Решение № 7680 от 19.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2402/2017 г.

Решение № 7680 от 19.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2402/2017 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Началника на РДНСК-Югоизточен район, против решение № 26/10.01.2017 г., постановено по адм. дело № 621/2016 г. по описа на Административен съд-Б., с което, по жалби на "КОРАЛ РЕЗИДЪНС" ЕООД и "ПРАЙМ ПРОПЪРТИ БГ" АДСИЦ, (след присъединяване на адм. дело № 691/2016 г. на АС-Б.), е отменена Заповед № ДК-10-ЮИР-11/19.02.2016 г. на Началника на РДНСК- ЮИР - за обявяване нищожност на одобрените инвестиционни проекти и Разрешение за строеж № 208/25.11.2009 г. и презаверката му от 09.11.2012 г., издадени от Главния архитект на О.- Ц., за обект: "П. В. мрежи и съоръжения и канално-помпена станция", находящ се в ПИ с идентификатор 44094.22.35 по КК на с. Л., общ. Ц.- местност "Рибарницата". Решението се преценява неправилно, доводите в него не са съобразени с установената фактическа обстановка по случая, противоречат на материалноправните разпоредби и не съответстват на целта на закона, настоява се за отмяната му. В съдебното заседание жалбата се поддържа от юрк. П. А., по съображенията изложени в нея. Сочи се като безспорно доказано по делото наличието на дюни в процесния имот, а изводът на съда, че това обстоятелство е установено през 2014 г., а отмененото разрешение за строеж е издадено през 2009 г., т. е. административният орган не е могъл да съобрази наличието на дюни към момента на издаване на отмененото разрешение за строеж, се счита неправилен и необоснован. За процесния строеж не е провеждана задължителната процедура по ОВОС, както и оценка за съвместимост по чл. 31 от ЗБР. В тази връзка, предвид разпоредбата на чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ, действала към момента на издаване на разрешението за строеж, при съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, въз основа на които се издава разрешение за строеж, задължително следва да има административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа, са условия за разрешаване на строителството по ЗООС, или друг специален закон. Досежно необходимостта от провеждане на процедури по ОВОС и оценка за съвместимост по ЗБР, за извършване на строителство в процесния имот, се извършва позоваване и на мотивите на окончателно решение по адм. дело № 7109/2016 г. на 5-членен състав на ВАС. Ответната страна - "КОРАЛ РЕЗИДЪНС" ЕООД, не се представлява, не е изразено становище по жалбата. Ответната страна - "ПРАЙМ ПРОПЪРТИ БГ" АДСИЦ, се представлява от адв. С. Г., преупълномощена, която оспорва жалбата, по изложените в писмения отговор и защита доводи. Сочи като правилен изводът в решението, че се касае за урбанизирана територия, доказано от всички събрани по делото доказателства, в това число представената скица, от наличието на влязъл в сила ПУП за имота, а и е потвърдено от вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза. При промяната на предназначението на имота е било издадено решение по ОВОС от 02.11.2004 г., на основание § 12 от ПЗР на ЗООС, което е влязло е сила на 23.06.2009 г. и е действало към момента на издаването на разрешение за строеж, има срок на действие 5 години, а не 3 години по силата на § 12а. Според този § срокът от 5 години се отнася за тези решения, които са издадени преди влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗООС. В допълнение, съгласно същия параграф, този срок започва да тече не от момента на издаване на решението по ОВОС, а от влизането му в сила, с оглед на което и след разглеждането на доказателствата по делото е видно, че разрешението за строеж е издадено в рамките на този 5-годишен срок. По отношение на изискванията по Закона за биологичното разнообразие, в редакцията на чл. 144, ал. 1, т. 4, която е била в сила към момента на издаване на разрешението за строеж, тя не е предвиждала такива изисквания. Правилно първоинстанционният съд е приел, че те са неотносими именно затова, че се касае за урбанизирана територия и, че имотът не попада, нито в защитена зона, нито в защитена територия. Независимо от всичко, дори да се приеме, че има някакви нарушения на екологичното законодателство, то те не са такива, които правят разрешението за строеж правнонетърпимо или непораждащо правни последици, съответно не са основания за обявяването му за нищожно, а биха били основания за отмяна по чл. 144, т. 4 АПК, и съответно е следвало да бъдат установени от органите на ДНСК при служебна проверка по чл. 156 ЗУТ. Доколкото по отношение на разрешението за строеж липсват основания за прогласяването на нищожността му, такива не се установяват и по отношение на акта за презаверяването му. О. Г. архитект на О. Ц., редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответната страна - "ВИТАТУР ИНВЕСТ" АД, редовно призовано, не се представлява, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че неправилно съдът е приел, че конкретният имот попада в урбанизираната територия, поради което са неприложими разпоредбите на чл. 93 от ЗООС и чл. 31 от ЗБР. При изяснена фактическа обстановка, съдът е тълкувал превратно събраните доказателства и избирателно е приложил относимата материално-правна уредба, поради което изводът за незаконосъобразност на обжалваната заповед на началника на РДНСК - ЮИР за обявената нищожност на процесното РС, е фактически и правно необоснован. За административния орган - главният архитект на общината, е съществувало задължение да уведоми съответния компетентен орган за извършване на преценка за начина на процедиране по реда на Наредба за ОС по чл. 31 от ЗБР, визирано в чл. 2, ал. 2 от същата. Посоченото задължение е обусловено от наличието на дюни в конкретния имот, имащи характер на местообитания по Приложения № 1 към чл. 6 ал. 1 от ЗБР. Мотивите за противното в съдебното решение, основаващи се на некартирането им по чл. 6 от ЗУЧК към 2009 г. и 2012 г., не следва да бъдат споделени, в която връзка коректно в касационната жалба е противопоставено Решение № 12/2013 г. на КС на РБ по к. д. № 9 от 2013 г. Предвид изложеното и подробните съображения в касационната жалба се установява, че РС и презаверката му са издадени в грубо нарушение на материалния закон в съответно действащите редакции към 25.11.2009 г. и 09.11.2012 г., а именно - на чл. 143, ал. 1, т. 4, чл. 144, ал. 1, т. 4, чл. 148, ал. 4, вр. ал. 8 от ЗУТ, на чл. 93, ал. 1, т. 1 и чл. 99, ал. 8 от ЗООС и на чл. 31, ал. 1 от ЗБР, както и на относимите подзаконови нормативни актове. В случая накърняването на законността е изключително силно, т. к. засяга устоите на конституционно установения и доразвит в текущото законодателство административноправен ред. След като е налице същностно засягане на реда на държавно управление, тези актове не пораждат абсолютно никакви правни последици, т. е. те са нищожни. Поради това, като е обявил РС и презаверката му за нищожни, се счита, че началникът на РДНСК е приложил правилно закона. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба, като насочена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. От данните по делото се установява, че със заповед № РД-01-133/28.02.2006 г. на кмета на община Ц., с цел промяна на предназначението, за поземлени имоти № № 000130,000133 и 021001, е одобрен проект за ПУП-ПРЗ, като са обособени УПИ I - за хотелски комплекс, с конкретизирани показатели на застрояване и УПИ II - за озеленяване, в ПИ с идентификатор 44094.22.35, м. "Рибарницата" с площ 40407 кв. м. Тази заповед е издадена след прието, на основание чл. 99, ал. 2 ЗООС, решение по оценка на въздействието върху околната среда № 09-05/2004 г., с което Директорът на РИОСВ-Б. е одобрил осъществяването на инвестиционно предложение: "Изграждане на хотелски комплекс в имоти № 000130,000133 и 021001, м. "Рибарницата", землище с. Л., общ. Ц.", при конкретно посочени условия, като в т. 1.2 е посочено да се съобразят отстоянията на локалното пречиствателно съоръжение със сградите на обекта, съобразно изискванията на Наредба № 7 и нормите на проектиране на канализационните мрежи. В мотивите на решението е посочено, че реализацията на инвестиционното предложение ще оказва незначително въздействие върху околната среда, с оглед изготвения експертен анализ и доклада по ОВОС, отпадъчните води на обекта ще се отвеждат в локално пречиствателно съоръжение и не се очакват отрицателни въздействия върху водните екосистеми. Дружествата-ответници в производството, са придобили собствеността върху имота с нот. актове № 57/2006 г., № 177/2006 г., № 178/2006 г., № 179/2006 г., № 180/2006 г. и № 182/2006 г. и са вписани като собственици в кадастралния регистър. На 25.11.2009 г. Гл. архитект на община- Ц. е издал Разрешение за строеж № 208, за строеж: "П. В. мрежи и съоръжения и канално-помпена станция", за ново строителство в имота, III категория, въз основа на съгласувани, на 18.11.2009 г. и влезли в сила проекти. На 09.11.2012 г. разрешението за строеж е било презаверено. Одобреният инвестиционен проект, разрешението за строеж и презаверката му, влезли в сила, са били обявени за нищожни с процесната Заповед № ДК-10-ЮИР-11/19.02.2016 г., предмет на оспорване пред АС-Б., по жалба на "КОРАЛ РЕЗИДЪНС" ЕООД и "ПРАЙМ ПРОПЪРТИ БГ" АДСИЦ. Същата е издадена от Началника на РДНСК-Югоизточен район, на основание чл. 216, ал. 6 от ЗУТ, при приет за допустим и основателен протест изх. № 10694/15 от 30.12.2015 г. на прокурор от Окръжна прокуратура Б., поради допуснати при издаването на Разрешение за строеж № 208/25.11.2009 г. съществени нарушения на императивни законови разпоредби на нормативната уредба по опазване на околната среда и устройството на територията, които са толкова тежки и радикални, че са правно нетърпими. С обжалваното решение, след преценка за основателност на оспорването, съдът е отменил процесната заповед за обявяване на нищожност на одобрените инвестиционни проекти, на Разрешение за строеж № 208/25.11.2009 г., както и на извършената му презаверка на 09.10.2012 г. Приел е, че административният акт е издаден от компетентния орган - началника на РДНСК, Югоизточен район, в рамките на правомощията му по чл. 216, ал. 6 ЗУТ, в съответната форма, без констатирани съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Относно твърденията в заповедта, за нарушаване на правилата по съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти, е изложил подробни съображения, след проследяване на разпоредбите на чл. 142, ал. 4 и ал. 5 ЗУТ (ДВ бр. 53/2012 г., в сила от 13.07.2012 г.), на чл. 143, ал. 1 ЗУТ и настъпилите изменения, че изискванията за съответствие на предвижданото строителство със Закона за опазване на околната среда (ЗООС), Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), или друг специален закон, са въведени с промяна на ЗИД на ЗУТ, ДВ бр. 82/2012 г., в сила от 26.11.2012 г., т. е. след одобряването на инвестиционния проект, издаването на разрешението за строеж и неговата презаверка, затова и не са приложими в конкретния случай. И. Р. по ОВОС № 09-05/02.11.2004 г. на Началника на РИОСВ-Б. за инвестиционното предложение "Изграждане на хотелски комплекс" е посочено като загубило правното си действие, (след изтичане на 5 г. от издаването му, по арг. от чл. 99, ал. 8 ЗООС), както към датата на издаването на разрешението за строеж - 25.11.2009 г., така и към тази на презаверката му - 09.10.2012 г. Посочено е също, че строежът не попада сред инвестиционните предложения, за които се изисква задължително оценка на въздействието върху околната среда (чл. 92 ЗООС и т. 35, б."а" на Пр. № 1 и сред тези, за които следва да се извърши преценка за необходимостта от ОВОС, съобразно чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 и т. 12, б. "в", тъй като ПИ 44094.3.515 представлява урбанизирана територия. Имотът не попада в в защитена територия, затова и отпада приложението на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредбата по чл. 31а ЗБР, а по отношение на частичното наличие на пясъчни дюни в имота е посочил, че административният орган е мотивирал този факт с представената от СГКК специализирана карта и регистър на пясъчните дюни, (от които е видно, че в ПИ 44094.3.515 има "сиви дюни"), които обаче са приети в периода м. IХ-м. Х 2014 г., с оглед което издаването на разрешението за строеж през 2009 г. и презаверката му през 2012 г. не е било възможно да бъдат съобразени с тях. Решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила, в частта му за отмяна на заповедта по отношение на прогласената нищожност на одобрените проекти и разрешението за строеж. От анализа на посочените в нея като нарушени правни норми, действително се налага извода, че същите не могат да обосноват нищожност на цитираните, влезлите в сила одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Относно обявеното за нищожно презаверяване на разрешението, административният орган не е разполагал с компетентност. Съгласно чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ /приложима ред. ДВ бр. 65/2006 г./, инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се одобряват по заявление на възложителя и след представяне на административни актове по ЗООС или специален закон, които в зависимост от вида и големината на строежа се изискват като условие за разрешаване на строителството. Към датата на издаване на процесното разрешение за строеж разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗООС, (ДВ бр. 77/2005 г.), е изисквала преценка за необходимостта от извършване на ОВОС за инвестиционните предложения за ново строителство, дейности и технологии, съгласно приложение № 2, в случая, т. 12: "туризъм и отдих", б. "в" - ваканционни селища, хотелски комплекси извън урбанизирани територии и съпъстващи дейности, невключени в приложение № 1. Видно от приложената по делото графична част на ОУП, одобрен със заповед № РД-02-14-776/13.08.2008 г., на министъра на регионалното развитие и благоустройството, (действал към момента на издаване на строителните книжа, със спряно действие от 07.02.2014 г.), процесният имот попада в зона Ок - рекреационна устройствена зона, предназначена за курорт и съпътстващи дейности, т. е - извън урбанизирана територия, независимо от конкретното предназначение на имота за курортна територия с хотелски комплекс, съгласно одобрения ПУП-ПРЗ. Този извод се налага от анализа на относимите разпоредби в устройствения закон - чл. 7, ал. 1, (определящ урбанизираната територия, с пояснението "населени места и селищни образувания"), чл. 8, ал. 1, т. 1, чл. 124а, ал. 1 ЗУТ, § 5, т. 10 ДР ЗУТ, както и в други закони - ЗСПЗЗ (чл. 56в, ал. 1), ППЗОЗЗ (чл. 53, ал. 4), § 1, т. 13 от ДР на Закона за здравето и пр., разграничаващи териториите на урбанизирани и такива с устройствен план извън тях, с предназначение за обекти, характерни за урбанизираните територии - за курортни, вилни, спортни и др. нужди. Т. е. за да бъде изключен един ПИ от обхвата на защитена територия, не е достатъчно да е била проведена процедура за промяна на неговото предназначение в такова за застрояване, в случая за отдих, а е необходимо този имот да попада в границите на населено място или селищно образувание, определени със застроителните и регулационни планова или околовръстни полигони - арг. от чл. 6, ал. 2 ЗЗТ. Това, че в КК имоти с променено предназначение и с предвиждане за застрояване са отразени като урбанизирана територия, не може да обвърже съда в изводите му, тъй като въпросът е правен и може да се изведе само въз основа на установените факти, за конкретния имот. С общото за целия комплекс Решение по ОВОС № 09-05/02.11.2004 г. на директора на Регионална инспекция - Б. към МОСВ, издадено на основание чл. 99, ал. 2 ЗООС, е одобрено осъществяване на инвестиционното предложение за изграждане на хотелски комплекс в имот с идентификатор 44094.22.35, за чието функциониране се налага изграждането на процесния обект - "П. В. мрежи и съоръжения и канално-помпена станция", при конкретно посочени условия, с указан в него три годишен срок на действие. Това решение съдът обосновано е приел, че е загубило правното си действие, както към настоящия момент, така и към момента на издаването на разрешението за строеж - 25.11.2009 г. и неговата презаверка - 09.11.2012 г., по арг. от чл. 99, ал. 8 ЗООС. Този извод се споделя, тъй като решението е по ОВОС, издадено на основание чл. 99, ал. 2 ЗООС и съгласно действащата към момента на издаването му редакция на чл. 99, ал. 8 ЗООС, (ДВ бр. 91/2002 г.), при незапочнато строителство и дейности, е валидно за срок от три години, считано от датата на издаването му, както е и посочено в него. Изменението и допълнението на разпоредбата, (в смисъла, че решението по ОВОС губи правно действие, ако в срок от 5 години от датата на издаването му не е започнало осъществяването на инвестиционното предложение, което се установява с проверка от контролните органи по околната среда), е прието с ДВ, бр. 77 от 2005 г., а § 12а, ал. 2 ПЗР ЗООС /ДВ бр. 53/2012 г./, на който се извършва позоваване, не е била част от действащото право към датата на одобряване на инвестиционния проект и издаване на процесното разрешение за строеж. Ето защо обстоятелството, че към момента на издаването на разрешението за строеж, решението по ОВОС е загубило сила, не обосновава извод, че то е правно нетърпимо и непораждащо правни последици - за инвестиционното предложение в имота е било издадено решение по чл. 99, ал. 2 ЗООС, касае се за нарушение на материалния закон. Доводът в жалбата, че за строежът не била издадена оценка за въздействие, тъй като ВиК мрежите не били включени в доклада на РИОСВ, е несъстоятелен - както вече се посочи по-горе, в т. 1.2 на Решението са дадени изрични указания по разположението им и конкретно с кои актове да бъде съобразено то, а от друга страна този строеж е с предназначение да обслужва целия комплект и е част от инвестиционното предложение за изграждането му. Изискванията на чл. 143, ал. 1, т. 4 и чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ, въведени с изменението на тези разпоредби от 2012 г. /ДВ бр. 82/2012 г./ - за одобряване на инвестиционните проекти след представяне на влезли в сила индивидуални административни актове по ЗБР и др., са неотносими към преценката за валидност на процесното разрешение за строеж, тъй като към датата на издаването му такова изискване устройственият закон не е предвиждал. В тази връзка, констатираното нарушение по чл. 31, ал. 4 ЗБР, представлява също нарушение на материалния закон. Имотът не попада в защитени зона по смисъла на ЗЗТ и територия по смисъла на ЗБР, вещото лице е установило и, че имотът не е част от защитената територия на Националната мрежа "Натура 2000", не е налице и хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимост, ДВ бр. 73/2007 г. В отговор на поискано от "Прайм пропърти БГ" становище, (относно наличие на пясъчни дюни в имоти 000130,000133 и 021001, на 25.06.2013 г.), директорът на РИОСВ-Б., с писмо № 4578 е заявил, че според наличните към момента цифрови данни, вкл. модели за разпространение на дюнни природни местообитания, в ПИ 44094.22.35, м. "Рибарницата", няма пясъчни дюни, а цитираните имоти не попадат в защитена територия по смисъла на ЗЗТ и в защитени зони по смисъла на ЗБР (прил. 2 от заключението на в. л.). Както правилно е отразено в решението, наличието на пясъчни дюни в процесния ПИ административният орган е мотивирал с представената от СГКК специализирана карта и регистър на пясъчните дюни, (от които е видно, че в ПИ има "сиви дюни", върху 104 кв. м. от цялата му площ от 40407 кв. м. ). Тези актове обаче, са приети в периода м. IХ-. Х 2014 г., с протокол № 21-83/19.09.2014 г. на Комисията по чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1/16.09.2008 г. за създаването и поддържането на специализираните карти и регистри на обектите по чл. 6, ал. 4 и ал. 5 ЗУЧК, поради което е обоснован изводът, че издаването на разрешението за строеж през 2009 г. и презаверката му през 2012 г. не е било възможно да се съобразят с тях. Обратното би означавало нарушаване стабилността на влезлите в сила актове. Освен това, съгласно чл. 6, ал. 4, т. 4 ЗУЧК, пясъчните дюни "са публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна", а в производството липсват данни за утвърдени АДС (изискване по ал. 11) и за процедирано изменение на КККР - такова по ал. 10 на чл. 6 ЗУЧК, дюните са обозначени в имот - частна собственост, без известяването на собственика за изготвянето на специализираната карта. Що се отнася до позоваването на касатора на постановеното от петчленен състав на ВАС решение № 14279/23.12.2016 г. по адм. дело № 7109/2016 г., то не може да бъде съобразено, тъй като предметът на производството е свързан с наложена строителна забрана - ПАМ, имаща значение, съгласно правилата на ЗУТ, към изпълнението на предвидено строителство. Неоснователно е касационното оплакване, че е неправилна преценката в съдебния акт досежно въведената със ЗИД на ЗУТ (ДВ бр. 82/2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) разпоредба на чл. 143, ал. 1, т. 4 ЗУТ, като в тази връзка следва да се има предвид, че с ИД на ЗУТ, обн. ДВ бр. 77/27.09.2005 г., е въведена нова т. 4, на ал. 1 на чл. 143 ЗУТ, изискваща инвестиционните проекти да се съгласуват и одобряват въз основа на представено становище на министъра на околната среда и водите, за строеж на обекти, за изграждането на които е необходимо разрешително по чл. 104, ал. 1 ЗООС. За несъстоятелността на това възражение е достатъчно да се подчертае, че предвиденото с изменението от 2005 г. на ЗУТ съгласуване с МОСВ, се отнася за изграждане или експлоатацията на рискови предприятия и съоръжения, цели предотвратяване и ограничаване на промишлено замърсяване и големи аварии с опасни вещества, нямащи общо с процесния комплекс и обслужващата го ВиК мрежа, неотносимо е и не съставлява "грубо нарушение и неспазване на разпоредбите на ЗУТ, ЗООС и ЗБР". Нищожност на издадено от компетентен орган разрешение за строеж може да бъде разкрита при установяване за допуснати груби нарушения на материалния закон, които правят съществуването му правно нетърпимо и препятстват настъпването на целените с него правни последици. Тази хипотеза би била налице при разрешаване на строеж напр. при липса на подробен устройствен план, в защитена територия или зона, в имот публична собственост и пр. В случая посочените нарушения на материално правни норми на ЗООС и ЗБР, представляват основания за отмяна по чл. 146, т. 4 АПК, които е следвало да бъдат установени и санкционирани от органите на строителния контрол - при служебната проверка по чл. 156 ЗУТ, или в инстанционно производство пред съда. Изложеното обосновава правилността на извода в касираното решение за липса на правни и фактически основания за прогласяване нищожност на влезлите в сила одобрен проект и разрешение за строеж № 208/25.11.2009 г. Основният критерий, определящ валидността и законосъобразността на инвестиционните проекти и разрешенията за строеж, е тяхното съответствие с предвижданията на ПУП. С позоваване на изводите на вещото лице, съдът е отбелязъл съответствие с предвижданията на действащия за имота ПУП-ПЗР, одобрен със заповед № РД-01-133/28.02.2006 г., който не е променян, до датата на издаването на оспорената заповед не е изменян и инвестиционният проект. Не води до различни от посочените изводи и фактът, че към момента на постановяването на решението по ОВОС, на одобряването на подробния устройствен план, на промяна предназначението на земята и на изключването на имота от горския фонд, собственик (инвеститор) е бил друг правен субект, тъй като предвиждането е в зона, определена с ТУП на общината за вилно строителство, а актовете касаят конкретно този имот и към датата на придобиването му от ответните дружества, са влезли в сила. В заключение, дори да се приеме, че към настоящия момент издадените строителни книжа - проекти и разрешение за строеж не са съобразени с действащото екологично законодателство, това би било основание същите да бъдат отменени като незаконосъобразни, но не и като нищожни, но само в производство по инстанционен контрол, по реда на чл. 149 ЗУТ, по реда и в сроковете по чл. 156 ЗУТ, при проявена от органа активност и професионална прецизност, възможността за което е преклудирана. С оглед горното, касираното решение, като постановено при липса на отменителни основания по чл. 209, т. 3, АПК, в тази му част, следва да бъде оставено в сила. Що се отнася до презаверката на Разрешение за строеж № 208/2009 г., извършена на 09.11.2012 г. и също прогласена за нищожна с процесната заповед № ДК-10-ЮИР-11 от 19.02.2016 г., се установява следното: По време на съдебното производство, е прието изменение на ЗУТ, обн., ДВ, бр. 101/2015 г., в сила от 28 декември 2015 г. Създадена е нова ал. 5 на чл. 153, съгласно която отказът за презаверка на разрешението за строеж се съобщава по реда на АПК на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2 и подлежи на обжалване по реда на чл. 215 от Кодекса, в 14-дневен срок от съобщаването. Нормата е с процесуален характер и има действие занапред, а липсва преходна разпоредба, която да урежда висящите производства, затова и е приложима за настоящото. Отпадането на административния ред за оспорване пред началниците на РДНСК, съгласно новата ал. 5 на чл. 153, не се отнася само за отказа на главния архитект на съответната община за презаверка на издадено разрешение за строеж, но и до случаите, в които се е произнесъл с позитивен акт, презаверявайки разрешение за строеж, както в случая. Съгласно разпоредбата на чл. 216, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, на обжалване по законосъобразност пред началниците на РДНСК подлежат отказите за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, (когато не са съставна част на комплексния проект за инвестиционна инициатива) и разрешенията за строеж, (заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, когато такива се изискват), и отказите за издаването им, (когато не са съставна част от комплексния проект за инвестиционна инициатива). Видно е, че заповедите, издадени по реда и на основание чл. 153, ал. 3 ЗУТ, за презаверяване на издадени и с изтекъл срок разрешения за строеж, не попадат в категорията актове, които подлежат на обжалване пред началника на РДНСК, съгласно цитираната специална разпоредба на ЗУТ. За същите ще е приложима нормата на чл. 215, ал. 1 ЗУТ - за оспорване пред съответния административен съд по местонахождението на имота. Това, че в новата ал. 5 на чл. 153 ЗУТ изрично са визирани само отказите на главните архитекти за презаверка, не води до друг извод. От една страна не е указан от законодателя различен режим за оспорване на различаващите се по съдържание актове, издадени от един и същ орган, а от друга страна - в болшинството от случаите правен интерес от оспорване е налице при неуважено искане за презаверка, редки са хипотезите, при които заявител с уважено искане за презаверка би оспорил, и то частично, позитивен за себе си акт. Затова в случая, след като се е произнесъл (след 28.12.2015 г.), по извършената презаверка на разрешението за строеж при липса на компетентност, Началникът на РДНСК-ЮИР е издал нищожен в тази му част акт, която следва да бъде прогласена от настоящия състав, тъй като за нищожността съдът следи служебно. Като се е произнесъл по заповедта и в тази й част, с участието на издателя й, който не може да бъде страна в производството, съдът е постановил частично недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и производството - прекратено, по отношение на Началника на РДНСК-ЮИР, а делото следва да се върне на същия съд, за ново произнасяне по постъпилия на 30.12.2015 г. протест на ОП-Б., в частта му досежно акта на Гл. архитект за презаверка на разрешението за строеж. Разноски в настоящето производство не се присъждат на ответната страна "Прайм пропърти БГ"АДСИЦ, тъй като не са поискани нито в отговора по жалбата, нито в писмената защита, нито в съдебното заседание. Мотивиран така, Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и ал. 3 АПК,