Решение № 7256 от 1.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4261/2018 г.

Решение № 7256 от 1.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4261/2018 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Б., гражданин на Тунис, срещу решение № 1119 от 22.02.2018 г., постановено по адм. дело № 10183/2017 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу решение № 15601/11.08.2017 г. на председателя на ДАБ при МС. Ж. счита, че решението е незаконосъобразно поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. По подробно изложени аргументи моли да бъде отменено. В съдебно заседание пред ВАС касаторът се явява лично и чрез преводач заявява, че поддържа касационната жалба, търси закрила в България, като накратко описва бежанската си история. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), гр. С., чрез надлежно упълномощен процесуален представител - юрисконсулт М. оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С. - град, П. отделение, 6 състав, в производство по реда на чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) вр. с чл. 145-178 от АПК, е отхвърлил оспорването по жалбата на Р. Б., гражданин на Тунис, срещу решение № 15601 от 11.08.2017 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, спазена е предвидената в закона форма, същото съдържа всички изискуеми реквизити, при постановяване му не са допуснати нарушения на процесуалния закон, издадено е в съответствие с материалния закон и с целта на закона. За да отхвърли жалбата на Б. срещу решението на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведените две интервюта. Прието е, че в конкретния случай бежанската история не съдържа факти и обстоятелства, които да попадат в понятието "преследване" по смисъла на чл. 81 от ЗУБ по някоя от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В справката за страната няма данни за преследвания на християни, респ. на лица, сключили брак с християни. Самият чужденец също не заявява това да е поначало характерно за Тунис, а заявява, че конкретно в рода и племето му това не било редно. Съдът е счел, че бежанската история не следва да се кредитира, дори и само при анализ хронологията на събитията, посочени от молителя. Установено е, че чужденецът е напуснал Тунис цели две години след брака си. През този период, по негови думи, се е връщал три пъти в родината си, като единият път е бил там цели осем месеца. През това време не се установява да му се е случило нещо, което да бъде квалифицирано като преследване, във връзка със сключения от него брак. Обстоятелството, че чуждият гражданин е имал затруднения от личен и социално - битов характер не е основание за предоставяне на статут. Б. е напуснал легално Тунис със самолет през Турция и същия ден за България. В случай, че той или семейството му са имали някакви проблеми, едва ли същите биха могли спокойно да организират напускането си от страната. Първоинстанционният съд е приел, че не съществуват никакви достоверни доказателства, че жалбоподателят е бил принуден да напусне държавата си по произход поради това, че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства. Справката за Тунис не съдържа подобна опасност, а за предоставяне на хуманитарен статут се изисква висока степен на безогледно насилие. Направен е извод, че не са налице основанията нито за предоставяне на бежански статут, нито за предоставяне на хуманитарен статут. Съдебното решение е правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, както и при липса на нарушения на съдопроизводствените правила (а не както се твърди на първа страница в касационната жалба - нарушение на административнопроизводствените правила, което представлява порок на административен акт, а не на съдебно решение). Съдът е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. П. А. съд С. - град, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от жалбоподателя причини да напусне страната си - не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Изтъкнатите причини са от личен и семеен характер и не обосновават наличието на основанията по чл. 8 от ЗУБ. Съдът правилно е посочил, че съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, Р. Б. предоставя статут на бежанец на чужденец, който изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. За това, какво обхваща понятието "преследване" по смисъла на закона е дадено законово определение в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 на ЗУБ - нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Необходимо е преследването да е било насочено към самия кандидат за бежански статут, а не да е поначало съществуващо в страната, от която идва. Затова изложените от лицето твърдения, т. нар. "бежанска история", се преценяват конкретно и индивидуално. Обосновано съдът е стигнал до извод, че в конкретния случай бежанската история не съдържа факти и обстоятелства, които да попадат в понятието "преследване" по някоя от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В справката за страната няма данни за преследвания на християни, респ. на лица, сключили брак с християни. Самият чужденец също не заявява това да е поначало характерно за Тунис, а заявява, че конкретно в рода и племето му това не било редно. Наред с това бежанската история не следва да се кредитира, дори и само при анализ хронологията на събитията, посочени от молителя. Чужденецът е напуснал Тунис цели две години след брака си. През този период, по негови думи, се е връщал три пъти в родината си, като единият път е бил там цели осем месеца. През това време не се установява да му се е случило нещо, което да бъде квалифицирано като преследване, във връзка със сключения от него брак. Неубедително спрямо твърдението за преследване звучи това, че не е потърсил помощ от страна на държавата, защото така било прието в неговия род. По този начин не може и да се предположи, че ако беше потърсил помощ от държавата, нямаше да получи такава. В този смисъл правилно органът е приел, че като кандидатът не е съобщил в полицията за отправените му заплахи, с това свое действие доброволно се е отказал от закрилата, която е можело да му се предостави от неговата държава., а освен, че не се е обърнал към полицията, молителят не е потърсил и възможност за вътрешно разселване. Обосновани са изводите на съда и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Р. Б. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е мотивирал решението си именно с установеното актуално положение в държавата на произход на чужденеца. Жалбоподателят не е заявил да има проблеми, свързани с вътрешно-политическата обстановка в Тунис. В конкретния случай, от изявленията му е видно, че същият не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Не се установяват и тежки посегателства спрямо личността на жалбоподателя, както и изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. С оглед изложеното, като е отхвърлил жалбата на Р. Б., Административен съд С. - град е постановил правилно решение, което не страда от твърдяните пороци, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,