си представител адвокат Николай Киряков, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита обжалваното решение за правилно. Върховният административен съд - трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът е отменил посочения по-горе АУПДВ на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена сума в размер на 30891,80 лв. за 2009 г. във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ поради констатирано намаление на годната за подпомагане площ от заявената с подадената молба-заявление с УИН 27/290509/26921. Съображенията за това са били, че административният акт е бил издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съдържащи се в разпоредбите на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 АПК, задължаващи административния орган да уведоми жалбоподателя за започналото административно производство, не му е дал възможност да участва в него, да присъства на извършените проверки и да представи доказателства, да е събрал служебно необходимите доказателства, като е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Посочено е, че издателят на акта не е обсъдил обясненията и възраженията на адресата на акта и не му е била осигурена възможност да направи такива. Съдът е приел също така, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон относно липса на недобросъвестно поведение на жалбоподателя, което го освобождава от санкция съгласно основните положения, изложени в т. 66, 67 и 68 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Съгласно същите, когато земеделският производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е допуснал грешка, то погрешното прилагане на условията за подпомагане от страна на администрацията обуславя приложението на основанието, предвидено в чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията, и сумата не подлежи на възстановяване. Така приетото е законосъобразно. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи в решението, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. Следва да се посочи допълнително следното: Съгласно чл. 59 АПК, посочен и в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като атрибути фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. От съдържанието на АУПДВ, предмет на делото, липсват изложени фактически основания за издаването му. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази", може да бъде фактическо основание. Не става ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, нито причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази". При подаване на заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), както и по Схемата за национално доплащане на площ за 2009 г., жалбоподателят е бил подложен на всички видове проверки, произтичащи от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване на модулация, предвидени в регламенти (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. В същото време, след подаването на заявлението, са извършени кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни в ИСАК (Интегрирана схема за администриране и контрол - регистър Система за идентификация на земеделските парцели), като освен това е доказано, че заявените земи представляват допустим слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", който допустим слой е установен въз основа на извършени теренни проверки на Министерството на земеделието и храните. Правилно съдът се е позовал на нарушенията на чл. 26, 28, 34 и 36 АПК, защото административният орган не е уведомил жалбоподателя за започналото административно производство и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение е съществено, защото ако бенефициентът бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. С оглед изложеното дотук касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По жалбата на ЕТ "ИСМ 91 - ИСА САЛИ": С тази жалба по същество е направено искане за изменение на решение № 125/23.11.2011 г., постановено по адм. дело № 242/2011 г. по описа на Административния съд - Шумен, в частта му за разноските. Искането е за изменение на решението, с което са присъдени 1068 лв. минимално адвокатско възнаграждение, и за осъждане на ДФ "Земеделие", да заплати договореното и заплатено възнаграждение за адвокат. Ответната по искането страна - ДФ "Земеделие" не е изразила становище. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав счита, че производството е недопустимо по следните съображения: В АПК липсва регламентация на реда за допълнително произнасяне по отношение на разноските, поради което на основание чл. 144 АПК е приложим редът по чл. 248 ГПК, действащ към подаването на искането. Според този ред в срока за обжалване на решението съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Компетентен да се произнесе по искането за изменение на решението в частта за разноските е съдът, който го е постановил - в случая Административният съд - Шумен. Неговото определение, постановено в закрито заседание, подлежи на обжалване пред Върховния административен съд - чл. 248, ал. 3 ГПК. По изложените съображения образуваното пред Върховния административен съд производство следва да се прекрати, а искането да се изпрати на компетентния съд. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2, и чл. 222, ал. 2 АПК, чл. 144 АПК във връзка с чл. 248 АПК, Върховният административен съд - III отделение,