Решение № 6868 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1466/2011 г.

Решение № 6868 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1466/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Йордан Стефанов Калчев и Иван Стефанов Калчев чрез техния пълномощник срещу решение № 3890/29.11.2010 г. по адм. д. 1228/2009 г. на Административен съд София-град. Считат обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба Атанас Стефанов Калчев и район "Витоша" при Столична община не вземат становище. Ответникът Българска академия на науките чрез своите представители-юрисконсулти считат касационната жалба за неоснователна и претендират присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Българската академия на науките срещу заповед № РД-50-253/21.10.2005 г. на кмета на район "Витоша"-Столична община, с която на основание § 4, ал. 1, т. 2 ПЗРЗКИР е одобрена поправката в кадастралния план на имот без пл. № за попълване на нов имот пл. № 2256. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че актът за непълноти и грешки не е подписан от всички заинтересовани лица, в случая от Българската академия на науките. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че новонанесеният имот пл. № 2256 попада в имота, определен с граници съобразно заповед № УЗ-00-6/25.01.2005 г. на министъра на земеделието. С нея се запазва правото на ползване от БАН върху имот, актуван с акт за държавна собственост, при граници съобразно действащия регулационен план, одобрен със заповед № 627/12.12.1960 г., като имотът представлява Ботаническата градина на БАН. Към така установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. БАН има качеството на заинтересовано по смисъла на чл. 49 от Закона за кадастъра и имотния регистър лице. Поради това актът за непълноти и грешка следва да е подписан и от БАН. Липсата в акта за грешки и непълноти на подпис от страна на БАН сочи на незаконосъобразност на обжалваната заповед. С подписването на акта за непълноти и грешки от всички заинтересувани лица се удостоверява факта, че по отношение на имота липсва спор за материално право. Наличието на такъв спор е пречка за издаването на заповед за отстраняването на непълнотите или грешките, както е предвидено в чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. Ето защо, като е отменил обжалваната заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в полза на БАН следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лв. на основание чл. 143, ал. 1 АПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водено от горното, Върховният административен съд, второ отделение