Решение № 3099 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6361/2019 г.

Решение № 3099 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6361/2019 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-229 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат С. Б.-пълномощник на Е. Танчева-синдик на ЕТ "Фламинго 92-П. Рамчев", [населено място], срещу решение № 534 от 11.04.2019 г., постановено по адм. д. № 973/2018 г. от Административен съд С.-област. С него е отхвърлено оспорването на изричния отказ на началника на Общинската служба по "Земеделие" (ОСЗ)-П., обективиран в писмо с изх. № 0-РД-21-066 от 22.06.2018 г. за издаване на индивидуален административен акт, с който да нанесе промени в картата на възстановената собственост (КВС) съгласно надлежно заснемане и издаването на скица за имота. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на съдебното решение, като се релевират касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване касаторът в настоящото производство твърди, че съдът неправилно е възприел, че се касае за спор за материално право по чл. 14, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Съдът не бил обсъдил всички доказателства по делото, поради което решението му било необосновано. Твърди се освен това, че началникът на ОСЗ-П. е следвало да извърши исканата административна услуга, при представените доказателства и отговори от Областна дирекция "Земеделие" и Министерството на земеделието, храните и горите. По изложените съображения моли съда, да отмени обжалваното решение и да уважи жалбата срещу отказа на началника на ОСЗ-С.-област. Ответната страна по касация началникът на ОСЗ-П., редовно призован не изпраща представител и не взема становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение по подробно изложените мотиви. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че синдикът на едноличния търговец, обявен в несъстоятелност, чрез упълномощения адвокат, е обжалвал изричния отказ на началника на ОСЗ-П., направен с писмо с изх. № 0-РД-21-066 от 22.06.2018 г. да извърши административна услуга: 1) изготвяне на скица на имота по представения констативен нотариален акт № 167, том II, дело № 856/1995 г.; 2) трасиране и/или заснемане на имота и 3) въвеждане на промени в регистъра на имотите и регистъра на собствениците. Съдът е приел жалбата за допустима, а по същество за неоснователна, поради което я е отхвърлил. За да постанови този резултат съдът е установил фактите по спора относно издаденият констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по реда на чл. 18, ал. 2 от отменения Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията (ПРУПСДП). С него едноличният търговец е бил признат за собственик на основание покупко-продажба, по реда на чл. 18, ал. 2 ПРУПСДП върху дворно място ("Бригаден стан") с обща площ от 6251 кв. м, находящо се в землището на с. Р., местността "Долна муртова ливада", Софийска област, заедно с построените в него масивна стопанска сграда със застроена площ от 192 кв. м и метален навес със застроена площ от 496 кв. м, при съседи на имота: от две страни път и от две страни земеделски имоти. След подаване на искането за извършване на посочената административна услуга, разменената кореспонденция между МЗХГ и ОДЗ-С.-област на имота било извършено геодезическо заснемане, като от представената скица-проект за имот № 00/2038 е било установено, че при съвместяването му с КВС площта на имота по документ 6, 251 дка, а по заснемане била 6, 752 дка, той засягал следните имоти: 1) 5, 240 дка - имот 002024 – представляващ машинна станция, собственост на Д. поземлен фонд (ДПФ); 2) 0, 666 дка-имот 000001 (пасище, мера) собственост на община П.; 3) 0, 355 дка – имот 016200 (местен път) – собственост на община П.; 4) 0, 303 дка – имот 060019 (нива-нови граници), собственост на Ю. Йорданов; 5) 0, 128 дка-имот – 016201 (път IV клас), собственост на община П.; 6) 0, 060 дка – 016027 (полски път)-собственост на община П.; 7) МС с площ 0, 192 дка и 8) МС (хале) с площ 0, 496 дка. Неразделна част от отказа била приложената скица-проект на имота. В резултат на заснемането имотът не можел да бъде нанесен в КВС, поради това, че попадал върху чужди имоти и бил налице спор за материално право, който можел да се реши по съдебен ред по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. За останалите писма и кореспонденция от една страна между едноличния търговец и ОДЗ-С.-област и МЗХГ от друга, не е имало спор между страните. Въз основа на така установените факти, съдът е извел правни изводи, че отказът на началника на ОСЗ-П. е издаден от компетентен орган, а отказът от извършване на административната услуга по правната си същност е индивидуален административен акт, според чл. 21, ал. 3 АПК. Производството е уредено в Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, нарича в изложението само "Наредба № 49". Заявление за извършване на промени в КВС и регистрите към нея се подават от лицата по чл. 18, ал. 1 от Наредба № 49, а дейностите и услугите за поддържане на КВС са тези, описани в чл. 14, ал. 1. Целите за поддържането на КВС и промените в нея са описани в чл. 14, ал. 2 в осем точки. По делото е било установено, че планът за земеразделяне е бил преработен след 1995 г., т. е. след придобиването на имота от едноличния търговец, поради което придобитият от него имот не можел да се идентифицира в КВС. В хода на съдебното производство не е било установено едноличният търговец да е подавал искане до ОСЗ с придружаващите го документи за отразяване на имота в КВС и той не можел да се индивидуализира по граници, и не е отразен в регистрите към КВС. С. е приел, въз основа на извършеното геодезическо заснемане, че имотът не може да се индивидуализира в КВС и регистрите към нея. За имотите при геодезическото заснемане са били вписани за собственици по регистрите трети лица. Поради това на заявителя едноличен търговец е било невъзможно да се издаде скица за имота, която по правната си същност представлява копие от КВС и отразява състоянието на имота към датата на издаването й, съгласно данните в регистъра – чл. 3, ал. 2 от Наредба № 49. Въз основа на това съдът е извел правен извод, че скицата на имота може да се издаде когато той е отразен в КВС, като в конкретния случай безспорно било установено, че имотът не съществува в КВС и в регистъра на собствениците. След като имотът се припокривал с имоти, собственост на държавния поземлен фонд, община П. и с част от имот, собственост на физическо лице, имало спор за материалното право на собственост върху имота. По така изложените съображения съдът е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдебното решение е необосновано. Съдът е обсъдил всички събрани писмени доказателства, въз основа на които е извел и правните си изводи. Неоснователно е и оплакването, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон. ЕТ "Фламинго-92-П. Рамчев, в несъстоятелност, не е проявил дължимата грижа да изпълни разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗДС и да отпише от актовите книги имота, придобит въз основа на нотариален акт № 167. Поради това и имотът, придобит чрез посочения нотариален акт се е водил като собствен на държавния поземлен фонд, тъй като по делото е представен акт за държавна собственост № 1115 от 11.07.1995 г. Той не е участвал и при проведената процедура по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ при изработването на плана за земеразделяне. Не е обжалвал този план, поради което имотът му не е бил нанесен в КВС. С. чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 картата на възстановената собственост обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Имотът на П. Рамчев не фигурира в плана за земеразделяне, поради което не фигурира и в КВС. З. имот, който не фигурира в КВС, а заявителят му не фигурира и в регистъра на собствениците скица не може да бъде издадена, както правилно е възприел и административният съд. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебното решение като правилно следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение