Решение № 1096 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9976/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от ръководителя на Националния орган (НО) на Програмата за трансгранично сътрудничество "Интеррег VА Румъния - България 2014-2020" (Програмата) срещу Решение 11253 от 09.07.2024 г. на Административен съд София град по адм. дело 3021/2024 г. С обжалваното решение е отменено Решение РД-02-14-225 от 06.03.2024 г. на ръководителя на НО на Програмата, с което на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" Министерство на вътрешните работи (ГД ПБЗН - МВР) е определена финансова корекция в размер на 5 % от допустимите разходи по Договор 1983опд-63 от 04.07.2018 г. с Парсек Груп ЕООД, за нередност за нарушение на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 6 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във вр. с чл. 3, ал. 3 от Закона за камарата на строителите (ЗКС) и чл. 6, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството (НУРЗЗПС), квалифицирано по т. 11, б. "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата, загл. изм. ДВ, бр. 59 от 2024 г.). Касационният жалбоподател ръководителят на Националния орган на Програмата, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно фактите по делото и счита за неправилни и необосновани изводите на първоинстанционния съд, че в настоящия случай липсва нарушение, което обосновава и липсата на основание за определяне на финансова корекция. Сочи, че така както е поставено изискването от възложителя, а именно всеки участник в обединението, който ще изпълнява строителство, да притежава застраховка професионална отговорност за строителство на строежи първа категория към момента на подаване на офертата, необосновано ограничава участието на субекти, които имат право на основание на чл. 3, ал. 3 ЗКС да участват в изпълнението на строително-монтажни работи (СМР), съвместно с регистрираното по надлежния законов ред лице, но не са застраховани за изискуемата категория строежи. Твърди, че противно на изводите на съда, възложителят е ограничил участието на потенциалните участници и поради факта, че изискването за притежаване на професионална застраховка е допълнено същата да бъде и с определена стойност. Според касатора, това уточнение е могло да се постави като изискване само към избрания за изпълнител участник, а не към всички потенциални участници, доколкото последните нямат сигурност, че ще спечелят поръчката, предвид което счита, че несъмнено разглежданото условие възпрепятства необосновано участието на лица в процедурата и има разубеждаващ ефект спрямо тях в противоречие с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Сочи, че противно на приетото от съда, с поставеното изискване възложителят е поставил непропорционално и ограничително условие за участие в процедурата, което правилно е квалифицирано като нередност по т. 11, б. б от Наредбата и за него правилно е определен размера на финансовата корекция. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции въз основа на представен списък. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните от ответника разноски за юрисконсултско/адвокатско възнаграждение, ако същите са над установените минимални размери. Ответникът Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", счита същата за неоснователна. Излага подробни възражения по релевираните от касатора доводи. Прави искане съдът да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт П. Стоянова. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, следното: Не е спорно между страните, че ГД ПБЗН МВР е партньор по проект с рег. ROBG-135 Investments for a safe region: Giurgiu County and Ruse district (Инвестиции за безопасен регион: окръг Гюргево и област Русе), финансиран от Европейския фонд за регионално развитие по Програма за трансгранично сътрудничество Интеррег V-A Румъния България 2014-2020 г. В изпълнение на сключения договор ГД ПБЗН е провела обществена поръчка чрез открита процедура с предмет: Избор на изпълнител за извършване на инженеринг (проектиране, строителство и авторски надзор) на обект: Първа РСПБЗН-Русе основно обновяване и реконструкция на сгради с идентификационни номера: гараж за противопожарни автомобили 63427.3.325.9, административна сграда 63427.3.325.8, физкултурен салон 63427.3.325.6, тренировъчна кула 63427.3.325.10 с адрес: гр. Русе, бул. Трети март, 23. На 04.07.2018 г. между ГД ПБЗН и Парсек Груп ЕООД е сключен Договор 1983 опд-63, с предмет Избор на изпълнител за извършване на инженеринг (проектиране, строителство и авторски надзор) на обект: Първа РСПБЗН-Русе основно обновяване и реконструкция на сгради с идентификационни номера: гараж за противопожарни автомобили 63427.3.325.9, административна сграда 63427.3.325.8, физкултурен салон 63427.3.325.6, тренировъчна кула 63427.3.325.10 с адрес: гр. Русе, бул. Трети март, 23, на стойност 2 090 000, 00 лева без ДДС, съответно 2 508 000, 00 лв. с ДДС. На 08.02.2024 г. ръководителят на НО на Програмата уведомява ГД ПБЗН за установена нередност при провеждане на процесната обществената поръчка и предстоящо определяне на финансова корекция. На 21.02.2024 г. ГДПБЗН представя възражение. На 06.03.2024 г., с Решение РД-02-14-225, ръководителят на НО по Програмата определя на ГД ПБЗН финансова корекция в размер на 5 % от стойността на допустимите разходи по Договор 1983 опд-63 от 04.07.2018 г. с Парсек Груп ЕООД, за нередност за нарушение на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 6 ЗОП във вр. с чл. 3, ал. 3 ЗКС и чл. 6, ал. 2 НУРЗЗПС, квалифицирано по т. 11, б. "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. В хода на съдебното производство органът е представил Заповед РД-02-14-684 от 17.08.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която издателят на оспорения акт е определен за ръководител на НО на Програмата. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд приема за неправилни констатациите на НО за наличие на ограничително и необосновано изискване към участниците, тъй като задължението за застраховане произтича от закона чл. 71, ал. 1 ЗУТ и чл. 2, ал. 1 НУРЗЗПС, според които лицата, които извършват проектиране и строителство, са задължени да застраховат професионалната си отговорност за вреди, причинени на другите участници в строителството и/или на трети лица. Аргументирайки се с практика на Върховния административен съд по сходни казуси, съдът приема, че в конкретния случай поставеното от възложителя изискване, не представлява нарушение на приложимото право, предвид което липсва един от елементите на фактическия състав на нередността. Счита, че неправилно НО е приел, че поставеното условие за притежаване от участниците на валидна застраховка Професионална отговорност, е в нарушение и на чл. 3, ал. 3 ЗКС и чл. 6, ал. 2 НУРЗЗПС и обосновава изводи, че така както е поставено изискването от възложителя в документацията по процесната обществена поръчка, същото се отнася само и единствено до онези участници в обединението, които ще извършват строителни дейности, съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнението на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението, а не до всички участници, както неправилно приема НО. Излага доводи за липса на нарушение, а от там и за липса на основание за определяне на финансова корекция. Въз основа на горното, съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменя. Решението е правилно. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетото за осъществено нарушение на приложимото право, обосноваващо нередност, за която е определена финансова корекция. Административният орган е приел, че въведеното от страна на възложителя изискване, всеки член на обединението, който ще изпълнява строителни дейности, да притежава застраховка Професионална отговорност за строежи първа категория към момента на подаване на офертата, необосновано ограничава участието на субекти, които имат право на основание чл. 3, ал. 3 ЗКС да участват в изпълнението на предвидените в процесната обществена поръчка СМР, съвместно с регистрирано по надлежния ред лице, но не са застраховани за изискуемата категория строежи. Приел е, че поставеното изискване е ограничително по отношение на потенциалните участници и доколкото със същото, възложителят допуска единствено такива, притежаващи застраховка с конкретна минимална застрахователна сума към момента на подаване на офертата си, вместо да постави това изискване само към избрания за изпълнител участник. Тези изводи са неправилни. Видно от Раздел III Правна, икономическа, финансова и техническа информация, т. 1.2 Икономическо и финансово състояние от обявлението на процесната обществена поръчка, възложителят е поставил следното изискване: "Участникът трябва да притежава валидна застраховка "Професионална отговорност", на участниците в строителството по чл. 171, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), покриваща минималната застрахователна сума, съгласно Наредба за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителство, или съответен валиден аналогичен документ. За изпълнение на дейност проектиране: Участниците да притежават валидна застраховка Професионална отговорност на проектанта по чл. 171 от ЗУТ с минимална застрахователна сума в размер на 300 000, 00 лв. За изпълнение на СМР: Участниците да притежават валидна застраховка Професионална отговорност на проектанта по чл. 171 от ЗУТ с минимална застрахователна сума в размер на 600 000, 00 лв. Документ за доказване: Копие на валидна/и застраховка/и Професионална отговорност, на участниците в строителството/проектирането по чл. 171 от ЗУТ, покриваща минималната застрахователна сума, съгласно НУРЗЗПС, или съответен валиден аналогичен документ. В Забележка е посочено от възложителя, че при участие на обединения, които не са юридически лица, съответствието с критерия за подбор се доказва от обединението участник, а не от всяко от лицата, включени в него, с изключение на случаите, при които съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, посочено в договора за създаване на обединението, е предвидено, че тези лица ще изпълняват строителство. Всяко от лицата, изпълняващо строителство, трябва да има съответната застраховка. Разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ЗУТ задължава строителите да застраховат професионалната си отговорност за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им. Условията и редът за задължително застраховане на строителите и останалите лица по чл. 171, ал. 1 ЗУТ са регламентирани в НУРЗЗПС. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 НУРЗЗПС, сред лицата, задължени да имат застраховка при условията и по реда на наредбата, са и строителят - за цялостно изпълнение на строителството или на отделни видове строителни и монтажни работи. В чл. 5, ал. 2 НУРЗЗПС са предвидени минималните застрахователни суми за строителите, за строежите от първа до пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1 - 5 ЗУТ. По силата на чл. 6, ал. 2 НУРЗЗПС ако след сключване на застраховката застрахованото лице започне да осъществява дейност, свързана с категория строежи, за които са предвидени по-високи минимални застрахователни суми, сумите по застраховката трябва да бъдат съответно увеличени в срок 30 дни след настъпването на промяната. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 НУРЗЗПС когато едно лице осъществява две или повече дейности като участник в строителния процес, всяка от дейностите подлежи на задължително застраховане при спазване на минималните суми по чл. 5. Видно от изложеното, задължителна застраховка по чл. 171, ал. 1 ЗУТ имат строителите за цялостното изпълнение на строителството или за отделни видове строителни и монтажни работи, за строежите от първа до пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1 - 5 ЗУТ. В контекста на изложеното и противно на доводите на касатора, поставеното от възложителя изискване не е ограничително, тъй като то е относимо не към всички участници в обединението, а само към тези, които ще изпълняват съответната дейност по строителство, за която е необходима застраховка "Професионална отговорност" на категорията строеж, предмет на възлагане. Ако един или повече от членовете на обединението ще извършва дейности в обществената поръчка, за които се изисква задължителна застраховка "Професионална отговорност" по чл. 171 ЗУТ, то само за тези членове на обединението следва да се изисква тя. Лицата, за които ще се изисква такава застраховка се предвиждат в договора за създаване на обединението, чрез разпределението на дейностите в обществената поръчка между членовете на обединението. Следва да се отбележи, че възложителят при изготвянето на документацията не би могъл да знае каква ще бъде волята на членовете на различните обединения при разпределението на дейностите помежду им. Възложителят не би могъл да знае дали членовете на дадено обединение ще предвидят в договора за създаване на обединението съвместно извършване на всички дейности по строителството или някой от членовете ще извършва самостоятелно някоя от дейностите. В тази връзка следва да се посочи, че ако възложителят изначално предвиди, че съответствието с критерия за подбор ще бъде доказвано само от един от членовете на обединението, то тогава възложителят би извършил нарушение изразяващо се в неравнопоставеност на участниците, тъй като ще допусне хипотеза при която член на обединение, който ще извършва самостоятелно дейности по строителството, може да не отговаря на заложен критерий за подбор. В случая законосъобразно възложителят е предвидил, че процесният критерий за подбор ще бъде доказван съобразно вида и обема на изпълняваната работа. По този начин възложителят не е поставил ограничително изискване към потенциалните участници в обществената поръчка, тъй като изискването за притежаване на валидна застраховка "Професионална отговорност" следва да се доказва от отделни членове на обединението в хипотезата, в която самите те в договора за създаване на обединението са предвидили, че ще извършват самостоятелно определена дейност. Предвид изложеното, изводът на първоинстанционния съд за липса на нарушение на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 6 ЗОП във вр. с чл. 3, ал. 3 ЗКС и чл. 6, ал. 2 НУРЗЗПС, е правилен. Липсата на нарушение, а с оглед на това и на нередност, прави ненужна проверката от съда на квалифицирането на нередността, за която е определена финансова корекция по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Видно от изложеното, доводите на касатора за противоречие на обжалваното съдебно решение с материалния закон, са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Министерството на регионалното развитие и благоустройството юридическото лице, в чиято структура е органът касатор, да заплати на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" Министерство на вътрешните работи, направените пред касационната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100, 00 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд