Решение № 5853 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3497/2013 г.

Решение № 5853 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3497/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава тринадесета чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Гурково, област Стара Загора срещу решение № 3 от 16.01.2013 г. по адм. дело № 507 по описа за 2012 г. на Административен съд Стара Загора, 4 състав. С него е отменена заповед № Н-66 от 29.10.2012 г. на директора на Д "СП" Гурково и е върната преписката за определяне добавката по чл. 42г, ал. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания /ЗИХУ/ по молба на Дина Иванова Михова вх. № Н-66 от 9.10.2012 г. съобразно указанията на съда. Поддържа доводи за неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска отмяната му.

Ответникът - Дина Иванова Михова не взема становище по така подадената касационна жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Административният съд е разгледал жалба на Дина Иванова Михова срещу заповед № Н-66 от 29.10.2012 г. на директора на Д "СП" Гурково и е върнал преписката за определяне добавката по чл. 42г, ал. 2 от ЗИХУ по молба на Дина Иванова Михова вх. № Н-66 от 9.10.2012 г. съобразно указанията на съда. Съдът е установил от фактическа страна, че жалбоподателката пред първата инстанция е лице с 95% трайно намалена работоспособност, което се нуждае от чужда помощ. Също така, че е постъпила на 30.08.2012 г. в отделение за рехабилитация на специализирана болница в курортен комплекс "Слънчев бряг" с направление за хоспитализация от 29.08.2012 г. по клинична пътека № 237. Установено е, съгласно представената епикриза, че жалбоподателката е изписана на 6.09.2012 г. с описание на проведеното физиотерапевтично лечение, както и че в лечебното заведение тя е била с придружител, а специализираната болница е издала фактури, с които са доплащани суми. Установено е от административния орган, че е за избор на храна. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел заповедта за незаконосъобразна. Този извод е направен въз основа на анализ на текстовете от ЗИХУ, регламентиращи добавка за социална интеграция за хората с увреждания по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ и чл. 28, ал. 3 от Правилника за прилагането на ЗИХУ. Правоимащите и размерът на добавката се определя по чл. 42г от ЗИХУ. Съдът е извел правен извод за неправилност на мотивите на административния орган в смисъл, че неправилно органа приема, че лице с увреждания няма право на добавка след като лечението е заплатено от НЗОК. Обратното - съдът е приел, че лечението по клинична пътека е достъпно за всички граждани, а разликата от тези с увреждания се изразява в добавката за последните, която се предвижда на основание специален закон - Закона за интеграция на хората с увреждания и Правилника за приложението му.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗИХУ - Хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането. Според ал. 2 - Добавката по ал. 1 е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за:

1. транспортни услуги;

1. информационни и телекомуникационни услуги;

1. обучение;

1. балнеолечение и рехабилитационни услуги;

1. (отм., предишна т. 6 - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) достъпна информация;

1. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2006 г.) наем на общинско жилище;

1. (нова - ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2006 г.) диетично хранене и лекарствени продукти.

Според чл. 42г от същия закон - Лицата с трайни увреждания с над 90 на сто намалена работоспособност, децата с определени вид и степен на увреждане и военноинвалидите имат право на добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4, която се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист. Според ал. 2 - Лицата с трайни увреждания с определена чужда помощ получават двойния размер на добавката по ал. 1 за покриване на разходите за един придружител, ако ползват такъв.

Съгласно чл. 28, ал. 3 от Правилника за приложение на ЗИХУ добавката се ползва, когато не се получава на друго правно основание. В настоящия случай е установено па безспорен начин степента на трайно увреждане, наличието на придружител, балнеолечение и рехабилитационни услуги и издадено медицинско направление, както и допълнително заплатени разходи във връзка с това лечение. Така установените факти по безспорен начин попадат в цитираните текстове на ЗИХУ и Правилника за приложението му за изплащане на заявената добавка. Съдът правилно е приел, че заплащането на лечението по клинична пътека от бюджета на НЗОК е право на всяко осигурено лице като разликата с тези, с увреждания се изразява именно в получаване на добавката на основание специалния закон - ЗИХУ. Предвид изложеното не е налице получаване повече от една добавка за едно и също нещо на различни правни основания, както неправилно е приел административния орган в мотивите към обжалваната заповед. Предвид изложеното решението е постановено при отсъствие на пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение