Решение № 14391 от 1.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7923/2013 г.

Решение № 14391 от 1.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7923/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Люцкан Кънчев Маджаров, от гр. Бургас против решение № 902/18.04.2013 г. по адм. дело № 505/2013 г. на Административен съд - Бургас в частта му, с която е отхвърлена жалбата му срещу акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 1218567/07.12.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с решение № 10/29.01.2013 г. на директора на ТД на НАП - Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 101, ал. 5 (предишна ал. 4 - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) от Закона за здравето, § 3 ПЗР на Закона за здравето (ЗЗ) и § 10а и § 49 от ПЗР на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата - директорът на ТД на НАП - гр. Бургас не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С АУЗД № 1218567/07.12.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас е установено, че облагаемият доход на Люцкан Маджаров за 2008 г. е в размер на 7943,41 лева, от който след приспадане на удържаните задължителни осигурителни вноски от 1030,07 лева се формира годишна данъчна основа в размер на 6931,34 лева. Удържан е авансов данък от 691,30 лева и няма дължим данък за довнасяне. Органите на НАП са приели, че липсва основание за ползване на декларирано данъчно облекчение след като са дали указания на жалбоподателя за ангажиране на доказателства за удостоверяване на обстоятелствата във връзка със заявената от него трайно намалена работоспособност и последният не е представил валидно експертно решение. На основание чл. 106, ал. 1 ДОПК с издадения АУЗД за финансовата 2008 г. на Люцкан Маджаров е отказано ползване на данъчно облекчение по реда на чл. 18 ЗДДФЛ и тъй като същият не е подал коригираща декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2008 г. е установен ДОД в размер на 691,30 лева. С решение № 902/18.04.2013 г. по адм. дело № 505/2013 г. Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на Люцкан Кънчев Маджаров, от гр. Бургас срещу акт за установяване на задължение по декларация № 1218567/07.12.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с решение № 10/29.01.2013 г. на директора на ТД на НАП - Бургас. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗДДФЛ сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със 7920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението. Заявилото привилегията лице удостоверява обстоятелствата досежно трайно намалената работоспособност с валидно експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. (чл. 23 ЗДДФЛ) Съдът обосновано е приел, че жалбоподателят е лице с ТНР 80% и отговаря на изискванията на чл. 18 ЗДДФЛ, но законосъобразно не е ценил приложеното към преписката експертно решение на ТЕЛК - общи заболявания при МБАЛ - Бургас № 0449/15.02.2006 г. в което е определен срок на инвалидността 01.02.2007 г. Люцкан Маджаров е придобил лична пенсия за осигурителен стаж и възраст след 01.02.2007 г. съгласно разпореждане № 4305127547/18.04.2007 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Бургас като пенсията е отпусната от 01.03.2007 г. Съгласно чл. 101, ал. 5 (предишна ал. 4 - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) ЗЗ видът и степента на увреждане на лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване се определят пожизнено. Преосвидетелстването на тези лица може да се извърши по тяхно искане или по искане на контролните органи на медицинската експертиза. Отчитайки срока на действие на експертното решение и началния момент на пенсиониране на жалбоподателя, изводите на съда, че процесният акт на органите на медицинската експертиза по оценка на работоспособността не удостоверява пожизнено определени вид и степен на увреждането са обосновани и законосъобразни. По тези съображения законосъобразно органите на НАП са изискали годен документ удостоверяващ ТНР и след като не им е бил представен са отказали данъчно облекчение. Законосъобразни са изводите на съда и досежно неотносимостта на хипотезите на § 3 ПЗР на Закона за здравето и § 49 ПЗР на Закона за данъците върху доходите на физическите лица към настоящия случай. Разпоредбите третират основания за придобиването на пожизнено определена степен на ТНР за лица навършили 65-годишна възраст и освидетелствани до 31.12.2004 г. или навършили 65-годишна възраст след тази дата, но в срока на експертното решение. Цитираната в касационната жалба съдебна практика касае различни от настоящата хипотези и не е приложима с оглед конкретиката по спора. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение