Решение № 60246 от 12.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1265/2021 г.

Решение № 60246 от 12.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1265/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов Производството е по чл. 290 ГПК. Разглежда се касационна жалба на касационна жалба на Община Монтана, чрез пълномощник адв. В. Д., срещу решение № 12109 от 14.10.2020 г по в. гр. дело № 1999/2019 г. Софийски апелативен съд, По иска на Г. И. И. с правно основание чл. 49 ЗЗД е определено и присъдено обезщетение на неимуществени вреди за претърпяна от ищеца злополука на 11.09.2017 г, при кото е получил травматично увреждане след спъване и падане в резултат на липсващи плочки – елемент от бетоновата настилка на поддържана от общината пешеходна и паркова зона в центъра на града Присъденото на първа инстнация обезщетение от 9000 лв с решение от 20.07.2018 г по гр. д № 141/2017 г на Окръжен съд - Монтана е потвърдено, като въззивният съд е завишил обезщетението за неимуществени вреди от причиненото засягане на здравето физически и психически болки и страдания, на 20 000 лева. С обжалваното решение допълнително са присъдени още 11000 лева със законната лихва от датата на увреждането Потвърдено е отхвърлянето на иска до пълния предявен размер, в която част въззивното решение е влязло в сила. Касаторът е обжалвал решението изцяло като незаконосъобразно и необосновано. Ищецът, според собствените му твърдения, е паднал в резултат на спъване, а не от "стъпване" върху необезопасена плочка, при това състоянието на тротоарната настилка не е създавало риск и в района на детската площадка няма случаи друг да е пострадал. Оплакването е за прекомерно завишен размер на определеното обезщетение за неимуществени вреди в следствие на съществено нарушение на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на критерия в чл. 52 ЗЗД от въззивния съд. Не са обсъдени всички обстоятелства от значение за размера на обезщетението. Претендират се разноски. В писмен отговор и защита по същество ответникът по касационната жалба Г. И. И., чрез адв. Н. В. я оспорва. Събрани са нови доказателства пред въззивния съд - заключение на медицинска експертиза от лекар-специалист. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Претендира се присъждане на възнаграждение за безплатно осъществена адвокатска защита. С определение № 60499 от 16.06.2021 г въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си по обезщетението за неимуществени вреди, определено съгласно чл. 52 ЗЗД и да изложи съображения при значително му увеличаване в сравнение с пресъденото от първоинстанционния съд, при съобразени от двете инстанции едни и същи обективни обстоятелства от значение за размера, съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд На поставения въпрос е даден положителен отговор в изтъкнатото от зашитата реш. № 139/28.01.2021 г по т. д № 1780/2019 г на ТК на ВКС, който отговор е установен в практиката на ВКС и се възприема от настоящия състав на 3-то г. о на ВКС (реш. № 187/2015 г по гр. д № 829/2015 г ІІІ г. о). Въззивния съд е инстанция, разглеждаща съдебния спор по същество, поради което следва да обоснове в мотивите си размера на обезщетението, което определя по справедливост съгласно критерия на чл. 52 ЗЗД. Ревизирането на изводите на първоинстанционния съд са косвен резултат от тази дейност. Въззивният съд обсъжда конкретните обстоятелства от значение за определянето на обезщетението по размер, указани в ППВС № 4/1968 г, а когато не възприема определеното на първа инстанция обезщетение за неимуществени вреди по справедливост и изменява неговия резмер, мотивира решението си в насоката, указана в установената съдебна практика на ВКС. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства, не само с отражение върху здравето и психиката му, но създаващи и социален дискомфорт за определен период от време, които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. За да формира законосъобразно извод за конкретното проявление на претендираните неимуществени вреди, съдът следва да съпоставя относимите обстоятелства, без да отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други и при определяне на обезщетението по размер винаги да държи сметка за обществения критерии за справедливост (реш. № 187/2015 г по гр. д № 829/2015 г ІІІ г. о), тъй като аналогични случаи следва да се обезщетяват равностойно. Касационната жалба е частично основателна. Въззивният съд се е отклонил от указанията в ППВС № 4/1968 г, доразвити в практиката на ВКС, което е довело неправилно прилагане на критерия в чл. 52 ЗЗД Съдът е обсъдил ангажираните гласни доказателства за установяване на оспорвания от ответника по иска механизъм на произшествието. Изводите на въззивния съд относно причинната връзка и противоправността на бездействието неоснователно се оспорват от касатора. Правилно въззивният съд е приел, че общината е отговорна за бездействие при поддържката на тротоарната настилка като е посочил, че наличието на детска площадка с нарушена или повдигната конструкция или неправилно поставени плочки, или липсващи такива представлява неосигуряване на условия за безопасно движение по пътищата, съответно неизпълнение на задълженията на общината и съобразно приетото в практиката на ВКС от гледна точка на деликтната отговорност, като посоченото деяние ангажира отговорността на общината по реда на чл. 49 ЗЗД. При претендирани и установени неимуществени вреди следствие претърпяно травматично увреждане на здравето, въззивният съд конкретно е изтъкнал в мотивите си възрастта на пострадалия /ЗЗ години/, конкретно е посочена и продължителността на ползвания отпуск по болест. Временно ищецът е бил нетрудоспособен от 11.09.2017 г до 14.12.2017 г. Абстрактно е позоваването на икономическата конюктура в страната за 2017 г, като предвид социално-икономическите условия към този момент, обезщетение в присъдения от въззивния съд размер не се обосновава. Естеството и степента на травматичните увреждания могат да се окачествят като една средна телесна повреда и една лека, но и при тази квалификация въззивния съд не е преодолял абстрактното обобщение. Не става ясно кое конкретно и установено по делото обстоятелство от значение за определяне на обезщетението е обосновало завишаване в оспорвания от касатора размер, в решаваща степен. Понятието "справедливост"в чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. В мотивите въззивният съд е следвало да посочи конкретните обстоятелства, конкретното им проявление и значението им за размера за обезщетението /реш. 148/2018 г по гр. д № 3923/2017 г 4-то г. о, реш. № 63/2016 г по гр. д № 5124/2015 г на 3-то г. о, реш. № 163 от 04.10.2016 г. по т. д. № 3456/2015 г. на I т. о и др / По делото е установено, че на 11.09.2017 г., в светлата част на деня (около 17. 30 ч. ) и и докато разхождал двете си деца в близост до Театъра в централната част на града, ищецът стъпил на място, където имало извадени плочки от настилката и паднал на земята върху левия си крак. В резултат, съгласно поставената му диагноза (протокол на медицинска комисия от 24.10.2017 г. и Епикриза от 14.09.2017 г.) ищецът е получил счупване на левия фибуларен малеол, за което му е приложена гипсова имобилизация на долен ляв крайник и ортеза, мобилизираща коляното на десния крак, на който е получил разкъсани връзки Свидетели на инцидента незабавно му оказали съдействали за придвижването до болницата, където му е оказана необходимата медицинска помощ. Според заключението по първата допусната съдебно-медицинска експертиза, касае се за неразместена фрактура на левия фибуларен малеол, получена вследствие на падането, както и дисторзио/растежение/ на връзките на дясната глезенна става. На ищеца е направена гипсова имобилизация на левия крак за период от 45 дни. Поради разтежението десния глезен също е бил обездвижен за период от 21-28 дни. Периодът на лечение на тази комбинирана травма е около 45 дни плюс добавени 15-20 дни период на рехабилитация, като няма негативни последици върху здравословното състояние на пострадалия. Ищецът е оспорил заключението, като съдът е изслушал повторна съдебно-медицинска експертиза, констатирала същото лечение и състояние. Изводът е за временно разстройство на здравето, неопасно за живота с оздравителен период от около 60 дни при липса на усложнения, при нормален оздравителен процес. Костното срастване е протекло нормално и без усложнения, при извършения личен преглед на 06.06.2018 г. пострадалият се придвижва самостоятелно и без промяна в походката, не са установени ограничения в обема на движенията и патологични отклонения извън нормите. Възстановяването от дисторзията на десен глезен е напълно и без последствия. Въззивният съд е допуснал допълнителна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице- неврохирург, Експертизата е изследвала и взела предвид данните за претърпяна от ищеца през 2016 че операция от дискова херния. След тази операция ищецът също е напълно възстановен и същата няма няма пряка причинно-следствена връзка с болките и страданията в областта на краката след процесния инцидент от 11.09.2017 г. След допълнително извършения личен преглед на 11.03.2020 г допълнителната екпертиза е дала заключение за пълно възстановяване на ищеца. Твърдението на И. като касационен жалбоподател включително е, че възстановяването му не е пълно и не може да бъде пълно. При оценката на поддържаните от ищеца субективни оплаквания обаче решаващ е обективният, медицински критерии, като приетите по делото заключения на вещи лица следва да бъдат кредитирани. Продължителността на лечебния и възстановителен процес е била 2 месеца, счупването е без разместване и лечение е провеждано чрез обездвижване, без оперативна намеса. Провеждана е физеотерапия до пълно възстановяване. Травматичното увреждане не е имало трайни и необратими последствия за здравето. Инцидентът и наложеното от него лечение и обездвижване се е отразил върху живота и ежедневието на ищеца и в психически и социално-битов аспект в степен, установена от събраните гласни доказателства. Последиците от преживяното и най- вече изтъкваното накърняване на способността на ищеца да участва пълноценно в грижите за двете си малолетни деца, го затормозявало поради създалите се затруднения което също следва да се съобрази при обезщетяването, но в случая с отчитане на неудобства и негативни изживявания, които не надхвърлят обичайните. Пострадалият е възстановил двигателната си активност в пълна степен, но следва да се отчете, че поради съчетаната травма в началото на възстановителния период ищецът е могъл да се придвижва единствено в инвалидна количка. Касиране на въззивното решение в една част се налага поради незаконосъобразното прилагане на критерия на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението по размер Въззивният съд е изложил съображения за степента на негативните изживявания през периода на лечение и възстановителния период, свързаното с тях затруднение в ежедневието, но краткият (за този вид увреждания ) период на пълно и трайно възстановяване при ищеца е следвало да бъде съобразен в решаваща степен. С оглед съществуващите в страната обществено икономически условия, присъденият от въззивния съд размер на обезщетение не кореспондира с установените вреди. Установените по делото травматични увреждания, определящи за характера и естеството на произтеклите болки и страдания при ищеца, конкретно установената тежест и интензивност - не във висока степен, тъй като счупването не е довело до разместване на костта и неврологични усложнения, като се има предвид и благоприятно протеклият възстановителен процес, който не е бил продължителен, но също така и внезапно стеклите се битови неудобства и затормозяващи затруднения, при съчетано прилагане на критериите "продължителност на болките и страданията" и "последици от получените увреждания" обезщетение за неимуществените вреди в размер на 10 000 лева е справедливо и достатъчно. Определеното от въззивния съд обезщетение следва да се намали до този размер, над който претендираното и присъденото от този съд е прекомерно За разликата искът следва да се отхвърли. Разноските, с оглед изхода на делото, следва да бъдат присъдени окончателно от настоящата инстанция. Ищецът е направил 2984 лева разноски, от които 2959 лв още в първа инстанция, като в хода на обжалванията пред втора инстанция, включително в настоящето производство е бил защитаван безплатно На основание чл. 28, ал. 2 ЗАдв съобразно уважената част от иска, възнаграждението на представляващия адвокат, включително за защита срещу касационната жалба в частта, в която е неоснователна, следва да се присъди в тежест на ответника. Ответникът е установил разноски общо в размер на 3880 лв, от които 980 лв държавни такси при въззивното и касационно обжалване, а останалото е заплатено по договор за правна помощ. Пред въззивната инстанция спорен предмет е пълният предявен размер на иска от 29 000 лева, поради което възражението за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение за защита при въззивното обжалване от 1400 лв е неоснователно. От тези разноски, съобразно отхвърлената част от иска и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да му заплати 2522, 40 лева. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 1043, 57 лв. Ответникът също така следва за бъде осъден за заплати на адв. Н. И. В. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 1050 лева Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати и дължимата държавна такса по сметка на ВКС върху присъденото обезщетение, в размер на 400 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.