Решение № 9124 от 23.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3721/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на секретар на Община Бургас, подадена чрез гл. юрк. Полихронова, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу решение 927/02.02.2024 г. по адм. дело 1665/2023 г. на Административен съд - Бургас. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопризводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 , т.3 АПК. Иска отмяна на решението. Ответникът - Г. А. И. оспорва основателността на касационната жалба и моли обжалваното решение зда се остави в сила. Ответникът Т. М. П. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение съдът е разгледал по същество и е отменил решение 94-01-19469/2/28.07.2023г. на гл. секретар на Община-Бургас, с което е постановен отказ на Община-Бургас да признае решение за развод, постановено в Норвегия от службата на областен управител в област Бюскерюд, държавна администрация в Осло и Викен, Норвегия, Социален и семеен отдел, реф. 2003/1183 от 17.12.2003г., с което е прекратен бракът между ответниците по касационната жалба Г. А. И. и Т. М. И.. Постановил е изпращане на преписката на административния орган - секретаря на Община-Бургас за изпълнение указанията, дадени с настоящото решение и е осъдил ответника за заплати на жалбоподателя направените по делото разноски. Съдът е приел, че е сезиран с жалба на Г. А. И. против решение 94-01-19469/2/28.07.2023г. на гл. секретар на Община-Бургас, с което е постановен отказ на Община-Бургас да признае решение за развод, постановено в Норвегия от службата на областен управител в област Бюскерюд, държавна администрация в Осло и Викен, Норвегия, Социален и семеен отдел, реф. 2003/1183 от 17.12.2003г., с което е прекратен бракът между ответниците по касационната жалба Г. А. И. и Т. М. И.. По делото установено от фактическа страна, че ответникът по касационната жалба Г. А. И. е подал заявление 94-01-4107/06.02.2023г. и допълнително заявление вх. 94-01-19469/21.06.2023г.с отправено искане за признаване на чуждестранен акт, удостоверяващ прекратяването на гражданския брак, сключен между него и Т. М. И.. Приложено е решение за развод от Службата на областния управител в област Бюскерод, Даржавна администрация в Осло и Викен, Норвегия, Социален и семеен отдел, реф. 2003/1183 от 17.12.2003г., с което е прекратен бракът между лицата. Подписът и качеството на служителя и достоверността на печата на длъжностното лице, подписало този документ са удостоверени със заверка Апостил на Кралство Норвегия под 2022-142749, извършена на 14.11.2022 г. в гр. Драмен от Л. Р. - старши администратор в Държавната администрация в Осло и Викен. Истинноста на подписа на преводача е удостоверен със заверка изх. 93/22102.202Зг, на К. Д. - завеждащ Консулстката служба , Посолсво на Р България в гр. Осло. Представено е и Удостоверение от Данъчната служба, Служба за гражданска регистрация на Норвегия от 02.05.2023г., която удостоверява предишното семейно положение на заявителя, а именно женен за Т. М. И. за периода от 29.05.1997г. до 17.12.2003г., като в удостоверението е посочено, че считано от 17.12.2003г. заявителят е разведен. Подписът и качеството на служителя и достоверността на печата на длъжностното лице, подписало този документ са удостоверени със заверка Апостил на Кралство Норвегия под 2023-155747, извършена на 08.05.2023 г. в гр. Драмен от Л. Р. - старши администратор в Държавната администрация в Осло и Викен. Преписът от удостоверението с извършените заверки и преводът е представен в нотариално заверен препис, удостоверяващ подписа на преводача с рег. 2671/31.05.2023г. по описа на нотариус с рег. 255 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд-Бургас. Към заявленията е приложено Удостоверение реф. 2023/13.980 от 08.05.2023г. от държавното управление на провинциите Осло и Викен, Норвегия, подписано от Л. М. А. главен изпълнителен директор, удостоверяващо, че областният управител е разрешил развода между лицата на 17.12.2003г. по молба на съпругата и същият е окончателен. Подписът и качеството на служителя и достоверността на печата на длъжностното лице, подписало този документ са удостоверени със заверка Апостил на Кралство Норвегия под 2023-155755, извършена на 08.05.2023 г. в гр. Драмен от Л. Р. - старши администратор в Държавната администрация в Осло и Викен. Преписът от удостоверението с извършените заверки и преводът е представен в нотариално заверен препис, удостоверяващ подписа на преводача е удостоверен със заверка с per. 2669/31.05,2023 г,, извършена от И. К. - нотариус в район - Районен съд Бургас, per. 255 на Нотариалната камара на Р България; Представена е и декларация по чл. 117, т. 3 и 4 от КМЧП от 06.02.2023г. от жалбоподателя със заверка на подписа, извършена на 06,02.2023г, с per. 1723, от В. Д. - нотариус в район PC Бургас, с per. 491 на Нотариалната камара, В административното производство служебно е изискана и приложена към преписката справка от НБД Население - Пълни данни за Т. М. И., от която е видно, че същата е сключила граждански брак с г-н Г. А. И., за което в Република България е съставен акт за брак 0092/29 05.1997г. та 5-то кметство Бургас. С оспорения отказ, обективиран в решение 94-01-19469/2/28.07.2023г. на гл. секретар на Община-Бургас е постановен отказ на Община-Бургас да признае решение за развод, постановено в Норвегия от службата на областен управител в област Бюскерюд, държавна администрация в Осло и Викен, Норвегия, Социален и семеен отдел, реф. 2003/1183 от 17.12.2003г., с което е прекратен бракът между лицата с мотив че е висящ в производство пред съд граждански спор относно наличието на брачната връзка между страните не са налице предпоставките на чл.117 КМЧП за признаване на представените чуждестранни съдебни актове. Пред административния съд установено, че пред РС-Несебър е образувано гр. д. 1387/2022г. по искова молба на Т. М. И. за прекратяване на гражданския брак сключен с Г. А.И., предявени са и небрачни искове за предоставяне на семейното жилище, придобито през 2007г. и възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата. По това дело е постановено съдебно решение 541/29.12.2023г., което не е влязло в законна сила. По делото са представени от жалбоподателя и отговор на Норвежката дирекция по въпросите на децата, младежите и семействата до Министерство на правосъдието на Р. България ведно с превод, по повод отправена международна съдебна поръчка по посоченото гр.д. 1387/22г. на РС-Несебър, в който е дадено подробно описание на процедурата по разтрогване на брака в Норвегия, като органът изрично посочва, че свидетелството за развод, приложено по делото /съответно към запитването/ потвърждава, че бракът между Г.А.И. и Т.М. И. е разтрогнат чрез развод, както и че повече не са законно женени, считано от 17.12.2003г.. Отразено е, че тази информация се потвърждавала допълнително и чрез Норвежкия национален регистър на населението. В отговора е посочено, че разводът в Норвегия се урежда от специален Закон за браковете. Компетентният орган в .Норвегия, който постанановява развод съгласно параграф 21 е губернатора, като сега се нарича ,,Statsforvalteren , а преди се наричал Fwlkesmannen , а в случая решението е издадено именно от този орган, като същото е влязло в сила. Въз основа на така установените факти съдът е приел оспорения отказ за незаконосъобразен административен акт, който е издаден в нарушение на чл. 146, т.3 АПК - съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в това, че административният орган- секретар на община Бургас не е уведомил другата страна в административното производство Т. М. И. за подаденото заявление и образуваното административно производство, като същата е била лишена от право на участие в образуваното административно производство и е била лишена от възможността да изрази становище по заявлението на жалбоподателя за признаване на чуждестранно решение, че бракът й със заявителя е прекратен. Поради неуведомяването на тази заинтересована страна, административният орган е взел решението си, преди да може да установи има ли спор между страните по смисъла на чл.118, ал.2 КМЧП относно условията за признаване на чуждестранното решение и в зависимост от наличието или липсата на такъв да предприеме съответните действия. Решението на Административен съд - Бургас е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя мотивите на административния съд за това, че при образувано административно производство в същото следва като страни да бъдат конституирани всички граждани или организации, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права и задължения. Следва да се посочи, че съгласно чл. 26 АПК конституирането на страните е вменено като задължение на административния орган. Правилно е преценено от административния съд, че секретарят на община Бургас не е конституирал Т. М. И. като страна, доколкото неговия административен акт би имал действие и за нея. Към тези мотиви следва да се добави и следното: Административният орган е преценил, че исканото признаване не може да се извърши, доколкото от служебна справка в деловодната система на РС - Несебър и от самия заявител се установява висящност на гр. д. 1387/2022г. за развод с ищец Т. М. И. и ответник Г. А. И., което към момента на издаване на административния акт е било насрочено за 19.09.2023г.. Това обстоятелство е обсъдено в съдебното решение на АС - Бургас, в мотивите на което се сочи, че по делото вече е постановено съдебно решение 541/29.12.2023г., което към датата на постановяване на обжалваното решение не е влязло в сила. Настоящата инстанция не може да установява факти, относими за делото, съобразно забраната, съдържаща се в чл. 220 АПК, поради което и не може да събира доказателства за същите. Този факт е следвало да бъде установен още в рамките на административното производство, а административният орган е бил длъжен да спре производството пред себе си на осн. чл. 54, ал.1 т.5 АПК, още повече, че съдебното решение , освен имащо действие за страните по него, ще вмени задължение на длъжностното лице по гражданско състояние за изпълнение. Предвид изложеното правилно административният съд е приел, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е отменил отказа на секретаря на община Бургас. След връщане на преписката при административния орган, същият следва да събере доказателства за влизане в сила на посоченото в решението на АС - Бургас дело за развод и да се произнесе съобразно всички фактически обстоятелства, установени в административното производство. Водим от горното, Върховният административен съд