Решение № 931 от 9.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2352/2008 г.

Решение № 931 от 9.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2352/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗРГПК, във връзка с чл. 218а, б. "б" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от адв. Д процесуален представител на ищците М. Н. Ц. и Н. И. Ц., и двамата от град С., против решение № 402/5.12.2007 г. по гр. д. № 564/2007 г. по описа на Софийския градски съд, IV-Д състав. Обстоятелствата по делото са следните: М. Н. Ц. и Н. И. Ц., и двамата от град С., са предявили против К. Н. Ц. и Г. И. С., и двамата от град С., обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. В исковата молба ищците твърдят, че за прехвърлили на ответницата срещу задължение за издръжка и гледане недвижим жилищен имот, подробно описан в молбата. Твърди се, че ответницата не изпълнява задълженията си по договора, поради което предявяват иска. С решение от 25.7.2006 г. по гр. д. № 12626/2005 г. Софийският районен съд, ГК, 29 състав, е уважил исковете. С решение № 403/5.12.2007 г. по гр. д. № 564/2007 г., по въззивна жалба от ответника по исковата молба Г. И. С., Софийският градски съд е отменил решението на първата инстанция в частта, с която по отношение на жалбоподателя е развален договора и е отхвърлен иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД по отношение на него. Решението на районния съд в останалата част е оставено в сила. Въззивната инстанция е приела, че със сключването на алеаторния договор между ищците и първата ответница последната е поела по отношение на първите да ги гледа и издържа до края на живота им. Прието е също така, че с оглед събраните по делото доказателства тези задължения не са изпълнени. Съдът е развалил договора по отношение на нея обосновавайки се с факта, че страна по договора е била само тя, независимо, че към момента на неговото сключване е била в брак с втория ответник, поради което последния не е материалноправно легитимиран. Този извод е обоснован с факта, че вторият ответник не е страна по алеаторния договор, както и че върху прехвърления с договор имот има учредено право на ползване за трети лица, поради което двамата ответници не са могли да ползват имота, поради което разпоредбата на чл. 25, ал. 2 СК е неприложима. Срещу въззивното решение на Софийския градски съд са подадени касационни жалби от адв. Д процесуален представител на ищците и от ответника по исковата молба - Г. С. С касационната жалба от ищците се обжалва въззивното решение в частта, с която са отхвърлени исковете им срещу втория ответник. Оплакванията са за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост като се акцентира на разпоредбите на нарушение разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 СК. Моли се за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и уважаване на исковете и срещу втория ответник. Претендират се разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на касационните жалбоподатели - ищци - адв. Г, поддържа жалбата на своите доверители и оспорва жалбата на ответника по исковата молба. С касационната жалба ответникът Г. С. обжалва изцяло въззивното решение като сочи нарушения на материалния и процесуални закони, като се позовава и на непълнота на доказателствата. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационните жалби, взе предвид становището на адв. Г, изложено в съдебно заседание и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационните жалби отговарят на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "б" и чл. 218в, ал.ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество те са и основателни: Решението на въззивната инстанция е изцяло неправилно. Същото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и е необосновано. Незаконосъобразно Софийският градски съд е стигнал до извод, че вторият ответник по исковата молба не е надлежно материалноправно легитимиран по спора. Този извод е направен в нарушение на чл. 25, ал. 2 СК от 1985 г.(отм.). Визираната норма по категоричен начин вменява солидарна отговорност на двамата съпрузи в посочената хипотеза. Освен това въззивното решение не е съобразено и с разпоредбите на чл. 19, ал. 1 СК чл. 172, ал. 2 ГПК (отм.) и т. 12 ППВС № 2/1977 г. на ВС, като в случая чл. 20, ал. 1 СК е неприложим. Изложеното налага пълна отмяна на въззивното решение и връщането му за ново разглеждане от въззивната инстанция. При новото разглеждане на делото СГС следва да се съобрази с визираните в мотивите на настоящото решение правни норми и задължителна практика на Върховната съдебна инстанция. Водим от горните съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза втора, ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.