Решение № 14000 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11767/2011 г.

Решение № 14000 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11767/2011 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Деян Илиев Георгиев и Огнянчо Стоянов Цветков, двамата от гр. София, чрез процесуалния представител срещу решение № 3328 от 5.7.2011 г., постановено по адм. дело № 4026 по описа за 2010 г. на Административен съд София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-64-82 от 6.10.2005 г. на кмета на район "Студентски", Столична община в частта й относно одобрено решение № 18 по протокол № 11 от 20.09.2005 г. за имот пл. № 788 по кадастрален план на гр. София от 1939 г./ненанесен/ в к. л. 621 от ОЗРКП на София, м. Студентски град в частта, с която се определя като застроена площ за разликата между претендираната от жалбоподателите и определената от съда - общо за 789 кв. м. Считат решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Развиват доводи в жалбата като считат, че преценката на доказателствата е неправилна и са направени незаконосъобразни изводи. Искат решението на първата инстанция да бъде отменено и да се постанови решение по същество, с което се отмени процесната заповед на кмета на район "Студентски", със законните последици. Същите съображения развива и в представената по делото писмена защита. Ответникът по така подадената касационна жалба - кмета на район "Студентски" не взема становище по нея. Заинтересованите по делото страни не вземат становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е била заповед № РД-64-82 от 6.10.2005 г. на кмета на район "Студентски", Столична община, издадена на основание чл. 11, ал. 4 изр. Второ от ППЗСПЗЗ, в частта й относно одобрено решение № 18 по протокол № 11 от 20.09.2005 г. за имот пл. № 788 по кадастрален план на гр. София от 1939 г./ненанесен/ в к. л. 621 от ОЗРКП на София, м. Студентски град в частта, с която се определя застроена площ цялата от 6733 кв., а незастроена - от 552 кв. м. Съдът е отменил частично процесната заповед и е определил като незастроена площ от имота по скицата на вещото лице, която се счита като неразделна част от съдебното решение в частта между буквите ЗЖЕЗ - 60 кв. м., АА1РА - 110 кв. м., ПСТУОП - 382, МЮИЙЛМ - 170 кв. м., ФХЧЦФ - 185 кв. м. Срещу тази част на съдебното решение не е постъпвала касационна жалба. В останалата част жалбата е била отхвърлена. Съдът обсъдил всички доказателства, приложени по преписката, проследил е извършените мероприятия, съобразил е изготвената експертиза - съдебно-техническа, като е приел е, че незастроена част остават посочените терени. Определил е, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на възложените му със закона правомощия. Но е установил нарушения при издаването й относно определяне на точните данни за застроената и незастроената част, с оглед събраните в съдебното производство доказателства. Поради което е отменил частта, за които има такива данни и е приел, че за останалата част не са представени и събрани доказателства. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нито нарушения на материалния закон, нито на процесуалните правила. Съдебният акт е мотивиран достатъчно, за да се установи волята на съда. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, включително относно срочността на подадената пред него жалба и относно определяне чрез вещо лице на частите от процесния имот, които са съответно незастроени и застроени, и е извел законосъобразни прави изводи. Правилно и в съответствие със законовите норми е приетото, че в производството по чл. 11, ал. 4 от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи не се установява законността на построените в имота сгради и дали същите отговарят на предвижданията на действащия устройствен план. Решението на първата инстанция следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение