Решение № 2471 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3436/2012 г.

ВАСV отделение20.02.2013 г.докладчик Мариета Милева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 104 от 18.01.2012 г. по адм. дело № 3625/2011 г. на Административен съд - Варна. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2471 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3436/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кънчо Петков Бонев против решение № 104 от 18.01.2012 г. по адм. дело № 3625/2011 г. на Административен съд - Варна, с което жалбата му против изричен отказ на районния прокурор на гр. Варна да му предостави информация по заявление вх. № 10382/26.08.2011 г., е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като исканата информация е обществена и не са налице основания за постановения отказ. Моли да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок за оспорване на съдебния акт и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Варна е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Аргументирано съдът приема, че отказът на районния прокурор на гр. Варна да предостави исканата по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) информация, е постановен в съответствие със закона - от компетентен орган, в предвидената в чл. 38 от ЗДОИ писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в текста, включително фактическите и правни основания за взетото решение. Правилно е и заключението на съдебния състав, че отказът на органа, да предостави по заявлението на Бонев с вх. № 10382/18.01.2012 г. информация и да даде отговор на следните въпроси: съгласно коя практика документите нямат пазарна стойност; известно ли е на прокуратурата, че застрахователните полици са ценни книжа и се заплащат; да посочи документ съгласно, който се определя значителността на престъплението "кражба"; само кражбата на пари ли се определя като значителна обществена опасност; осъществен ли е съставът на престъпление по чл. 194 от НК и защо не е изпълнена молбата на заявителя от 13.07.2011 г. от I-во РУП, е постановен при спазване на изискванията на ЗДОИ. Исканата информация не е обществена, тъй като не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от закона - не е свързана с обществения живот в Република България и не може да формира мнение относно дейността на задължения по закон субект. Поставените въпроси изискват становище и мнение на сезирания орган във връзка с лична преписка на жалбоподателя, т. е. предмет на искането не са сведения и данни, а обяснения във връзка с дейността на прокуратурата като орган, ръководещ разследването по конкретна преписка. Освен това като лице, засегнато от престъпление заявителят има право да се информира за хода на разследването и за предприетите процесуални действия, както и да ги обжалва по реда, предвиден в Наказателно - процесуалния кодекс, което изключва достъп до данни с такъв характер по реда на ЗДОИ (арг. от чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ). Ето защо като приема, че постановеният отказ е в съответствие с нормативните изисквания, не са налице основания за изпращане на т. 6 от заявлението на компетентния орган съгласно чл. 32 от ЗДОИ и на това основание отхвърля жалбата, съставът на Административен съд - Варна постановява съдебен акт, който кореспондира със закона. Поради всичко изложено Върховният административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд - Варна е валидно, допустимо и правилно, тъй като съответства на закона. Не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1