Решение № 5167 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7333/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на И. Иванов от гр. Ямбол,чрез адв.Христова против решение 70/19.05.2023 г., постановено по адм. дело 1/2023 г. по описа на Административен съд Ямбол. Развитите в жалбата съображения за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са оплаквания за неправилно приложение на § 7з от ПЗР на КСО. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и издаденото разпореждане. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Ямбол, чрез процесуален представител главен юрисконсулт А.Стоянова, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска то да бъде потвърдено.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Върховният административен съд Първи състав на Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С решение 70/19.05.2023 г., постановено по адм. дело 1/2023 г., Административен съд Ямбол е отхвърлил жалбата на И.Иванов против решение 2153-28-104/09.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му против разпореждане [номер]/30.09.2022 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Ямбол, с което е преизчислена личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст и е присъдил разноски. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че с разпореждане 1479/28.10.2004 г. на И.Иванов е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) в минимален размер пожизнено, считано от 11.04.2003 г., при осигурителен стаж от 55 г. 04 месеца и 25 дни и изчислен индивидуален коефициент 2,384. За времето до издаване на процесното разпореждане личната пенсия на лицето е преизчислявана многократно във връзка с допълнително придобит осигурителен стаж след пенсиониране.Последното преизчисление на пенсията на касатора е извършено с разпореждане [номер]/01.07.2022г в размер на 1207,25лв С разпореждане [номер] от 30.09.2022 г., личната пожизнена ПОСВ на лицето е преизчислена при зачетен общ осигурителен стаж, превърнат в III категория труд съобразно правилата на чл. 104 от КСО, е изчислен на 55 г., 04 м. и 25 дни при индивидуален коефициент от 2,384, съответно размерът на пенсията е преизчислен на 1 544,44 лева. Било е отказано преизчисляването на пенсията с допълнително представения осигурителен доход след пенсионирането, тъй като ,съгласно § 7з ал.2 ПЗР на КСО, когато преизчисленият по § 1 размер на пенсията и размерът й към 30.09.2022г не са равни,пенсията се определя в по-високия размер,който в случая бил 1544,44лв. Недоволен от постановения акт, И.Иванов е обжалвал разпореждането пред горестоящия административен орган и директорът на ТП на НОИ Ямбол с решение 2153-28-104/09.12.2022 г. е оставил без уважение жалбата му. Съдът правилно е анализирал разпоредбата на §7з, ал. 1, т. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, приложима за пенсиите за трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2021 г. включително, които се преизчисляват от 1 октомври 2022 г. при съответното прилагане на чл. 70, 75 и 79 от КСО. Описан е цялостния алгоритъм за преизчисляване на пенсията. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред първоинстанционния съд са установени всички факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, като задълбочено са проверени констатациите на административния орган. Изведен верен правен извод за съответствие на административния акт с материалния закон. Формулата за изчисляване на пенсиите за трудова дейност се извлича от текстът на чл. 70 от КСО. Тя гласи, че размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножава с процент 1,35 за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане и 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж за осигурителния стаж, представляващ разлика между общия осигурителен стаж, зачетен на лицето, и стажът по т. 1. Базовият размер на пенсията се увеличава за всяка календарна година, следваща годината на отпускане на пенсията, с процент, който е равен на по-високия от следните два: процента на нарастване на осигурителния доход или процента на нарастване на индекса на потребителските цени през предходната календарна година и за пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2007 г. включително, размерът се увеличава със съответните проценти за всяка календарна година след 2007, като процентите се определят съгласно официална информация, оповестена публично и на официалните сайтове на Националния осигурителен институт и на Националния статистически институт съгласно § 7з, ал. 1, т. 2 от КСО. Първоинстанционният съд правилно е съобразил приложното поле на разпоредбата на §7з, ал. 1, т. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на КСО, съгласно която при преизчисляване от 1 октомври 2022 г. на пенсиите за трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2021 г., продължителността на зачетения осигурителен стаж на адресата на акта, съгласно последното му издадено разпореждане се отчита към 30 септември 2022 г. и се умножава със съответния процент за годините и месеците осигурителен стаж, определен към датата на отпускане на пенсията. Правилно е взето предвид , че така полученият размер се осъвременява с процентите, предвидени в §7з, ал.1, т. 2 от ПЗР на КСО и се изплаща по-високия от двата размера. Алгоритъмът, по който пенсията на Иванов е преизчислена, e спазен и и по този начин е определен нейния размер.Допълнителният размер на осигурителният стаж ,натрупан от Иванов в периода 01.01.2022-30.09.2022г ще бъде зачетен с разпореждане от органа по пенсионното осигуряване през следващата календарна година,като тогава ще се преизчисли и актуализира размера на получаваната пенсия,доколкото при постановяване на оспореното по административен ред разпореждане, органът е взел предвид осигурителният стаж,натрупан от касатора до 31.12.2021г- разпореждане [номер]/14.03.2022г,пораждащо действие от 01.04.2022г Решаващият съд аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства и ги подвел под приложимата правна норма, като по този начин обосновал съдебното решение при обоснована преценка на събраните доказателства и най-вече заключението на съдебно счетоводната експертиза,съгласно което е описан начина на описан начина на определяне на базовия размер на пенисията за целите на преизчисляването. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Предвид изложеното Върховният административен съд Първи състав на Шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените разноски от ответника по касационната жалба, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, съдът определя в размер на 100,00 (сто) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Шесто отделение