Решение № 12479 от 4.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7583/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Агенция Пътна инфраструктура (АПИ/Агенцията), подадена чрез процесуален представител, срещу Решение 16534 от 14.05.2025 г. на Административен съд София град (АССГ) по адм. дело 6347/2024 г., с което е отхвърлена жалбата на АПИ срещу решение от 19.10.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 (ОПОС).

По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му.

Касаторът счита, че съдът неправилно е приел, че е налице соченото в т. 1 от решението основание за отказ за верификация на сумата от 196 824 лева. Счита, че актът не е мотивиран в тази част. Според него съдът не е обсъдил всички приложени по делото доказателства, в резултат на което е стигнал до неправилни правни изводи. Твърди, че решението е неправилно и в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу т. 2 от акта, тъй като АПИ е подала жалба срещу решението за определяне на финансова корекция от 11.03.2021 г. и същото е отменено окончателно с решение на ВАС от 21.07.2022 г.

Моли за отмяна на съдебния акт и за отмяна на постановения административен акт. Претендира съдебни разноски.

Ответникът ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда, чрез своя процесуален представител, в писмен отговор излага подробни възражения на релевираните от касатора доводи и моли съдебното решение да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу решение от 19.10.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020.

С решението си ръководителят на УО, в частта по т. 1, е отказал верификацията на разходи в размер на 196 824 лева, а в частта по т. 2 от решението е намалил размера на верифицираната сума със средства общо в размер на 58 195,24 лева, като на основание чл. 75, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) е извършил: 1. Финансова корекция в размер на 52 228,24 лева, поради наличие на решение от 15.03.2022 г. за определяне на финансова корекция в размер на 5% от стойността на засегнатите от нередността разходи по договор РД-33- 10/23.12.2020 г. с изпълнител ИСА 2000 ЕООД; 2. Финансова корекция в размер на 5 967 лева, поради наличие на решение от 11.03.2021 г. за определяне на финансова корекция в размер на 25% от стойността на засегнатите от нередността разходи по договор РД-36-18/19.11.2020 г. с изпълнител СНИК ЕООД.

За да отхвърли подадената пред него жалба съдът е приел за установени следните факти:

Агенция Пътна инфраструктура е бенефициер по Административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) Д-34-66/13.07.2020 г. по оперативна програма Околна среда 2014-2020, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на Европейския съюз по процедура чрез директно предоставяне BG16M1OP002-4.003 Превенция и противодействие на свлачищните процеси за ограничаване на риска от тях /вкл. по републиканската пътна мрежа/ за изпълнение на проект на жалбоподателя BG16M1OP002-4.003-0010 Превенция и противодействие на свлачищните процеси по републиканската пътна мрежа Фаза 2.

Договорът е на стойност 17 815 006,80 лева, с предвидени 8 дейности по различни направления и срок на изпълнение 29 месеца, считано от датата на влизане в сила на договора.

На 11.03.2021 г. на Агенция Пътна инфраструктура е определена финансова корекция в размер на 25% от стойността на засегнатите от нередността разходи по Договор РД-36-18/19.11.2020 г. с изпълнител СНИК ЕООД, на основание чл. 70 ал. 1 т. 9 ЗУСЕФСУ с решение на ръководителя на УО на ОПОС, изпратено на бенефициера с Писмо с изх. 4-003-0010-2-260/11.03.2021 г. и във връзка с което е регистрирана нередност ОПОС20/21/КФ/542. Цитираното решение е оспорено по съдебен ред и е образувано адм. дело 3606/2021 г. по описа на АССГ, което е приключило с Решение 7929 от 30.12.2021 г., с което съдът е отхвърля жалбата на Агенция Пътна инфраструктура срещу решение от 11.03.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда Във връзка с подадена касационна жалба от Агенция "Пътна инфраструктура" Върховният административен съд се е произнесъл с Решение 7335 от 21.07.2022 г. по адм. дело 3332/2022 г., с което е отменил Решение 7929 от 30.12.2021 г. по адм. дело 3606/2021 г. на Административен съд София-град и вместо него е отменил решение от 11.03.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014 - 2020 г.".

На 15.03.2022 г. на АПИ е определена финансова корекция в размер на 5% от стойността на засегнатите от нередността разходи по Договор РД-33- 10/23.12.2020 г. с изпълнител ИСА 2000 ЕООД, на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ с решение на Ръководителя на УО на ОПОС, изпратено на бенефициера с Писмо с изх. 4-003-0010-2-311/15.03.2022 г. и във връзка, с което е регистрирана нередност ОПОС20/22/КФ/788.

От жалбоподателя е направено искане за междинно плащане 15/09.10.2023 г. на стойност 1 301 179,32 лв. по АДБФП BG16M10P002-4.003- 0010, Превенция и противодействие на свлачищните процеси по републиканска пътна мрежа фаза 2 .

С решение на ръководителя на УО на ОПОС от 19.10.2023 г., изпратено на бенефициера с Писмо с изх. 4-003-0010-3-363/19.10.2023 г. на АПИ, не са верифицирани и не са одобрени по т. 1 от решението средства в размер на 196 824,00 лв. от БФП, 1. По договор РД-33-10/23.12.2022 г. с ИСА 2000 ЕООД, по Дейност 4 Строително-монтажни работи:

Не е верифицирана сумата в размер 196 824,00 лв. от БФП по фактура 4000000981/14.08.2023 г. Сумата включва разходи за извършени СМР в размер на 164 020,00 лв. без ДДС от бюджетен ред 1.1.2 Разходи за строително-монтажни работи (към дейност 4) и разходи за 20% ДДС върху тях в размер на 32 804,00 лв. от бюджетен ред 36.1. ДДС върху разходи за СМР (към дейност 4).

Административният орган се е позовал на обстоятелствата, че в представения Пакет отчетени документи 15/28.09.2023 г. Сертификат 1 от 14.08.2023 г. за реално изпълнени работи не се признават разходи в конкретен размер и по точно определени позиции, фиксирани в таблица в оспореното решение, тъй като въпреки изисканите по реда на чл. 63 ЗУСЕФСУ документи не се формира увереност, относно изпълнението на дейностите, включени в позиция 1501 Временни съоръжения (строителна площадка, мобилизация на механизация и др.) за двата участъка на строежа.

Посочил е, че не са налични при административния орган изискуеми доказателства, въз основа на които той може да направи извод за допустимостта или недопустимостта на въпросните разходи, предвид което УО на ОПОС не може да формира увереност, че посочените разходи са извършени съгласно изискванията за допустимостта им по смисъла на ЗУСЕСИФ.

Със същото решение по т. 2 е намален размерът на верифицираната сума със средства общо в размер на 58 195,24 лева за сметка на БФП както следва:

• на основание чл. 75, ал. 1 във връзка с чл. 71, ал. 1 и ал. 2 ЗУСЕФСУ е извършена финансова корекция и не е одобрено възстановяването на бенефициента АПИ на сума в размер на 52 228,24 лв. от БФП от верифицираните разходи в размер на 1 104 564,72 лв. по Фактура 4000000981 от 14.08.2023 г. по дейност 4 Строително-монтажни работи, от бюджетни редове 1.2., 36.1., поради наложена финансова корекция в размер на 5% от стойността на засегнатите от нередността разходи по Договор РД-33-0/23.12.2020 г. с изпълнител ИСА 2000 ЕООД, определена на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ с решение на ръководителя на УО на ОПОС от 15.03.2022 г., изпратено на бенефициера с Писмо с изх. 4-003-0010-2-311/15.03.2022 г. и във връзка с което е регистрирана нередност ОПОС20/22/КФ/788.

• на основание чл. 75, ал. 1 във връзка с чл. 71, ал. 1 и ал. 2 ЗУСЕФСУ е извършена финансова корекция и не одобрено възстановяването на бенефициента на сума в размер на 5 967,00 лв. от БФП от верифицираните разходи в размер на 23 868,00 лв. по Фактура 1000000239 от 05.01.2023 г. по дейност 5 Строителен надзор, от бюджетни редове 17.1., 39.3., поради наложена финансова корекция в размер на 25% от стойността на засегнатите от нередността разходи по Договор РД-36-18/19.11.2020 г. с изпълнител СНИК ЕООД, определена на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ с решение на ръководителя на УО на ОПОС от 11.03.2021 г., изпратено на бенефициера с Писмо с изх. 4-003-0010-2-260/11.03.2021 г. и във връзка с което е регистрирана нередност ОПОС20/21/КФ/542.

При така установените факти съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон.

Съдът е приел, че съображенията на ръководителя на УО за недопустимост на разходите на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ са в съответствие с изяснената в пълнота фактическа обстановка по случая. Констатациите на органа въз основа извършените проверки и събраните данни и доказателства съдът е възприел за изцяло доказани, а изводите въз основа на тях, за обосновани. Според съда правилен е извода на УО за недоказана от страна на бенефициера дейност по проекта. Във връзка с горепосоченото, съдът, е счел, че не може да се направи извод за допустимостта или недопустимостта на въпросните разходи, за които е подадено искане за междинно плащане, поради което, ръководителят на УО в съответствие с разпоредбите на чл. 62, ал. 1, 2 и 3 ЗУСЕФСУ законосъобразно е отказал верифициране на разходите по подаденото искане за междинно плащане.

Съдът е приел, че актът е законосъобразен и в частта по т. 2, с която е намален размерът на верифицираната сума със средства общо в размер на 58 195,24 лева за сметка на БФП поради извършването на финансови корекции, тъй като са налице издадени решения, с които са определени финансовите корекции, които са извършени с т.2 от акта.

Така мотивиран е отхвърлил жалбата.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни.

По съответствието на решението с материалния закон съдът намира следното:

По отношение на т. 1 от акта.

Оспореното решение на ръководителя на УО в тази част представлява акт, издаден на основание чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ, с който поради установена недопустимост на заявените в искането за плащане разходи, е отказано тяхното верифициране.

За да подлежат на верификация, разходите, включени в съответното искане за плащане, следва да са допустими. По аргумент от чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ същите се считат за допустими, при кумулативното наличие на следните условия: 1. разходите са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициенти съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2; 2. разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи; 3. разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности; 4. разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство; 5. разходите са отразени в счетоводната документация на бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна система; 6. за направените разходи е налична одитна следа съгласно минималните изисквания на чл. 25 от Делегиран регламент (ЕС) 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ОВ, L 138/5 от 13 май 2014 г.) (Регламент 1303/2013 г.) и са спазени изискванията за съхраняване на документите съгласно чл. 140 от Регламент (ЕС) 1303/2013; 7. разходите са съобразени с приложимите правила за предоставяне на държавни помощи. Не са допустими разходи за проекти или дейности, които са физически завършени или изцяло осъществени преди подаването на формуляра за кандидатстване от бенефициента, независимо дали всички свързани плащания са извършени от него. (Арг.: чл. 57, ал. 2 ЗУСЕФСУ). А съгласно предписанието на чл. 58, ал. 1 с. з. доколкото друго не е предвидено, разходите са допустими, ако са платени в срока за допустимост на разходите за съответния програмен период, като в случаите по чл. 55, ал. 1, т. 2 и 3 разходите са допустими, ако действията, представляващи основание за възстановяването им, са извършени в срока за допустимост. Допълнително основание за недопустимост на съответния разход е и предвидената в чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ възможност на органа при непредставяне в срок на документи или разяснения по чл. 63 или при започната процедура по администриране на нередност, да откаже верификация.

Оспореният административен акт в неговата т. 1 е фактически обоснован с констатациите, че след преглед на представените отчетни документи, изискани по реда на чл. 63 ЗУСЕФСУ, не се формира увереност относно изпълнението на дейностите, включени в позиция 1501 Временни съоръжения (строителна площадка, мобилизация на механизацията и др.) за двата участъка на строежа. Посочено е още, че при административния орган не са налични изискуеми доказателства, въз основа на които той може да направи извод за допустимостта или недопустимостта на въпросните разходи, предвид което УО не може да формира увереност, че посочените разходи са извършени съгласно изискванията за допустимост.

Като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 64, ал.1 ЗУСЕФСУ.

Съгласно цитираната разпоредба в случай, че бенефициер не представи в срок документ или разяснения по чл. 63 или е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане.

От мотивите на акта не става ясно какви конкретни документи или разяснения по чл. 63 ЗУСЕФСУ не са представени от бенефициера в срок. На следващо място органът не е обсъдил представените от бенефициера на 03.10.2023 г. и на 10.10.2023 г. документи и не е изложил съображения защо счита, че те не покриват изискванията на чл. 63, както и на кое конкретно изискване не съответстват.

От друга страна фактическите констатации, описани в акта, по-скоро кореспондират с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (в редакцията му от преди 01.07.2022 г.) - разходите да са за реално доставени продукти, извършени услуги, строителни и монтажни работи и положен труд.

Следва да се има предвид, че основанието по чл.57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ и това по чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ са различни правни основания, които предполагат наличието на различни фактически състави.

В конкретния случай е налице несъответствие между соченото от органа правно основание и описаните в акта фактически установявания.

От изложеното следва, че фактическите установявания на УО не са подведени под правилната правна норма. Неправилната правна квалификация на постановения отказ за верификация по отношение на разходите по т. 1 от акта, е основание за отмяна на акта в тази част.

Следователно изводът на съда за законосъобразност на административния акт в частта по т.1 е неправилен.

По т. 2. от оспорения акт:

За да намали размера на верифицираната сума със средства в общ размер на 58 195,24 лева за сметка на БФП УО на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ е извършил: 2.1.финансова корекция в размер на 52 228,24 лева от БФП поради определена с решение от 15.03.2022 г. финансова корекция в размер на 5% от стойността на засегнатите от нередността разходи по Договор РД-33- 10/23.12.2020 г. с изпълнител ИСА 2000 ЕООД; 2.2. финансова корекция в размер на 5 967 лева от БФП поради определена с решение от 11.03.2021 г. финансова корекция в размер на 25% от стойността на засегнатите от нередността разходи по Договор РД-36-18/19.11.2020 г. с изпълнител СНИК ЕООД.

Съгласно чл. 71, ал. 1 ЗУСЕФСУ чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕФСУ или се намалява размерът на изразходваните средства допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, подадени пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство.

В съответствие с чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи. Когато решението за определяне на финансовата корекция е издадено след съответното плащане, финансовата корекция се извършва чрез доброволно изпълнение от страна на бенефициера в 14-дневен срок, а за програмите за Трансгранично сътрудничество по външните граници на Европейския съюз в 30-дневен срок. След изтичане на срока за доброволно плащане финансовата корекция се извършва от следващо плащане по проекта заедно с дължимите лихви за просрочие, а когато това е неприложимо чрез упражняване на права по дадените от бенефициера обезпечения по чл. 61, ал. 2, по ред и начин, определени в нормативния акт по чл. 7, ал. 4, т. 4.

С административния акт, в частта му по т. 2, административният орган е извършил финансова корекция по посочения в чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ ред.

Извършването на финансова корекция от съответното плащане е задължително да се предхожда от издадения административен акт за нейното определяне.

Като фактическо основание за издаване на акта, в тази част, се сочат две решения за определяне на финансови корекции. Първото решение за определяне на финансова корекция е решение от 11.03.2021 г., с което на АПИ е определена финансова корекция в размер на 5967 лева, представляващи 25% от стойността на засегнатите от нередността разходи по Договор РД-36-18/19.11.2020 г. с изпълнител СНИК ЕООД. Видно от доказателствата по делото към момента на издаване на акта 19.10.2023 г. това решение за определяне на финансова корекция е отменено окончателно с Решение 7335/21.07.2022 г. на ВАС по адм.дело 3332/2022 г., следователно към момента на издаването на административния акт не е било налице основание за извършване на тази финансова корекция, което обосновава извод за незаконосъобразност на акта и в тази част.

Второто решение за определяне на финансова корекция, което се сочи като основание за издаване на акта в частта по т. 2, е решение от 15.03.2022 г., с което се определя финансова корекция в размер на 52 228,24 лева, представляващи 5% от стойността на засегнатите от нередността разходи по Договор РД-33-10/23.12.2020 г. с изпълнител ИСА 2000 ЕООД. Видно от доказателствата по делото към момента на издаване на акта 19.10.2023 г. няма данни това решение да е било отменено с влязло в сила съдебно решение. Т.е. налице е било фактическото основание за извършване на финансовата корекция в размер на 52 228,24 лева, следователно правилно съдът е приел актът за законосъобразен в тази част.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на Агенцията срещу решение от 19.10.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020. в частта му по т. 1, с която е отказана верификация на сума в размер на 196 824 лева, както и в частта по т. 2, с която е намален размерът на верифицираната сума за сумата над 52 228,24 лева, както и в частта, с която е извършена финансова корекция в размер на 5 967 лева, представляващи 25 % от стойността на засегнатите от нередността разходи по Договор РД-36-18/19.11.2020 г. с изпълнител СНИК ЕООД и правилно в останалата част. Това обуславя отмяната на съдебния акт в цитираните по-горе части.

Административното производство е започнало по инициатива на бенефициера, поради което преписката следва да се върне на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. На основание чл. 174 АПК съдът следва да определи на органа срок за произнасяне. При съобразяване на чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция) съдът определя 90 - дневен срок на органа за произнасяне.

В останалата част решението е правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, в първоинстанционното производство разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от жалбата. Следва да бъде отменено първоинстанционното решение и в частта относно присъдените разноски на Министерството околната среда и водите за сумата над 123 лева съразмерно на отхвърлената част от жалбата, като бъде осъдено Министерството да заплати на агенцията жалбоподател съдебни разноски в размер на 1829 лева съразмерно на уважената част от жалбата за предходните инстанции.

С оглед на изхода от спора в настоящото производството, направено от страните искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да присъди разноски съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от касационната жалба.

На касатора следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 1781 лева, съразмерно на уважената част от жалбата за касационната инстанция.

Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение като следва да му бъде присъдена сумата от 41 лева съразмерно на отхвърлената част от касационната жалба.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение