Решение № 17374 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2255/2019 г.

Решение № 17374 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2255/2019 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на И. И. от [населено място], чрез пълномощник, против решение № 7810/20.12.2018 г., постановено по адм. д. № 4080/2018 г. по описа на Административен съд С.-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на Иванов срещу заповед № 3384 з-402/20.10.2017 г. на началника на 09 РУ–СДВР за отказ за подновяване срока на валидност на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно нарезно оръжие. Касационният жалбоподател релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че както административният орган, така и административният съд неправилно са приели, че той не е обосновал наличието на основателна причина за подновяване на разрешително за носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания административен акт. Ответникът началникът на 09 РУ–СДВР, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. С оспореното решение Административният съд С.-град е отхвърлил жалбата на И. И. срещу заповед № 3384 з-402/20.10.2017 г. началника на 09 РУ – СДВР за отказ от подновяване срока на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно нарезно оръжие на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. След като е обсъдил представените по делото доказателства и доводите на страните, съдът е заключил, че е осъществено от фактическа страна материалноправното основание за постановения отказ. Съдът е приел, че посочените от Иванов обстоятелства не са от естество да мотивират нуждата от самооохрана, респективно, не налагат необходимост за жалбоподателя да разполага с оръжие. Преценил е, че оспорващият не е ангажирал доказателства, които да водят на извод за наличие на реална заплаха за живота, здравето и имуществото му и тези на негови близки или за съществуването на обосновано предположение за посегателство върху личността или имуществото на лицето и неговото семейство. Съдът е посочил, че жалбоподателят има издадено разрешение за носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие с цел самоотбрана за служебни цели. Решението е правилно. Административното производство пред началника на 09 РУ–СДВР е започнало с искане за подновяване срока на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие. Независимо от това дали става въпрос за производство, инициирано по реда на чл. 76 ЗОБВВПИ /издаване на разрешение/ или за такова по реда на чл. 87 /подновяване на разрешение/, във всеки случай заявителят следва да докаже наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на благоприятстващ за лицето административен акт. В конкретния случай, при безспорно установената фактическа обстановка, съдът е достигнал до правнообоснован извод, че отказът е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Приел е, че лицето няма основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на разрешение. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и оплакванията на жалбоподателя. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства в подкрепа на възраженията на касатора, нито такива, обуславящи различно фактическо положение от възприетото от съда и, съответно, водещо до други правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Законът е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на доказана необходимост от носене и употреба. Изложените доводи по отношение необходимостта от самоохрана във връзка с работата му като охранител са неотносими към настоящото производство, още повече, че лицето притежава разрешение за носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за служебни цели. Органът преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоохрана на основата на твърденията на молителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Въз основа на събраните материали по преписката съдът правилно е приел, че те не сочат на потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на жалбоподателя и неговото семейство. По изложените съображения решението на Административния съд С.-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за заплащане на разноски за защита от юрисконсулт, претенцията е доказана по основание. На основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс в полза на Столична дирекция на вътрешните работи следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд