Решение № 5184 от 20.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6144/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири (ДПУСЯ), против решение 3083/10.05.2024 г., постановено по адм. дело 1743/2024г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Посочва, че съдът неправилно не е установил, че предписанието е издадено при липса на материална компетентност от страна на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, след като водният обект /водоем и изградената към него дига/, които е разпоредено да бъдат премахнати с оспореното предписание, не е част от речното легло на яз.Ада дере. Сочи също, че поземленият имот, в който е предписано да бъдат извършени действия за изпълнение на предписанието не е предоставен за управление на ДПУСЯ, поради което извършените действия по премахване биха били незаконни. Излага съображения и за непоследователност на мотивите на съда, което води до необоснованост на съдебното решение. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което се отмени обжалвания административен акт. Претендира присъждане на направените по производството разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна директорът на Басейнова дирекция Източнобеломорски район /БД ИБР/, чрез процесуалния си представител служител с юридическо образование Гавраилова, с писмен отговор и писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение, като правилно и обосновано, да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените в касационната жалба основания и извърши вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт, с оглед съответствието му с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е оставена без разглеждане жалбата на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири в частта й, с която се иска отмяна на Предписание, обективирано в т.1 от Писмо с изх. КД-05-1658(8)/06.12.2023 г., издадено от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район като незаконосъобразно и е прекратено производството по делото в тази му част, и е отхвърлена жалбата на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири в частта, в която е поискано прогласяването на нищожността на Предписание, обективирано в т.1 от Писмо с изх. КД-05-1658(8)/06.12.2023 г., издадено от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че язовир Ада дере, находящ се в землището на с.Асеновец, общ.Нова Загора, обл.Сливен - публична общинска собственост /актуван с АПОС 388409.09.2019 г./, с договор за дарение 329/18.08.2020 г. е дарен на държавата и с акт 6214 от 02.09.2020 г. за същия, правата за управление на язовира са предоставени на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири, което по силата на чл. 139а, ал. 6 от ЗВ упражнява правата и изпълнява задълженията на собственик на язовирната стена и съоръженията към нея. Установил е, че на 17.08.2023 г., във връзка с последващ контрол на издадено предписание на ДПУСЯ да се осигури проводимостта на водоприемника 500 м. след язовирната стена като се премахнат израсналите във водното течение дървета, дънери и храсти със срок на изпълнение 09.07.2023 г., обективирано в писмо с изх. КД-08-104(10)/09.12.2022 г. на директора на БДИБР, е извършена проверка от служители на БД ИБР, отразена в Констативен протокол Сл-299/17.08.2023 г. При проверката е констатирано, че водоприемника до 500 м. след язовирната стена не е почистен, като на място е установено и, че след основния изпускател на язовира в границите на 500-те метра след язовирната стена, е изграден малък водоем с площ около 3 300 кв.м. със земно-насипна дига с начало при географски координати 42°32'31" СШ и 25°56'54" ИД и край при географски координати 42°32'32" СШ и 25°56 55 ИД с дължина около 55 м., който възпрепятства отвеждането на водите от яз.Ада дере и/или преминаването на високи води. Във връзка с установеното, директорът на Басейнова дирекция Източнобеломорски район издал предписание, обективирано в писмо с изх. КД-05-1658(8)/06.12.2023 г., адресирано до изпълнителния директор на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири", съгласно т.1 от което, с цел възстановяване на естественото състояние на водоприемника след язовирната стена на яз. Ада дере, разположен в землището на с. Асеновец, общ. Нова Загора, обл. Сливен, установеният водоем и изградената към него дига следва да бъдат премахнати до 31.07.2024 г. Предписанието е оспорено по административен ред пред Министъра на околната среда и водите, с постъпила жалба в БД ИБР с вх. КД-05-1658(9)21.12.2023 г. подадена от Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири, която ведно с административната преписка и становище на БД ИБР е изпратена в Министерството на околната среда и водите, посредством Акстър Комуникатор - система, за обмен на електронни документи и постъпила в Министерството на околната среда и водите, където е регистрирана с Ж-180/28.12.2023 г. Жалбата е изпратена и на хартиен носител до Министерството на околната среда и водите, с писмо с изх. КД-05-1658(12)28.12.2023г., посредством Български пощи ЕАД и постъпила в Министерството на околната среда и водите на 02.01.2024 г., видно от известие за доставяне с бар код ИД PS 4040О15816. С Решение 8 от 26.01.2024 г. на министъра на околната среда и водите, жалбата на ДПУСЯ е отхвърлена и е потвърдено предписанието, издадено от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, обективирано в т.1 от писмо изх. КД-05-1658(8)/06.12.2023г. по описа на Басейнова дирекция Източнобеломорски район. Решението на министъра на околната среда и водите е получено в деловодството на ДПУСЯ на 26.01.2024 г. с вх. УСЯ-630(19)/26.01.2024 г. и е било изпратено до Басейнова дирекция Източнобеломорски район с писмо с вх. КД-05-1658(11)/26.01.2024г. С писмо с изх. УСЯ-630(20)/09.02.2024 г. на ДПУСЯ е изпратена жалба срещу Предписание, обективирано в т.1 от Писмо с изх. КД-05-1658(8)/06.12.2023 г., чрез директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район до АССГ, входирана в Басейнова дирекция с вх. КД-05-1658(12)/12.02.2024 г. При така установената фактическа обстановка съдът е направил извод за просрочие на жалбата, като подадена извън нормативно установения срок и като такава я е счел за недопустима за разглеждане относно нейната законосъобразност. Съдът е приел оплакването за нищожност на оспорения акт за неоснователно и е отхвърлил жалбата в тази й част. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към същите и не следва да ги преповтаря. Не са налице сочените от касатора пороци на атакувания съдебен акт, представляващи отменителни основания, налагащи неговата отмяна. Предмет на обжалване пред АССГ е било Предписание, обективирано в т.1 от Писмо с изх. КД-05-1658(8)/06.12.2023 г., издадено от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район. В уведомителното писмо, което представлява индивидуален административен акт, в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК е посочено пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване. След като жалбоподателят е направил избор и е упражнил правото си по чл. 81, ал. 1 от АПК да оспори писмо с изх. КД-05-1658(8)/06.12.2023 г., по административен ред пред по-горестоящия административен орган - министъра на околната среда и водите, правилно първоинстанционният съд, в съответствие с разпоредбите на чл. 97, ал. 1 и ал. 5 и чл. 149, ал. 3 във връзка с ал. 1 от АПК и предвид тълкувателно решение 6 от 30.06.2015 г. по т. дело 4/2013 г. на ОСС, І и ІІ колегия на ВАС, е приел жалбата, против Предписание, обективирано в т.1 от Писмо с изх. КД-05-1658(8)/06.12.2023 г., издадено от директора на БД ИР, депозирана от жалбоподателя и входирана в БД ИР с вх. КД-05-1658(12)/12.02.2024 г. - четиринадесет дни след законоустановения срок, за просрочена и недопустима за разглеждане. Правилно съдът е счел, и че произнасянето на горестоящият административен орган, след изтичане на срока по чл. 97, ал. 1 АПК не санира просрочието на жалбата срещу първоначалния административен акт, тъй като срокът по чл. 149, ал. 3 от АПК е преклузивен. Настоящият състав споделя и изводите на първоинстанционния съд, че в случая не е приложима хипотезата на т. 1 от тълкувателно решение 6 от 30.06.3015 г. на ВАС, първа и втора колегия по тълкувателно дело 4/2013 г., с оглед на това, че в оспорения индивидуален административен акт изрично е посочена както възможността му за оспорване по административен ред, така и възможността му за оспорване по съдебен ред. Предвид изложените съображения, като е оставил без разглеждане и е прекратил в тази част производството по делото съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Правилни са и изводите на АССГ, че оспореният административен акт не е нищожен, като в тази връзка не се споделят доводите на касатора. Съгласно установената съдебна практика и правна теория, при липса на изрично нормативно формулирани основания за нищожност на административните актове, нищожен е този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици. С оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове /чл. 146, т. 1 - т. 5 от АПК/ се налагат следните изводи: 1. всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2. порокът във формата е основание за нищожност, когато неспазването й води до недействителност на акта, приравнява се на липса на форма въобще, а оттам - и на липса на волеизявление; 3. допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до липса на волеизявление; 4. липсата на законова опора, т.е. липсата на приложима по време, място и лица материалноправна норма при издаването на конкретния административен акт; пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; актът е изцяло лишен от законово основание; актът със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган и 5. при превратно упражняване на власт. Изискването за съответствие с целта на закона обуславя нищожност само тогава, когато преследваната цел е различна от законноустановената и не би могла да се постигне с никакъв акт. Съобразявайки горното, настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспореното предписание не е нищожно. В изпълнение разпоредбата на чл.154, ал.3 от ЗВ директорът на басейнова дирекция провежда държавната политика за управление на водите на басейново ниво, като на основание чл. 155, ал. 1, т. 22 от ЗВ издава предписания в рамките на компетентностите си по този закон. Поддържането на проводимостта на речно корито от вредното въздействие на водите, като дейност по управление на водите превенция, съгласно § 1, т. 30 от ДР на ЗВ, е от компетентността на органите по управление на водите, чиито правомощия са посочени в разпоредбата на чл. 188, ал. 1, т. 1 ЗВ. Ето защо директорът на басейновата дирекция или оправомощени от него длъжностни лица при осъществяването на контрол, съгласно чл. 188, ал. 1, т. 1 ЗВ разполагат с материална компетентност да издават предписания на основание чл.155, ал. 1, т. 22 ЗВ. Спорният по делото въпрос е, процесният обект, който е разпореден да бъде премахнат /водоем и изградената към него дига/ попада ли в приложното поле на Закона за водите или е строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Съобразявайки становищата на РДНСК и ДНСК, приложени в административната преписка, съгласно които водния обект не притежава характеристиките на строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, а се квалифицира като повърхностно водно тяло във вид на водоем и част от канал и легалните определения на понятията "воден обект, "водно тяло и "повърхностно водно тяло, дадени в § 1, т. 34, т. 37 и т. 59 от ДР на ЗВ, както и констатираното, че посоченият обект препятства проводимостта на речното легло при отвеждането на водите от язовира и преминаването на високи води към речното легло след язовирната стена на яз. Ада дере", се налага извода, че съществуването му е пряко свързано с поддържане проводимостта на речното легло. Следователно премахването му обезпечава възстановяването на естественото състояние на водоприемника след язовирната стена на яз. Ада дере" и директорът на БДИБР е компетентен да упражни контролните си правомощия, в изпълнение разпоредбата на чл. 138, ал. 4, т. 5 от ЗВ. Като собственик на яз.Ада дере, ДПУСЯ има задълженията по чл.139, ал. 2 от ЗВ и тъй като процесното водно тяло е разположено в рамките на 500-те метра след язовирната стена на яз. Ада дере", законосъобразно, в кръга на материалната си компетентност директорът на БД ИБР е издал процесното предписание. По изложените съображения, както правилно е приел и първоинстанционния съд, оспореното предписание е издадено от компетентен орган в кръга на предоставената му материална и териториална компетентност. Не се констатират и тежки пороци във формата на оспорения акт, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до липса на волеизявление, липса на законова опора при издаване на акта и превратно упражняване на власт от издателя на акта, поради което оспореното предписание не е нищожно. Като е достигнал до този извод, първоинстанционният съд, е постановил правилно решение и в тази част, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника е дължимо юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение