Решение № 8279 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16019/2010 г.

- (3 е вярната цифра) 19.04.2010 г. за имот № 3253 с площ от 432 кв. м по ПНИ за м. "Боровец - юг" в землището на кв. Галата, Община Варна. Касаторът счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно и по подробно развити съображения моли да бъде отменено. От ответника - Кмета на Район "Аспарухово" - Община Варна, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Светлана Стойчева Маринова е постъпило писмено Възражение, в което се оспорва изцяло касационната жалба като неоснователна и се моли да бъде отхвърлена, а обжалваното решение на ВАдмС оставено в сила като законосъобразно, правилно и обосновано. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Решението на съда е правилно, постановено е в съответствие с материалния закон. Правилен е изводът на съда за дължимост от жалбоподателя на местните такси във връзка с искането му до кмета на район "Аспарухово" на община Варна за издаване на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и скица към нея за процесния имот. Съгласно § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ със заповедта на кмета на общината, съдържаща индивидуализиране на имота, ведно със скицата към нея за този имот се финализира производството по възстановяване на собствеността върху новообразувания имот въз основа на влезлия в сила ПНИ и тази заповед е индивидуален административен акт. На жалбоподателя с уведомителното писмо е указано заплащане на такси по Наредбата на Общинския съвет за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна, на основание чл. 6, ал. 1, б. "е" и ал. 2 от ЗМДТ, и чл. 56, т. 1 от Приложение № 1 и т. 5.18, б. "в" от Приложение № 2 към нея. Таксите са от местно значение и заплащането им е свързано с администрирането на писменото искане до общината за издаване на заповедта и скицата към нея. Дължимостта им произтича от подзаконовия нормативен акт на Общински съвет Варна, издаден на основание чл. 9 от ЗМДТ. Разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от АПК е неприложима, тъй като тя се отнася за държавни такси. Неприложима за случая е и разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, предвиждаща недължимост на такси само в производството по ЗСПЗЗ пред съда. С оглед на това обосновано е прието от съда, че след като жалбоподателят не е внесъл дължимите такси във връзка с депозираното искане, мълчаливият отказ на кмета на район "Аспарухово" е законосъобразен. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен адвокат - пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 2439/25.11.2010 г. по адм. дело № 2288/2010 г., на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - гр. Варна, III отделение, ХХХIV състав отхвърля жалбата на Тодор Стефанов Ангелов от гр. София, против мълчаливия отказ на Кмета на р-н "Аспарухово" при Община Варна, да се произнесе по молбата му с вх. № УТ-94-Т

- (3 е вярната цифра) от 19.04.2010 г. за издаване на заповед на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността на имот № 3253 с площ от 432 кв. м по ПНИ за м. "Боровец - юг", к. р. 403, в землището на кв. Галата, община Варна. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че жалбата е неоснователна. От събраните по делото доказателства се установява, а и жалбоподателят не отрича, че не е платил определените с Наредбата на Община Варна такси за издаване на поисканата заповед и скицата към нея. По този начин той не е отстранил двукратно указаните му нередовности на молбата си. Според съда таксите са дължими, като се е позовал на чл. 12, ал. 3 от АПК, предвиждащ че не се събират държавни такси; на § 16 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който касае съдебните производства (при това не всички); на § 1, т. 2, б. "б" от ДР на Закона за администрацията (ЗА) определящ понятието "административна услуга"; на чл. 6, ал. 1, б. "е" от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) - че за административни услуги общините събират местни такси; на т. 5.18 от Приложение № 2 към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна, както и на чл. 56, т. 1 от Приложение № 1 към Наредбата. Посочил е, че с оглед на правната си характеристика заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ представлява декларативен индивидуален административен акт, а не конститутивен такъв, като за него като за услуга е определена цена от 50 лева, а за издаване на скица на недвижим имот е определена такса в размер на 15 лева за обикновена услуга и 30 лева за бърза услуга. Така постановеното решение е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Производството пред Административен съд - Варна е образувано по жалбата на Тодор Стефанов Ангелов, против мълчалив отказ на Кмета на Район "Аспарухово" при Община Варна по адм. преписка № УТ-94-Т

от 19.04.2010 г. за издаване на заповед и скица на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за имот № 3253 с площ от 432 кв. метра по ПНИ за м. "Боровец - юг", к. р. 403, землището на кв. Галата, община Варна. Съгласно § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета на общината. Законовата норма е детайлизирана с разпоредбата на чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, визираща съдържанието на самата заповед и задължителното прилагане към нея на скица на имота. Следователно заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ с приложената към нея скица е документ, финализиращ процедурата по възстановяване на собствеността върху новообразувани имоти и представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. В случая не може да намери приложение нормата на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, регламентираща освобождаването на правоимащите лица от заплащане на такса, но само по съдебни производства по ЗСПЗЗ. Неприложимо е и правилото на чл. 12, ал. 3 от АПК, на което се позовава Тодор Ангелов в хода на административното и първоинстанционното съдебно производство, доколкото визира събирането на държавни такси. В случая от инициатора на административното производство е поискано заплащане на местна такса, предвидена в Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна. В т. 5.18, б. "В" от приложение № 2 е посочено, че при приемането и обработването на искания, молби и жалби, свързани с издаване на заповед за придобиване право на собственост върху земя по § 4 от ЗСПЗЗ, се заплаща такса от 50 лева. Отделно от това в чл. 56, т. 1 от Наредбата е предвидена такса в размер на 15 лева за издаване на скица за недвижим имот. Дължимостта на двете такси от местно значение е определена в подзаконов нормативен акт, чието изпълнение е задължително както за административния орган, така и за жалбоподателя, подател на молбата за издаване на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В този смисъл невнасянето на определените такси изключват възможността да се приеме за незаконосъобразен оспореният мълчалив отказ на Кмета на Район "Аспарухово" да издаде поискания акт и същия е законосъобразен. Като е достигнал до същите правни изводи, Варненският административен съд е постановил решение, което е обосновано и съобразено с материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила.