Решение № 3668 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12055/2010 г.

Решение № 3668 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12055/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Емил Георгиев Крумов, управител на "Пром КОМ" ЕООД. със седалище и адрес на управление гр. София, срещу решение № 2294/8.07.2010 г., постановено по адм. д. № 5426/2009 г., по описа на Административен съд гр. София (АС), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 2000900408 от 24.04.2009 г., издаден от Валентина Борисова Лозанова на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП - София, потвърден Решение № 891 от 6.07.2009 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) гр. София, при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че не е установен факта на реалност на доставката, тъй като плащането на цената е безспорно установено и авансово, стоката е приета с подписана разписка и се намира в безмитна зона на пристанище гр. Русе. Ответникът по жалбата - Директорът на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Кирова, счита жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 2000900408 от 24.04.2009 г., издаден от Валентина Борисова Лозанова на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП - София, потвърден Решение № 891 от 6.07.2009 г. на Директора на дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП, с който на "Пром КОМ" ЕООД за данъчен период м. 09.2008 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 203 384,55 лв., по доставка на "Мето - В. К." В тази насока следва да бъде посочено, че неправилно и в противоречие с разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът е приел, че предмет на обжалване е Решение № 891 от 6.07.2009 г. на Директора на дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП, с което е потвърден РА № 2000900408 от 24.04.2009 г., издаден от Валентина Борисова Лозанова на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП - София, но това нарушение не е от категорията на съществените. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че предмет на доставка е "продажба на стоки по опис" - СВ ламарина на рулони, на обща стойност 1016 922.73 лв. и ДДС в размер на 203 384,55 лв. Обсъдил е приетия по делото договор № 001 от 24.09.2008 г. за покупко-продажба на ламарина и е приел, че е подписан от Емил Георгиев Крумов, който няма представителна власт за жалбоподателя към този момент, но процесната фактура № 1/24.09.2008 г., е подписана от Лазар Кръстев, който е представляващ дружеството. Съгласно сключеният договор, съдът е приел, че цената на доставката е договорена на СFR Русе за 507.06 тона СВ рулони на стойност 1 220 307,28 лв., без ДДС, мита, такси и транспортни и товаро-разтоварни услуги на територията на България, като посочените разходи са за сметка на купувача. Уговорено е също така, че в срок до 31.12.2008 г., следва да бъде платен ДДС по издадена от продавача фактура, а стоката преминава във владение на купувача след окончателно разплащане. При извършена насрещна проверка на доставчика на "Пром Ком" ЕООД е установено, че процесната фактурата е отразена в дневника за продажби за съответния период, като разплащането на част от стойността по фактурата е в брой по представени два броя дневни отчети за суми от по 100 000 лв. От обяснение на управителя на "Мето - В. К." ЕООД е установено, че предходен доставчик по Инвойс фактура № 1/5.09.2008 г. е ЕООД "Пром Комерс". Представен е договор № ПК 001 от 05.09.2008 г за покупко-продажба на ламарина от. със страни - "Пром - Комерс" ЕООД като продавач и "Мето - В. К." ЕООД като купувач и вносна бележка за заплатена сума на продавача в размер на 10 000 евро. Съдът е обсъдил договорите от 5.09.2008 г. и 24.09.2008 г. и е приел за установено, че съгласно т. 3 от Раздел IV и на двата договора изрично е посочено, че стоката преминава във владение на купувача след окончателно разплащане. В тази насока са и дадените писмени обяснения от управителя на доставчика "Мето - В. К." ЕООД, съгласно които стоката по фактура № 1/24.09.2008 г. е негова собственост и се намира на пристанище Русе. Това обстоятелство съдът е приел за установено и от представената писмена декларация на 26.03.2009 г. от Емил Крумов - управител на жалбоподателя, в която е посочено, че ламарината е складирана на пристанище Русе и собствеността й не е прехвърлена и че същата все още е собственост на продавача на "Мето - В. К." ЕООД, както и че е поставена под митнически режим. В представената от "доставчика Мето - В. К." ЕООД оборотна ведомост и от счетоводни разпечатки на група 30 - Материали, продукция и стоки, съдът е възприел констатациите на ревизиращия орган, че процесната стока е осчетоводена по счетоводна сметка 304 и не е изписана към 31.12,2008 г. Съдът е обсъдил приетата по делото без оспорване съдебно счетоводна експертиза, от която се установява, че след проверка в счетоводството на доставчика е установено извършеното плащане по фактура № 1000000001 от 24.09.2008 г. от ревизираното лице е в брой и по дати и суми, отразени в Таблица № 1 от ССЕ, с посочени номера на ПКО, които са подписани от главен счетоводител. Сумите по тях са отразени в дневните финансови отчети на касовия апарат за съответната дата, като няма други плащания в дневните финансови отчети на касовия апарат. Сумата по процесната фактура № 1 от 24.09.2008 г. е осчетоводена по сметка 501 "Каса" - 1 220 307,28 лева и К1 сметка 411 "Клиенти" - 1 220 307, 28 лева като към 15.01.2009 г. сметка 411 "Клиенти" няма салдо. Към 1.01.2009 г. по сметка 3041 "Стоки на склад", партида № 001 "Ламарина" е отчетена наличност 507,06 тона с отчетна стойност 999 223.55 лева, а към 31.01.2009 г. сметка 3041 "стоки на склад" е кредитирана, чрез дебитиране на с/ка 702. При така установеното съдът е приел, че не е налице реалност на доставката, тъй като не е прехвърлена собствеността върху процесната стока, поради което не е налице и данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, респективно изискуемост на данъка. На първо място съдът е приел, че стоката предмет на доставката се намира на територията на пристанище Русе и е под митнически контрол предвид ЕАД № 4006/7-1122 от 22.08.2006 г., поради което незаконосъобразно органа по приходите е приел, че липсват доказателства за място на съхранение на процесната ламарина На следващо място съдът е приел, че от жалбоподателя и от неговия доставчик не са ангажирани писмени доказателства за заплащане на всички мита, такси и данъци на територията на Република България, дължими по доставката и всички разходи по товаро-разтоварни услуги на пристанище Русе - Запад, които са за сметка на купувача. В тази насока се е позовал на декларираното от управителя на жалбоподателя, че към 26.03.2009 г. собствеността на ламарината не е прехвърлена от "Пром Комерс" ЕООД на доставчика "Мето - В. К." ЕООД, поради което се налага извода, че дружеството жалбоподател е закупило 507,06 т ламарина, която не е собственост на продавача и независимо че е заплатена цената за нея няма прехвърляне на владението в патримониума му. Решението е правилно. Подробно съдът е обсъдил събраните доказателства и правилно е установил фактите по делото, по които няма спор и се споделят от настоящия състав. Спора е правен и е свързан с наличие на облагаема доставка, респективно данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС и изискуемост на начисления от доставчика данък. Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДДС данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Изключение от общата разпоредба е предвидено в ал. 7 на същата разпоредба (в редакция за процесния период) съгласно която, когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. Безспорно установено е от събраните в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства, че към датата на издаване на процесната фактура собствеността върху стоката предмет на доставката не е била прехвърлена на касатора. Същата е осчетоводена от доставчика по счетоводна сметка 304 и към 31.12.2008 г. не е изписана. Този факт е установен и от писмените обяснения на законните представители както на доставчика, така и на касатора, поради което е неоснователен довода в касационната жалба, че стоката е предадена и получена с подписана разписка за получена стока. Не е установено и втората хипотеза на възникване на данъчно събитие, а именно авансово плащане, поради което и при липса на данъчно събитие, респективно изискуемост на данъка за получателя - касатор не са налице основанията за признаване правото на данъчен кредит. Факта на заплащане на стойността на доставката не е визирано в закона като основание за дата на възникване на данъчно събитие, но дори и да се приеме, че стойността е заплатена, с оглед уговореното в договора между страните, то заплащането е след датата на издаване на процесната фактура. Както правилно е приел АС нормата на чл. 72. ал. 1 от ЗДДС предвижда правото на приспадане на данъчен кредит за данъчен период, през който е възникнало това право или в един от следващите три данъчни периоди, но не и предварително, какъвто е процесният случай. С оглед на изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Не се установиха релевираните в касационната жалба доводи за неговата отмяна. Претенция на процесуалния представител на ответника по касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,