Решение № 12871 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 751/2012 г.

Решение № 12871 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 751/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП и "Магик" ООД - гр. Русе срещу решение № 2759/23.11.2011 г., постановено по адм. дело № 1427/2011 г. по описа на Варненския административен съд. Директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва решението на Варненския административен съд в частта, в която е отменен РА № 271004973/17.01.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 122/18.03.2011 г. на директора на същата дирекция за установените задължения на "Магик" ООД за ДДС за месец февруари 2009 г. в размер на 8 294,20 лв. и съответните лихви. Релевира се оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са доводи, че съдът е следвало да възприеме експертизата, извършена в ревизионното производство, а не съдебната комплексна счетоводна експертиза. Подробни съображения, обосноваващи оплакването са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната част и да се отхвърли изцяло жалбата на дружеството, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Магик" ООД - гр. Русе не е взел становище. "Магик" ООД - гр. Русе обжалва решението на Варненския административен съд в отхвърлената част на жалбата на дружеството против РА № 271004973/17.01.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 122/18.03.2011 г. на директора на същата дирекция за установените задължения на дружеството за лихви в размер на 87 183,04 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател изразява несъгласие с приетото от съда, че данъчното събитие е настъпило към момента на издаване на разрешение от ДНСК за ползване на обекта - 19.02.2009 г. Твърди, че датата на данъчното събитие е датата на приемателно-предавателния протокол между възложителя и изпълнителя на договора - месец октомври 2010 г. и поради това излага доводи за недължимост на лихвите. Иска отмяна на решението в тази обжалвана част и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения: По касационната жалба на директора на "ОУИ" - гр. Варна. За да отмени РА № 271004973/17.01.2011 г. за установените задължения на "Магик" ООД за ДДС за месец февруари 2009 г. в размер на 8 294,20 лв. и съответните лихви, първоинстанционният съд е приел за дата на данъчното събитие за начисляване на ДДС моментът на издаване от ДНСК на разрешение № ДК-07-07/19.02.2009 г. за ползване на изградения обект "Обществено обслужваща сграда - търговски комплекс и офиси" на основание чл. 25, ал. 2 и чл. 82, ал. 1 ЗДДС. Относно определянето на пазарната цена на строителната услуга съгласно чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС, съдът се е позовал на заключението на съдебната експертиза, която е работила по метода на увеличената себестойност - нормативно определен по Наредба № Н-9/14.08.2006 г. във връзка с § 1, т. 8 и 10 от ДР на ДОПК. Съдът е обсъдил, че според експертизата по договора между "Магик" ООД и ЕТ "Магик-М. Стоянова" (свързани лица) е 5 116 432,14 лв., а стойността по счетоводни данни на "Магик" ООД е 5 143 173 лв., поради което последната стойност е възприета от съда като меродавна като пазарна стойност на сделката. Предвид на изложеното първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразен ревизионния акт в частта за установеното на ревизираното дружество задължение за ДДС в размер на 8 294,20 лв. и съответните лихви за месец февруари 2009 г. Решението в тази обжалвана част е правилно постановено. Няма спор по делото, че че на 01.04.2007 г. е сключен договор между "Магик" ООД - изпълнител и ЕТ "Магик-М. Стоянова" - възложител за построяване на обект "Обществено обслужваща сграда - търговски комплекс и офиси" в гр. Русе. Не се спори също така, че страните по договора са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, предвид участието на М. Стоянова в управителния орган на дружеството. Спорният момент между страните е относно датата на възникване на данъчното събитие. Не се оспорва от касатора, че на основание чл. 25, ал. 2 ЗДДС датата на възникване на данъчното събитие и издаденото от ДНСК разрешение за ползване на обекта от 19.02.2009 г. и затова на тази дата е следвало да се начисли ДДС. В ревизионния акт определения размер на ДДС е 8 294,20 лв., който е формиран като разлика между между определената от експертизата в ревизионното производство данъчна основа на обекта без оборудването му и данъчната основа в размера, който дружеството е начислило ДДС за месец октомври 2010 г. Касаторът не е съгласен с определения от съда размер на пазарната стойност на извършените СМР, но настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че правилно съдът се е позовал на съдебната експертиза, а не на тази, приета в ревизионното производство от органите по приходите. Експертизата в ревизионното производство макар да е работила по същия метод при определяне на пазарната стойност - метода на увеличената стойност, съгласно чл. 28 и сл. от Наредба № Н-9/14.08.2006 г., но както правилно е отбелязано в решението на решаващия съд е използвала окрупнени ценови показатели, установени средни за страната, а относно съпоставими сделки между несвързани лица по смисъла на чл. 28 от наредбата не са посочени конкретни сделки. В съдебната експертиза вещите лица са посочили такива конкретни сделки и то между ревизираното дружество и несвързани с него лица, които са и със сходни предмети на процесния договор. Оплакванията на касатора представляват възражения срещу съдебната експертиза, което е недопустимо в настоящето касационно производство. Формалното оспорване на експертизата пред първоинстанционния съд е недостатъчно, за да не се кредитира тя от съда. Макар процесуалният представител на касатора в съдебно заседание на 20.09.2011 г. да е поискал възможност да посочи допълнителни задачи на експертите и такава да му е предоставена, той не се е възползвал от това. Поради изложените по-горе съображения първоинстанционният съд не е допуснал нарушенията, визирани от директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна, позовавайки се в решението си на комплексната съдебно-счетоводна експертиза и затова решението в тази му част е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По касационната жалба на "Магик" ООД. За да отхвърли жалбата срещу РА № 271004973/17.01.2011 г. за установените задължения на дружеството за лихви в размер на 87 183,04 лв. за периода 15.03.2009 г. до 14.11.2009 г. 2010 г., първоинстанционният съд е приел, че след като датата на данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 82, ал. 1 ЗДДС за процесните СМР е 19.02.2009 г., когато е издадено разрешението за ползване на обекта от ДНСК. Като се има предвид, че процесните фактури са издадени през месец октомври 2010 г., а не на датата на възникване на данъчното събитие, законосъобразни са изводите, че се дължат лихви за забава в посочения размер. Правилно решаващият съд не е възприел за дата на възникване на данъчното събитие - месец октомври 2010 г., когато е бил подписан приемателно-предавателния протокол между възложителя и изпълнителя по договора, тъй като от доказателствата по делото е установено, че строителството на процесния обект е завършило именно през месец февруари 2009 г. и в този смисъл е и издаденото разрешение за ползване на обекта, в което изрично е посочено, че строежът е изпълнен съобразно одобрените проекти и разпоредбите на ЗУТ. Правилно съдът се е позовал и на чл. 1, ал. 4 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, според която разпоредба съставените въз основа на тази наредба актове и протоколи се ползват с доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, които са свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация на строежите. Към този момент следва да се приеме, че обектът е завършен в пълен обем и може да се експлоатира, а не към месец октомври 2010 г., каквито са твърденията в касационната жалба на "Магик" ООД. Предвид на изложеното неправилно съдът е издал фактурите за СМР през месец октомври 2010 г., а не през месец февруари 2009 г. и затова за този период дружеството дължи посочения размер на лихва за забава за периода 15.03.2009 г. - 14.11.2010 г. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на ВАС, I отделение счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението в тази обжалвана част като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. "Магик" ООД не е поискал разноски и такива не се присъждат. Директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП е поискал юрисконсултско възнаграждение, но такова е присъдено с първоинстанционното решение и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,