Решение № 15377 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7167/2017 г.

Решение № 15377 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7167/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК.

Образувано е по искане на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Д. за отмяна, на основание чл. 239, т. 1 АПК, на влязлото в сила Решение № 3986/31.03.2017 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 4362/2016 г., с което е оставено в сила решението по адм. дело № 582/2015 г. на Административен съд - Х., отменящо заповед за отпускане на месечна помощ на дете в частта относно определения начален момент на помощта и размера на същата.

О. Д. А. Димова е на становище за неоснователност на искането.

Искането е допустимо - подадено е от надлежна страна по чл. 238, ал. 1 АПК и в сроковете по чл. 240 АПК, а разгледано по същество е неоснователно.

1. Аргументацията на молителя е израз на позицията му за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон - чл. 7, ал. 8 и чл. 8д ЗСПД (водещо до смесване на понятията "месечна помощ" и "месечна добавка", както и до дублиране на размерите на помощта), в отменящото заповедта решение на административния съд и потвърждаващото го решение на касационната инстанция, предмет на искането за отмяна.

а. Отмяната по реда на Г. четиринадесета от АПК представлява извънинстанционно производство, а не обжалване на съдебния акт като редовен стадий от съдебно-административния процес. Е. неправилност на съдебното решение не подлежи на пряка проверка в това производство. Решението е отменяемо при възможно противоречие с действителното правно положение, а предпоставка на извода за съществуването му са единствено пороци от обхвата на изчерпателно изброените в чл. 239 АПК.

б. Ако някой от тях е налице, съдът по отмяната не изследва правилното приложение на закона, както в касационното производство - чл. 209, т. 3 АПК, а само прилага последицата от констатираното основание - отменя решението и връща делото за ново разглеждане. Правомощието по чл. 244, ал. 2, изр. 2 АПК за отмяна на неправилното решение може да бъде упражнено само в хипотезата по чл. 239, т. 4 АПК, която е неотносима към случая. Затова обосноваването в искането за отмяна на възможността за проверка на съдебното решение и по критериите за неговата правилност, каквато всъщност е целта на молителя, е в колизия както с предназначението на настоящото производство, така и с конкретно заявеното основание за отмяна.

2. Не е налице фактическият състав по чл. 239, т. 1 АПК.

а. Отмяната на чл. 19, ал. 2 ППЗСПД с Решение № 12921/30.10.2014 г. на ВАС (ДВ, бр. 32 от 2015 г., в сила от 05.05.2015 г.) е нормативен факт, а не обстоятелство или писмено доказателство по смисъла на нормата. Възприемането й от съда е свързано с приложението на материалния закон, а не с пълнотата на фактическия и доказателствен материал по делото. Съответно позоваването на този факт е въобще неотносимо към основанието за отмяна.

б. Издаването на заповед за отпускане и на добавка по чл. 8д ЗСПД по отделна молба-декларация на Димова не е "ново" обстоятелство или доказателство. Такова според чл. 239, т. 1 АПК е съществувалото до момента на приключване на устните състезания в инстанцията по същество, но непредставено от страната при полагане на дължимата от нея процесуална грижа. Доколкото доказателството е било създадено от самия административен орган, то му е било известно и не е съществувала пречка за представянето му по делото. Отмяната на това основание е средство за защита само срещу неправилност на съдебното решение, предпоставена от обективна невъзможност на страната, спрямо която решението е неблагоприятно, да участва пълноценно в процеса на доказване.

3. В искането за отмяна не са релевирани други основания по чл. 239 АПК, освен по т. 1, от твърденията в обстоятелствената му част подобна привръзка не може да бъде направена, поради което и казуистичното им изследване не е дължимо.

Неоснователността на искането е основание за отхвърлянето му.

При този изход на спора следва присъждането в полза на ответника на заявеното своевременно и платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. - чл. 143, ал. 4 АПК.

Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия