Решение № 6034 от 7.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията чрез процесуален представител - старши юрисконсулт в ОСИН - София - В. Сотирова против решение 7205 от 29.11.2022 г., постановено по адм. д. 5895/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че не са спазени в пълен обем указанията дадените от Върховния административен съд при връщане на делото за ново разглеждане. Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства като не е направил самостоятелен преглед на представените видеозаписи, за да се увери във вината на служителя. Оспорва направената от съда констатация, че не са събрани достатъчно доказателства, доказващи, че Йорданов е ползвал личните си контакти със задържаното лице, за да осигури автомобил на дъщеря си за абитуриентския й бал. Моли за отмяна на обжалваното решение и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът И. Йорданов, чрез процесуалния си представител адв. Велинова, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение, постановено след връщане на делото за ново разглеждане с дадени задължителни указания, на основание чл. 224 АПК, с решение 6200/23.06.2022 г. по адм. д. 3184/2022 г. по описа на ВАС, Административен съд София - град, отменя заповед Л-2918/18.08.2021г. на главния директор на Главна дирекция (ГД) Изпълнение на наказанията , с която на основание чл.194, ал.2, т.4 и чл.197, ал.1, т.6 във вр. с чл.203, ал.1, т.7 и т.13 и чл.226, ал.1, т.8 ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение на И. Йорданов - надзирател II-ра степен в арест - ул. Майор Векилски 2 към сектор Арести при Областна служба (ОС) Изпълнение на наказанията" - София. С решението ГД Изпълнение на наказанията е осъдена да заплати и направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма по чл. 210 ЗМВР, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но приема, че същата е издадена в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Констатира, позовавайки се на протокол от 29.06.2021 г., че липсват данни какъв е бил предмета, както на първия така и на втория разговор на Йорданов със задържаното лице Гевгелийски като в хода на дисциплинарното производство не са снети обяснения от служителите от ГДИН, посочени като свидетели, както и от задържаното лице. Сочи, че от доказателствата по делото не се установява изрична забрана за конвоиращите длъжностни лица при ОСИН да разговарят с конвоираните лица, както по време на конвоя, така и при изпълнение на съответните мероприятия на територията на ареста. Приема, че липсват по делото доказателства, автомобилът, който е ползвала дъщерята на Йорданов на своя абитуриентски бал да е собственост на семейството на задържаното лице. Съдът приема, че не е доказан обективен елемент на дисциплинарното нарушение превишаване на власт или използване на служебно положение за лична облага , както и субективен елемент на деянието, а именно виновно поведение с користна цел, поради което извежда извод за недоказаност на съставомерността на вмененото на Йорданов дисциплинарно нарушение на чл.294, т.12 от ППЗИНС, както и липса на нарушение на правилата по чл.16, чл.43, чл.51 и чл.58 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН. Също така е приел, че не е нарушена служебната дисциплина по чл.203, ал.1, т.7 и т.13 ЗМВР. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд вярно е установил фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. При новото разглеждане на делото в изпълнение на указанията дадени с решение 6200/23.06.2022 г., постановено по адм.д. 3184/2022 г. по описа на Върховния административен съд, противно на изложеното в касационната жалба, съдът е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства и въз основа на това е изградил вътрешното си убеждение. Изводите на съда са ясни, последователни и се базират на подробен анализ на доказателствения материал, поради което съдебното решение е обосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед Л-2918/18.08.2021г. на главния директор на ГД Изпълнение на наказанията е издадена от компетентния орган, съгласно чл. 13, ал.2, т.4 и т.9 ЗИНЗС и същата е в предписаната в чл. 210 ЗМВР форма, като не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, направен след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, като са взети предвид доводите и възраженията на страните, за недоказаност на описаните в заповедта нарушения. Правилно съдът приема за недоказано твърдението за ползвани услуги на З. Накова Гевгелийска съпруга на задържано под стража лице С. Гевгелийски, изразяващо се в превозване на дъщерята на Йорданов по време на бала й през м. май 2021 г. От приложеното по делото писмо, рег. 328600-29649/23.06.2021 г. (л.79, адм. д 9151/2021 г.), на което се позовава касаторът, се установява единствено, че лекият автомобил марка Хамър с държавен регистрационен [рег. номер] е регистриран от 11.10.2018 г. на името на трето лице и че същият не е собственост на сем. Гевгелийски към м. май 2021 г., както и че никога не е бил тяхна собственост. От цитираното писмо не става ясно каква проверка е правена на автомобила, на коя дата и година и по какъв повод. По делото не са представени от касатора доказателства пред първоинстанционния съд, че на 26.05.2021 г. процесния автомобил е ползван от членове на задържаното лице, а на представените по делото снимки са снимани пред автомобила само дъщерята и бившата съпруга на Йорданов. Липсват снимки на лицето Гевгелийска, за което се твърди, че е съпруга на задържаното под стража лице С.Гевгелийски, както и че същата е управлявала автомобила, с които е била превозена на бала й на 25.05.2021 г. И. Йорданова дъщеря на И. Йорданов. Правилно съдът е кредитирал събраните по делото гласни доказателства, дадени от бившата съпруга на Йорданов, които са непротиворечиви и кореспондират с останалите по делото доказателства, от които се установява, че автомобилът, с който е превозвана дъщерята на Йорданов на бала й е осигурен от нейни приятели и Йорданов няма никакво участие в организацията на бала. В случая установените в хода на дисциплинарното производство факти са оспорени и опровергани в рамките на съдебното дирене. С оглед доказателствата правилно първоинстанционният съд установява, че е останало недоказано твърдението, въз основа на което наказващият орган приема, че Йорданов е извършил нарушение на чл. 294, т.12 ППЗИНЗС (служителите от надзорно-охранителния състав не могат да използват познанства и контакти на лишените от свобода, задържаните под стража и техните близки за решаване на лични въпроси) и правилата на чл.16, чл.43, чл.51 и чл.58 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН. По делото липсват доказателства, от които да се установи по безспорен начин, че Йорданов е ползвал личните си контакти със задържаното лице, за да осигури автомобил на дъщеря си, поради което не се доказва да са нарушени и цитираните разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН. Правилно първоинстанционният съд приема, че липсват доказателства какъв е бил предмета на разговор на Йорданов с Гевгелийски по време на конвоя му до място за провеждане на мероприятие престой на открито на 04.05.2021 г. в 11.00 ч. както и на втория разговор, проведен на 28.05.2021 г., както й, че в липсват доказателства за забрана на конвоиращите лица и конвоираните да разговарят. Възраженията на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон по отношение описаното в заповедта друго дисциплинарно нарушение системно изнасяне на хранителни продукти от ареста също са неоснователни. Правилно съдът приема, че по делото не е доказано извършването на системни нарушения по смисъла на т. 22 от § 1 на Допълнителните разпоредби на ЗМВР, което изисква да са доказани три или повече нарушения, извършени в продължение на една година. Правилно съдът приема, че по делото липсват доказателства, от които да се установи, че Йорданов изнася остатъчна и друга храна, какво е липсващо количество остатъчна храна и друга храна, каква е стойността й, кое е длъжностното лице, което е следвало да отчете същата при връщане в кухнята на затвора. На представения по делото снимков материал, касаещ изнасянето от Йорданов на храна липсва дата както и няма данни за извършена проверка, която да потвърди дали чантите, които Йорданов изнася, с които е заснет на снимките действително са пълни с остатъчна храна. Също така при посочване на това нарушение в заповедта не е посочено времето на извършването му, нито ориентировъчен период, което възпрепятства съда да извърши контрол на заповедта в тази част. Посочването на времето на извършване на нарушението е от съществено значение, с оглед преклузията за налагане на дисциплинарно наказание и същото е задължителен реквизит при издаване на заповеди за дисициплинарно нарушение като както приема съдът липсата му е достатъчно основание за отмяна на същата. Правилно първоинстанционният съд приема, че в обжалваната заповед е налице противоречие между посочените фактически и правни основания относно нарушенията. От една страна е посочено, че с действията си по използването на лекия автомобил се нарушават етичните правила и норми по смисъла на чл. 194, ал.2, т.4 ЗМВР, а от друга страна нарушението е квалифицирано като нарушение на служебните задължения по чл. 294, т.12 ППЗИНЗС, което се явяват различни групи нарушения, разделени като хипотези в чл. 192, ал.2, като направените от първоинстанционния съд изводи в тази насока се споделят и от настоящата инстанция, поради което на основание чл.221, ал.2, изр. второ АПК не е необходимо да бъдат повтаряни. Също така следва да се добави, че е налице и нарушение на императивната норма на чл.197, ал.3 ЗМВР. При наличие на извършени две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган следва да определи наказание за всяко едно нарушение, след което да наложи по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания или да наложи едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. В случая ДНО е приел, че Йорданов е извършил четири отделни нарушения, но не е посочил наказание за всяко от тях, а с диспозитива на оспорената заповед е наложено едно наказание уволнение . По този начин са нарушени правилата за индивидуализация на наказанията. Правилно съдът въз основа на цялостната преценка на доказателствата по делото приема, че не са събрани доказателства, обосноваващи извод за осъществяване на фактическия състав на законовата норма чл. 203, ал.1, т.7 и т.13 ЗМВР и поведението на служителя не осъществява съставите на посочените нарушения на служебната дисциплина, всяко от които, ако е доказано е самостоятелно основание за налагане на дисциплинарна санкция. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски за тази инстанция и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Главна дирекция Изпълнение на наказанията да заплати на И. Йорданов направените по делото разноски в размер на 800лв., представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, второ отделение,