Решение № 10896 от 17.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14439/2017 г.

Решение № 10896 от 17.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14439/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. от [населено място] обл. Варна, чрез процесуален представител, срещу решение № 1752/16.10.2017 г., постановено по адм. дело № 2177/2016 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против РА №Р-03000315005288-091-001/08.04.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Варна, потвърден с решение № 193/06.07.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП за определените задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г., в общ размер от 27172.90 лв.-главница и лихви – 13226.03 лв. Не са посочени конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се поддържа оплакване за допуснати от съда нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касационния жалбоподател неправилно съдът е оставил искането на касатора за допускане на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза по делото без уважение, което накърнявало правото му на защита. Касаторът не е съгласен и с некредитирането от първоинстанционния съд на показанията на разпитания по делото свидетел В. Б. Твърди, че наредените банкови преводи от "Глория груп" ЕООД – на 19.06.2009 г. в размер на 50000 лв. и на 22.06.2009 г. в размер на 30000 лв. неправилно са възприети като доход от други източници по см. на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, тъй като за основание за извършените преводи е посочено "краткосрочен паричен заем". Излага съображения, че неправилно са приети като доходи от други източници парични преводи, получени от И. С. чрез системата Western Union на 25.10.2012 г. с подател В. Б., на 12.11.2012 г. с подател В. Б., на 26.04.2013 г. с подател В. Б., на 11.12.2013 г. с подател Р. С. и на 29.01.2009 г. с подател В. Б., тъй като сумите представлявали връщане на предходно дадени заеми от С.. Твърди недоказана облагаемост и на останалите банкови преводи получени от касатора за процесния период. Навежда доводи за неизвършена от съда служебна проверка за спазване на чл. 109 от ДОПК, а в обжалваното решение не било съобразено началното салдо на касатора от разполагаемо имущество. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба. Иска отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 161, ал. 2 от ДОПК. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП чрез процесуален представител в депозирано по делото становище и в допълнителна молба оспорва касационната жалба. Претендира разноски-юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение смята, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби и не страда от пороци, обуславящи неговата отмяна. Съдът е счел за правилен извода на приходните органи относно получените от С. суми, приети като друг вид доход, който не може да бъде определен като необлагаем. Според съда след като С. е получил през ревизирания период парични средства в брой, които не са декларирани като приходи въпреки задължението за това, налице е основание за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ а в хода на ревизионното производство са събрани достатъчно писмени доказателства, обосноваващи като правилен извода на ревизиращите за облагане с подоходен данък за всеки един от процесните данъчни периоди. Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля Б. като противоречиви, без съответна конкретика и не даващи отговор относно периода на предоставяне парични средства на С., техния размер и основанието за предоставянето им. В подкрепа на ревизиращите съдът е възприел и обяснение на управителя на "Торкрет" ЕООД от 25.01.2016 г. Обжалваното решение е правилно. Безспорно установено е, че И. С. има качеството на местно физическо лице и като такова е данъчно задължено за облагаемият си доход получен през данъчната година от източници в България и от чужбина. Според издателите на РА ревизираното лице е получило през посочените периоди доход по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, а именно от други източници, които не са изрично посочени в този закон, и не са обложени с окончателни данъци по него или по ЗКПО. Между страните по делото не е налице спор относно факта, че касаторът е получил суми за процесните периоди 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г., в подробно описаните размери в РА и в първоинстанционното решение, както и че същия не е декларирал доходи и не е подал годишна данъчна декларация всеки от периодите. Тезата на жалбоподателя е, че част от установените доходи за процесните периоди са такива по чл. 13 от ЗДДФЛ, както и че не е съобразено началното салдо от разполагаемото имущество на С. за 2010 г. При така изяснения правен спор с определение от 18.10.2016 г. Административен съд Варна е разпределил точно доказателствената тежест в съответствие с приложимите процесуални правни норми при извършена ревизия по общия ред. На осн. чл. 170, ал. 1 АПК вр. § 2 ДР ДОПК върху ответника е възложена тежестта за доказване на обстоятелствата и фактическите основания, посочени в РА, и изпълнението на законовите изисквания за издаването му, а на основание чл. 154, ал. 1 ГПК вр. § 2 ДР ДОПК върху жалбоподателя е възложена тежестта за доказване на фактите, на които основава своите искания и възражения, посочени в жалбата му. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, довели до нарушаване правото на защита на И. С. Съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза съобразно направеното искане и посочени задачи от жалбоподателя, по която е прието заключение, неоспорено от страните. Събрани са поисканите писмени доказателства и като свидетел е разпитан бащата на жалбоподателя. Правилно съдът не е допуснал допълнителна съдебно-счетоводна експертиза предвид събрания доказателствен материал по делото и дадените показания на св. В. Б. На следващо място показанията на цитирания свидетел-баща на жалбоподателя правилно не са ценени, тъй като твърденията на свидетеля за налични парични средства в жалбоподателя- 30000-40000 лв. през 2008 г., злато на стойност 20000 лв., предоставяне на заеми и други налични парични средства са голословни и не установяват релевантни факти относно: точен размер на суми и движими вещи/злато/, находящи се в жалбоподателя за съответния период, дата и правно основание за предоставянето им, продажбата на посочените движими вещи и получаване на конкретна сума от продажбата в конкретен период, а показанията противоречат и на останалия доказателствен материал по делото, включително и с изявленията на жалбоподателя, дадени в хода на ревизионното производство с молба от 26.04.2016 г. По отношение административнопроизводствените правила при издаване на процесния РА съдът се е произнесъл в смисъл, че същите са спазени. Противно на тезата на касатора, първоначалната заповед за възлагане на ревизия №Р-03000315005288-020-001/09.07.2015 г. е връчена лично на И. С. на 27.07.2015 г., поради което жалбоподателя е редовно уведомен за започналата ревизия/чл. 113, ал. 2 от ДОПК/ и е бил наясно със своите права и задължения. Следва да се отбележи, че срокът за извършване на ревизията е реквизит на заповедта за възлагането й - чл. 113, ал. 1, т. 3 от ДОПК, поради което може да бъде предмет на последващо изменение, което се извършва с нова заповед за възлагане /чл. 113, ал. 3 от ДОПК/. За разлика от първоначалната заповед, тази за изменението действа не от датата на връчването на ревизираното лице, а от датата на издаването й /чл. 114, ал. 1, изр. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК/. В случая ЗИЗВР №Р-03000315005288/26.10.2015 г., макар и връчена на ревизираното лице на 13.02.2016 г. е породила действие от 26.10.2015 г., поради което ревизионното производство и в двете хипотези е законосъобразно по отношение на ревизираните периоди, в т. ч. и 2009 г. Същевременно процесните данъчни задължения са определени на база получените суми от РЛ по включително по банкова сметка, а не от конкретно начално салдо. Правилни са изведените в мотивите на обжалваното съдебно решение изводи за материална законосъобразност на оспорения РА. Не е доказано от касатора както в хода на ревизионното производство, така и в производството пред първата инстанция, че сумите получени от И. С. през процесните периоди, попадат сред изчерпателно изброените в чл. 13, ал. 1 от същия закон необлагаеми доходи и не са обложени с окончателни данъци, предвидени в него или с окончателни данъци по ЗКПО. Това е така както по отношение получените два парични превода от "Глория груп"ООД през период 2009 г.- на 19.06.2009 г. в размер на 50000 лв. и на 22.06.2009 г. в размер на 30000 лв., така и по отношение получените парични преводи чрез системата Western Union, а именно 4000 лв. на 25.10.2012 г. с подател В. Б., 3500 лв. на 12.11.2012 г. с подател В. Б., 2550 евро на 26.04.2013 г. с подател В. Б., 512 лв. на 11.12.2013 г. с подател Р. С. и 150 лв. на 29.01.2009 г. с подател В. Б. За тези суми не са представени доказателства за наличие на договори за заем, поради което правилно са квалифицирани от органите по приходите като парични доходи, облагаеми на основание чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ вр. чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ. Касаторът е проявил процесуална пасивност и в хода на съдебното производство, където е имал възможност да представи съответните документи, вкл. договори и др. доказващи правното основание за получените суми за процесните периоди, като в СЗ на 19.09.2017 г. процесуалния му представител е заявил, че няма да сочи доказателства и няма доказателствени искания. Въпреки дадената възможност на жалбоподателя както в хода на производството пред ревизиращия орган, така и в съдебното производство не се представени доказателства, установяващи твърдените в жалбата обстоятелства. С оглед така изложените съображения решението на Административен съд Варна като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в искания размер - 1 742 лева. Възражението за прекомерност не следва да бъде уважено предвид съобразяване на присъдената сума с предвиденото минимално възнаграждение за един адвокат съответно на материалния интерес по делото. Водим от горното Върховният административен съд, Осмо отделение