Решение № 7805 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 165/2012 г.

Решение № 7805 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 165/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (по отношение на жалбата на изпълнителния директор съдът е прекратил производството с протоколно определение от 14.05.2012 г.) срещу решение № 45 от 15.11.2011 г., постановено по адм. дело № 281/2011 г. от Административен съд Русе, с което е бил отменен акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/3863 от 14.04.2011 г., издаден от зам. изпълнителния директор на фонда срещу "Агрикорн стар" ЕООД със седалище гр. Русе, представлявано от Яна Цветанова Влаева. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на административния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Агрикорн стар" ЕООД не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и след като провери правилността на обжалваното решение, с оглед направеното касационно оплакване, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но по същество е неоснователна при следните съображения: Административният съд е установил, че юридическото лице е подало до Държавен фонд "Земеделие" заявление за регистрация и общо заявление за плащания на площ за 2009 г., придружени от таблици за използваните парцели, след което е било вписано в съответния регистър на ИСАК с уникален идентификационен номер 18/170609/22982 по Схемата за единно плащане на площ и по национално доплащане на площ от 589 хектара от 30 физически блока, представляващи обработваеми земи в землищата на гр. Ветово, с. Писанец и с. Мечка, обл. Русе. След извършване на проверка по заявленията, земеделският производител получил субсидия в размер на 95 283.42 лева по СЕПП и 44 323.21 лева по НДП, представляващи суми, съответстващи на допустимите за подпомагане площи - 587.11 хектара, след приспадане на наложена санкция за недекларирани площи. Въз основа на допълнителна проверка, извършена от Министерството на земеделието и храните са били установени двойно заявени площи с други земеделски стопани (застъпване), като част от застъпването не е било решено в полза на "Агрикорн стар" ЕООД, поради което е изключено за подпомагане от заявлението на осн. чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП. Въпреки, че принадлежността на част от двойно заявените площи не е била изяснена и не е било установено кой е реалният ползувател на застъпените площи на "Агрикорн стар" ЕООД са платени суми за тези площи. При това положение заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е преценил, че част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 2 946.17 лева се явява недължимо платена е издал процесния акт № 01-2600/3863 от 14.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане. При тази фактическа установеност съдът е приел, че при издаването на акта са били допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Административният орган нарушил чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не посочил фактическите и правни основания за издаването на акта. Заявителят не бил уведомен за започването на административното производство, поради което не могъл да вземе участие в него и да упражни правото си на защита. По делото било установено, че заявителят е бил добросъвестен при подаване на заявлението и не е въвел умишлено в заблуждение административния орган. Съгласно чл. 73, т. 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията, това му давало право да задържи получената субсидия. Според съда, издаването на акта за възстановяване на недължимо платена суми, без да се излагат мотиви, противоречи на целта на закона. С тези съображения съдът постановил отмяна на оспорения административен акт. Решението е правилно. В касационната жалба се правят оплаквания за неточно приложение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд. Неверен бил направения извод, че обстоятелствата, които формирали волята на издателя на акта не били изяснени. Административният акт бил издаден след като било установено неправомерно плащане на субсидия за площи, недопустими за подпомагане, установени в резултат на кръстосани проверки от Интегрираната система за администриране и контрол в съответствие със задълженията, поети от България с одобрения от Европейската комисия Консолидиран план. Издаването на акта било свързано с изменение на обхвата на допустимата за подпомагане площ. Плащането за площта извън допустимия слой било неправомерно, поради което изплатените суми подлежали на връщане. В жалбата се възразява и срещу преценката на съда съда за допуснати съществени процесуални нарушения. Разплащателната агенция нямала задължение да уведомява лицата за откриването на производството по чл. 166 ДОПК. Дори да е имало нарушения на правилата на чл. 26, 28, 34, 35 и чл. 36 от Административнопроцесуалния кодекс, това не е лишило заинтересованото лице от възможността впоследствие да възрази по констатациите в акта и да представи доказателства. Съдът погрешно интерпретирал разпоредбата на чл. 73, т. 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. Направените оплаквания не се споделят от касационната инстанция. Както е посочил административният съд, допуснатите от административния орган нарушения на административно-производствените правила, са съществени и обуславят незаконосъобразността на административния акт. Нарушенията не могат да бъдат санирани със събирането на доказателства в съдебното производство, в частност с позоваването на заключението на допуснатата по делото техническа експертиза. Експертизата би могла да допринесе за правилното решаване на спора само ако се използва за верифициране на констатациите в административния акт. Изслушването на експертно заключение като доказателствен източник не се налага, при положение, че доказването на констатации, които не са част от съдържанието на административния акт, е невъзможно. Отпадането на площи от земеделските площи, допустими за подпомагане за 2009 г., в резултат на актуализиране на данните в системата за идентификация на земеделските парцели през 2010 г., е следвало да се интерпретира в съдържанието на административния акт заедно с индивидуализиращи случая констатации за наличието на неточна информация, предоставена от самия земеделски производител. За да се приеме, че получените суми са недължимо платени и подлежат на възстановяване, актът следва да съдържа, както данни за съществуването на разлика между заявената и определената за подпомагане площ или за заявяването на площ, недопустима за подпомагане (застъпена), така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от страна на земеделския производител. Съгласно чл. 43 от ЗПЗП, разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, когато установи, че: кандидатът ползва заявените земеделски площи; площите се поддържат в добро земеделско и екологично състояние; размерът на използваната от земеделското стопанство площ и размерът на земеделските парцели са не по-малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2. Заявленията се проверяват с административни проверки и проверки на място, както предвижда чл. 37 ЗПЗП. Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато: кандидатът стопанисва площи и/или земеделски парцели с размери, по-малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2 ЗПЗП; установи, че за съответните площи не са спазени Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние; кандидатът възпрепятства извършването на проверка на място; кандидатът е заявил площи, които не стопанисва; за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по ал. 3 съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз. В случай, че плащането е било извършено, макар да не е следвало да бъде оторизирано, тъй като не са налице условията за подпомагане на земеделския производител, предвидени в националното и европейското законодателство, разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз (чл. 27 ЗПЗП). Неправомерно получените суми подлежат на възстановяване, освен ако компетентните органи не са допуснали грешка при разрешаването им и ако грешката е от такъв характер, че не е очевидна за земеделския стопанин. Тъй като оспореният акт за установяване на публично държавно вземане не съдържа констатации, според които плащането на помощта е резултат на неточно деклариране на площи от страна на земеделския производител, извършено умишлено или по небрежност, съдът законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004. При отсъствието на соченото отменително основание, следва да се приеме, че решението е правилно и да се остави в сила. С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд